Централната банка на Турция увеличи основния лихвен процент с пет пункта до 50 на сто

През февруари инфлацията стигна до 67%

Заради растящото ниво на инфлацията, продължаващото обезценяване на лирата и намаляващите валутни резерви Централната банка на Турция увеличи основния лихвен процент с пет пункта до 50 на сто. Това е най-високото му равнище от май 2002 година, посочва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Изданието отбелязва, че банковите анализатори са поддържали въвеждането на подобно увеличение, но са предполагали, че стъпката няма да бъде предприета заради предстоящите в края на март местни избори – тъй като този ход би могъл да събуди недоволството на президента Ердоган, който в продължение на години настояваше да се води политика на ниски лихвени проценти, като отказваше да се вслушва в съвететите на водещи икономисти.

Банката обоснова стъпката си с това, че инфлацията през февруари е била по-висока от очакваната. Така новият шеф на банката Фатих Карахан ревизира политиката на своята прешественичка Хафизе Гайе Еркан, която през януари обяви започналия в средата на 2023 година период на повишение на лихвите за приключен – тогава водещата лихва бе 45 процента, припомня ФАЦ.

Оттогава насам обаче обезценяването на лирата продължи, а по официални данни инфлацията през февруари достигна 67 процента. По неофициални преценки тези показатели вероятно са значително по-високи.

Според ФАЦ турската политика е изправена пред дилема: тя иска да насърчи растежа с изгодни кредити и да балансира инфлацията чрез увеличаване на пенсиите и заплатите. Същевременно обаче така тя допринася за обезценяването на лирата, което на свой ред увеличава разходите по вноса и цените на дребно. Германското издание отбелязва, че напоследък Централната банка в Анкара е прилагала предимно индиректни мерки за затягане на паричната политика и при раздаването на кредити, като например увеличаване на лихвите за най-место ползваните кредити.

ФАЦ цитира становището на Deutsche Bank във връзка с решението за увеличеване на лихвите в Турция – че то би стимулирало гражданите да държат спестяванията си в лири, а би могло и да проправи пътя за връщане на чуждестранните капитали. Анализът на Commerzbank обаче е по-скептичен – експертите твърдят, че ситуацията е като по учебник, а високата инфлация е предварително програмирана.