Професор Миглена Темелкова е ректор на едно от най-малките висши училища у нас – Висшето училище по телекомуникации и пощи, но спечели убедително битката за Съвета на ректорите след балотаж. В първото си интервю след избора, тя посочва как най-сетне може да се случи новият модел на финансиране във висшето образование – реформа, по която съветът работи усилено от доста време, на фона на докараните на парче промени във висшето образование, като например отпадането на таксите за студентите държавна поръчка. Ще се завърне ли и призракът на сливането на университети или те ще се преборят за автономията си, споделяйки обаче общи програми – питаме професор Темелкова, която поема председателския пост по същото време, когато ротацията във властта цикли. Отдавна цикли и заявената само на думи от политиците позиция, че образованието е национален приоритет, посочва тя пред „Труд news”.

- Професор Темелкова, поехте председателското място на Съвета на ректорите в деня, в който в Народното събрание бяха приети изменения в Закона за висшето образование, които като ефект ще доведат до увеличение на работните заплати на академичните хора – каква отправна точка за следващи реформи е това?
- Дори и по време на нашето заседание следяхме какво се случва в пленарната зала на парламента, а при нас впоследствие дойде и самият министър на образованието в оставка професор Галин Цоков, заедно с ресорния си заместник - професор Генка Петрова, за да ни съобщят официално тази новина. Като академични хора обаче ни шокира начинът, по който се водеше дебатът в парламента. Темата за финансирането на университетите би следвало да е достатъчно важна и обединяваща. Затова и не разбирам защо тя трябваше да се превърне в повод за унизителните препирни между партиите, както се случи. Жалко е, защото на думи всички заявяват, че образованието е национален приоритет. Залагането на минимални стойности от бюджета на държавата, които тя да се задължава да отделя в рамките на годишния си бюджет за развитието на българското висше образование, се превърна в проблем за някои партии, а иначе всички заявяват, че образованието е национален приоритет. 

- Друг проектозакон предстои да бъде разгледан от народните представители – този за отпадане на студентските такси за обучението в държавна поръчка. По него Съвета на ректорите вече представи отрицателно становище, като в същия дух бяха и мненията на синдикатите и на работодателските организации. Независимо от тях обаче той предстои да бъде обсъден, какво следва според Вас?
- Ние сме хора, които работят с метода на убеждението. Предоставихме ясни, логични и последователни аргументи защо не бива подобна мярка да се приема. Още повече в средата на учебната и календарната година. В нашата организация валят сигнали, че студентите масово отказват да плащат таксите за втория си семестър, подведени от едно популистко обещание по телевизията, дадено надявам се необмислено. Това ни поставя в крайно неприятната ситуация или да нарушим закона, или да трябва да отстраняваме студенти, защото в момента нямаме никакво правно основание да ги освобождаваме от такси. Виждате до какъв хаос водят подобни действия. Ако подобна идея беше предложена своевременно, обсъдена предварително, подкрепена с детайлен финансов и организационен анализ в дългосрочен план, тя може би щеше да е по-приемлива. В конкретния случай дори това елементарно усилие не е направено. Действията на властта са явен пример защо в моята мандатна програма предложих гласът на Съвета на ректорите от консултативен и съвещателен да се превърне в задължително съгласувателен орган. 

- С това ли спечелихте подкрепата на колегите си? Излиза, че Съветът на ректорите иска повече власт?
- Съветът на ректорите не иска повече власт, а желае гласът му да бъде чуван и зачитан. Ако държавата в лицето на политиците, които определят правилата, по които работим, обмислят идеите си за реформи повече, не ги хвърлят изненадващо в публичното пространство, спазват собствените си стратегически документи и мислят дългосрочно, Ви уверявам, че никога не би ни дошла подобна идея. Само че през последните години все по-често и все по-явно управляващите се отнасят с неуважение към академичната общност и нейните представители. Ние имаме самочувствието да кажем, че по-добре от тях познаваме собствената си „къщичка“ и можем да предложим и създадем правилата, по които да се живее в нея. Искаме с това си действие да дадем ясен сигнал на обществото, че политиките в областта на висшето образование следва да бъдат определяни от тези, за които се отнасят, и че щом адресатите са им българските университети, то най-добре е да не се решава нищо, което е в разрез с гледната точка на българските висши училища. 

- Какъв трябва да бъде новият модел на финансиране, за който настоявате безуспешно вече няколко години?
- Едно от големите достойнства на мандата на академик Лъчезар Трайков начело на Съвета на ректорите е, че той бръкна дълбоко в раната и ясно даде сигнал, че в началото на всички реформи трябва да е именно тази. Дори в своя отчетен доклад отново заяви, че тази тема за нас е извадена пред скоби и е била дълго време неглижирана от страна на държавата. Напълно съм съгласна с него. И въпросът за студентските такси, и този за заплатите на преподавателите, са част и следствие от нея. Ако обаче, както се постъпва, се вадят и решават подобни казуси на парче, винаги ще се стига до грозни сцени и дебати или до противопоставяне и междуинституционални искри в отношенията „държава – университети”. Дори в програмата на един от другите кандидати - професор Димитър Димитров от УНСС, финансирането на университетите бе изведено като основна посока на работа на Съвета на ректорите. Ще разчитам много на неговата подкрепа, а и на тази на всеки друг колега, за да намерим модел, при който тежестта да не е на студента, а приоритетно на качеството, като определящо парите, които влизат във висшите училища. При нас има експертиза и знание - къде, ако не в университетите да се намерят хората, които са способни да създадат подобни работещи модели.

- Споменавате идеи на професор Димитров срещу когото спечелихте балотажа при избора. Значи ли това, че ще стъпите и на тях?
- Още преди изборите ясно заявих, че в тях ще победи академизмът. Сега го потвърждавам изцяло. С професор Димитров, както и с професор Добри Ярков, който също бе кандидат за председател, сме колеги и добри партньори. Идеите, включени в техните мандатни програми, са много силни и смислени. Разбира се, че по тях ще се работи. Създаването на модели за финансиране и бюджетиране е една от най-силните страни на Университета за национално и световно стопанство. При професор Ярков и Тракийския университет връзката между учебнопреподавателската и научноизследователската дейност и бизнеса е изключително добре работеща. В тези примери мога да включа всяко едно висше училище в страната. Нашите университети са богатство, а не бреме, както често се обяснява на обществото. Българските висши училища имат уникален образователен и научен профил и са ценни с тези си качества и с историята и традициите, които са създали. Ценни са с школите, както казва председателя на Комисията по образование и наука в парламента Красимир Вълчев. Не трябва да отричаме това, което имаме и сме постигали десетки години.

- Съгласна ли сте с тезата, че висшето образование е единственият сектор, който не е реформиран през последните 30 години? 
- Системата претърпя големи изменения през последните години и това си личи. Вижте определени показатели на индикаторите в Рейтинговата система. Въпросът за реформите обаче има няколко страни. Ако те се правят като самоцел или като идеята за таксите - са нефокусирани и нецеленасочени и със сигурност ще са неефективни. Веднага давам пример в обратна посока - създаването на минималните наукометрични изисквания в процедурите по кариерно израстване или разширяване на възможността за контрол от страна на Комисията по академична етика върху тях. Те бяха приветствани от всички. Не е вярно, че ректорите и академичната общност се съпротивляват срещу всяка идея за реформа. Ние сме опоненти единствено на идеите за необмислени промени.

- В платформата Ви ясно се съдържаше идеята за еманципация на академичната общност от политическа намеса, какви са все пак пределите на академичната автономия?
- Правилата, по които мислят и действат политиците и критериите, по които разсъждава академичната общност, са диаметрално противоположни. Управляващите, търсейки бърза ликвидност на мерките, които въвеждат, не отчитат, че при нас, за да се получи някакъв напредък, трябва да има устойчивост, последователност и предвидимост в продължение на години. Десетки години. Именно затова е регламентирана и академичната автономия в началото на прехода. Ако всяка власт, следвайки естествения си инстинкт, може да променя правила, да кадрува и стихийно да реформира в система като висшето образование, то това ще е пагубно за институциите, които трябва да обезпечат образованието на нацията, което е и нейното бъдеще. 

- Ще успеем ли да влезем в световните класации, да имаме университети сред най-добрите – вечна критика към системата е това?
- Ние имаме университети сред най-добрите. Медицинските университети, академиите по изкуствата, които привличат студенти от западноевропейските страни и дори от Далечния изток са такива. Абсолютизирането на класации, които сами по себе си не създават качество, а отразяват преимуществено постижения в научноизследователската дейност и то на основание мащабността, не дава вярна картина за това, което се случва в действителност. Те са репутационно безспорно важни, но много по-важно е съдържанието и качеството на учебния процес, които стоят зад тях. Какъв е демографският потенциал на България, каква е активността на държавата като създател на национална политика за привличане на чуждестранни студенти у нас и износ на българско висше образование в чужбина, че да искаме тези натрупвания да доведат до резултата, за който говорите? Подсказвам на държавниците – решете тези въпроси и автоматично това, което искате и смятате, че е толкова важно, ще се случи. Другото е механично събиране, водещо до тромави управленски структури, без собствен облик и традиции. 

- Вие сте първата жена, председател на Съвета на ректорите от над 25 години насам. Какво е представителството на дамите на управленските постове в нашите висши училища?
- На една от срещите, която организирахме във Висшето училище по телекомуникации и пощи, имаше открито недоволство от страна на нежната академична управленска половина във връзка с идеите за някакви квоти за представителство, каквито се  прокарват в някои страни в Западна Европа и англосаксонския свят. Аргументите бяха изключително интересни – искаме да ни оценяват по собствените ни качества и да печелим в равностойни състезания със силния пол, а не защото сме част от някакви изкуствено създадени конструкции. Дамите - управленци във висшето образование имат натрупани и увереност, и опит, и качества. В българското висше образование въпросът за равнопоставеността на жената преподавател и ръководител отдавна е решен.

- Интердисциплинарността ли е пътят към повишаване на качеството на обучението и научните изследвания
- Подобно на коментираната вече „видимост“ на българските университети тя е средство, а не цел. Неговата ефективност ще си проличи, когато видим първите завършили студенти, учили по т. нар. съвместни програми между два и повече университета. Вярвам, че това ще е успешно управленско решение. Този подход преодолява инстинкта за самозатваряне на определени академични общности, което води до широко коментирани проблеми и изкривявания на академичното самоуправление. Отделно – обратно на тенденцията в момента, бъдещето принадлежи на широкоспектърните специалисти, с качества и умения в различни области. Другото много бързо ще го осигури изкуственият интелект. Вече живеем в ситуация, в която съревнованието не е между половете, а между хората и продуктът, който са създали – изкуствения интелект. 

- И накрая – вече бившият председател на Съвета на ректорите каза в отчета си, че за него е било важно, че нито едно висше училище не е било закрито през мандата му. Вие имате за приоритет утвърждаването на Съвета на ректорите като задължително съгласувателен орган. Отпадна ли опасността от сливания на университети?
- Академик Лъчезар Трайков бе всеотдаен, мислещ и проницателен лидер в невероятно сложни времена. Неслучайно неговият отчет бе приет с аплодисменти и му благодарихме, че успя да съхрани единството ни от предизвикателствата, на които то бе подлагано. Ще разчитам много на неговата помощ и ангажираност с каузите на организацията, защото авторитетът, който притежава, безспорно ще ни помага. Идеята за приемственост, която той изтъкна в речта си, е послание, което без съмнение ще се опитаме да осигурим и ние като негови наследници. Искането ни за предефиниране на правомощията на Съвета на ректорите е точно приемственост - продължение и надграждане на политиката, която водеше академик Трайков.

Нашият гост

Проф. д-р Миглена Темелкова бе избрана за председател на Съвета на ректорите, като наследи на поста акад. Лъчезар Трайков. Тя е първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). В историята на българското висше образование е най-младият ректор - жена. Работи активно в посока Висшето училище по телекомуникации и пощи да е най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в търсен международен партньор. По професия е финансист и юрист. Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон. През 2014 година е единственият представител не само на България, но и на Източна Европа, на престижен форум във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство.