Завод за торове или военен обект

Комплексът е оборудван с модерна за времето си апаратура

Достъпът е строго ограничен, а служителите са подлагани на щателна проверка

Съветският съюз категорично отрича разработването на биологични оръжия. Днес обаче знаем истината, ако не цялата, то поне част от нея. Нека разгледаме къде се „забъркват“ онези биологични оръжия за масово унищожение, от които американците толкова се страхуват.

Един ден в гъста гора, в дълбоката част на СССР, започва да се строй завод. По документи е планирано там да се произвеждат торове. Продукцията трябва да бъде силно въздействаща и авангардна. За целта наблизо се изгражда малък затворен град, с куп индустриални сгради от хиляди квадратни метри. Накрая целият комплекс е ограден с бодлива тел, скрит зад троен периметър и денонощно охраняван от военни.

Площта и мащабът на завода са невероятни. Повечето от сградите са използвани за напълно мирни производства. Пъклените дела се случват в подземни лаборатории, зад друг кордон и цял списък от проверки. В тези помещения не се допускат външни лица; вътре може да влиза само внимателно подбран персонал. Всеки служител е подлаган на щателна проверка при влизане, както и при излизане - медицински преглед, дезинфекциращ душ, ултравиолетово облъчване.

Колосални мащаби

Останки от инвентара все още са разпръснати из помещенията.

Самата структура на лабораторията е типична за Съветския съюз и наподобява военен обект. Лабораторията се състои от три сводести хангара, построени един до друг. Задната част е разделена на два етажа, като на първия е разположена санитарната инспекция. На втория етаж има мощна вентилационна инсталация. За разлика от повечето подобни конструкции, тази е направена не толкова да спира външни влияния, колкото за защита на околната среда от това, което е вътре. 

Останки от лабораторна стъклария все още са разпръснати из помещенията. Посетителите на това вече изоставено място може да видят къде отварите са изсипвани в различни епруветки и буркани. Готовите смеси са поставяни в контейнери върху железни тави и са съхранявани на рафтове в специални помещения, където „узряват“. Може би е за добро, че днес всичко е изоставено и не функционира. Но това е само върхът на айсберга, просто една малка лаборатория; всички най-лоши неща се извършват в друго помещение, разположено наблизо.

Нови щамове

Кратък преход през територията на комплекса, няколко херметически врати и човек попада в основната и най-голяма подземна лаборатория. Именно тук някога са отглеждани нови щамове на вируси и бактерии и са създавани оръжия, които могат безшумно да убият милиони. Не, това не е завод за алкохол. Основният материал, с който се работи е едра шарка. Целта е вирусът да стане още по-смъртоносен и по-издръжлив в естествената среда.

Лабораторията се състой от два сводести хангара, свързани с проходи. Вътрешното пространство е разделено на два етажа, на места целият обем е зает от резервоари. Днес е трудно да се разберат структурите на вътрешните пространства, тъй като повечето прегради са разрушени. Но ясно се виждат инкубаторите за отглеждане на бактерии, поставяни в благоприятна за тях среда, където активно растат и се размножават.

Все още могат да се намерят документи за напредъка, отчети и различни регистрационни досиета. Днес от самата лаборатория е останало малко и е трудно да се разбере какво е било някога. Техническата част обаче е запазена в много по-добър вид. Повечето от техническите съоръжения са за осигуряване на въздух. Огромна стая изпълнява ролята на компресорна зала, където различни инсталации са отговорни за изпомпване на въздух в определени помещения или за създаване на вакуум, където е необходимо. Освен всичко друго, лабораторията има собствено бомбоубежище. Целият този комплекс може да се сравни с малка фабрика, която има всичко за автономно съществуване и производство.

Специални складове

Компресорите поддържат необходимата температура в подземните хранилища.

Биологичните оръжия звучат заплашително и не са лесни за съхранение. Факт е, че смъртоносните вируси не могат да бъдат на открито за дълго време и за съхранението им са изградени специални складови помещения, в които се поддържа необходимата температура и влажност.

Редица от складовете са скрити под земята, където биологичните отпадъци се съхраняват зад дебели херметически врати. От тук готовият материал се товари във влакове и се изпраща до бойните части. Стените на всяко хранилище са покрити със система от топлообменници. Температурата трябва да е на ръба, за да не умре вирусът, но и да продължи да се развива. За работа с такъв голям десеткамерен хладилник е необходим огромен компресорен агрегат, който поддържа необходимата температура в десетки подземни хранилища. 

След като преминат през херметическите врати, служителите се озовават в коридор с плакати за безопасност на работа. Има и автомат с газирана вода, единствената крепост на свободното време в този суров свят.