Един академичен поглед на случващото се в България от професор по обществени комуникации и информационни науки. Защо се иска смяната на двама министри десет дни, след като встъпиха в длъжност? Какво отражение ще даде върху изборите и върху имиджа на България скандалът с пачките и пудела? Означава ли прегръдката между Денков и Габриел ново управление на ГЕРБ и ППДБ след изборите? За всичко това разговаряме с професора от Нов български университет Росен К. Стоянов. 

- За няма и десет дни служебният премиер поиска смяната на двама министри. Как си го обяснявате това, професор Стоянов?
- Всеки срещу всеки. Възможните варианти са подливане на вода, извиване на ръце, доказване за невалидните конституционни реформи, провокатори в отбора, политическа принуда... Всичко това налива допълнително вода в мелницата на онези, които твърдят, ме сме свидетели на тотален разпад на държавността. Липсва рационалност, липсва трезва преценка, емоциите взимат превес, както и някои позабравени ченгеджийски похвати.

- Какво отражение ще даде върху изборите скандалът с пачките и пудела, в който са замесени шефа на митниците, главен секретар на МВР и хора от законодателната  власт? А върху престижа на България?
- Не бива да се съмняваме, че всеки подобен скандал се отразява на авторитета и репутацията на България. И валидното засега вето на австрийците за пълноправно членство в Шенген е най-малкото, което може да се затвърди. По-негативни последствия са възможни в сферата на административни затруднения с усвояването на милиардните европейски фондове, милиардите по плана за възстановяване и устойчивост, опасността от изтичане от страната ни на стратегическите инвеститори, продължаващата тенденция, чертаеща безрадостната перспектива, за окончателното ни превръщане в нискотарифна нискобюджетна алкохолна туристическа дестинация… А дали ще има обвинения, дали ще има процес, дали ще има осъдителни присъди и обществено удовлетворение? Едва ли.

- Излезе ли наяве паралелната държава след този скандал?
- За фасадната демокрация, дълбоката държава и паралелната власт говорим отдавна – в медиите, с приятели, на маса, в транспорта, когато нямаме друга тема, когато сме ядосани за дупките по улиците, ниското налягане на топлата вода, високото напрежение в електрическата мрежа, но не и по време на предизборна кампания. Ние, избирателите, не се вълнуваме от тези въпроси когато се срещаме с нашите бъдещи „избраници“, не ги питаме какво мнение имат по тях, какво е отношението им, какви са идеите им и решенията, които предлагат. Ние се окопаваме в противоречивостта и противоречията, в различията и ненавистта към политическия враг и делегираме твърде лековато и безкритично гласа си – най-ценната демократична придобивка, който притежаваме. Странното е, че все още никой не е проговорил, никой не се е „разприказвал“. Явно омертата у нас е по-силна от тази в Италия…Няма свидетели, няма свидетелства, няма доказателства и никой нищо не си спомня и никого не познава.

- Преди година в „Труд“ оценката ви за предизборната тогава кампания бе среден 3. Според вас парламентът, който ще продължи да работи, стана ли вече предизборната трибуна на партиите?
- Безплатно дори. Един месец задължение на медиите да отразяват крамолите и политиканстването там, напълно безплатно, защото кампанията явно започна, и още един месец, в който преуморените от сизифовия труд депутати ще използват всички привилегии на статута си за предизборна агитация, отново на гърба на бюджета. А за оценките – стана дори още по-лошо – оценката за начина по който се комуникира властта, необходимостта от взимане на едно или друго решение, кой поема отговорността и са реалните ангажименти, какви са ползите за нацията, за всеки български гражданин и т.н., и т.н., оценявам със слаб 2.

- А за отишлото си правителство на Николай Денков каква е оценката ви?
- Несъмнено това бе най-слабото, и от комуникационна гледна точка, правителство на България, избирано след промените. То не съумя дори да разкаже пред обществеността позитивно почти нито едно свое постижение. Ето например несъмненият пробив с Шенген – колкото и интерпретации да получи, относно неговата „половинчатост“, това определено бе крачка напред и в правилната посока. Но какво се получи? Опонентите, а и онези, които винаги стоят уж встрани от взимането на важните политически процеси и понасянето на явна политическа отговорност, успяха да надделеят публично чрез критики, подигравки, целенасочени или манипулативни интерпретации, делегитимирайки това дълго чакано „отваряне“ на Европа и приемане на нас българите като равноправни. Да не говорим за основната тема на „промените“, „промяната“, „реформаторското“ – съдебната реформа. Не само че нямаше предварителни, експертни и професионални обсъждания с ангажираните в процеса и материята заинтересовани страни, специалисти и общественост, а и въпреки почти 100 процентното отричане на конкретиката, в която се превърна тази „идея за промяна“, никой от последното редовно правителство и мнозинство така и не постигна резултатност и ефективност за привличане на общественото мнение на своя страна. За промените в конституцията дори не ми се и говори – нещо като „да обичаш на инат“, фиксация или фикс-идея, но тук по-компетентно могат да дадат оценка колегите специалисти по психология, психоанализа, да не кажа нещо по-крайно. Работещият парламент се превръща все повече в политическа витрина, по-скоро щанд на пазара от типа скара-бира – всеки подвиква, хвърля закачливи погледи наляво-надясно, оферира гръмки надежди за нискокачествената си стока, обвинява другия в дъмпинг на предварително завишените обещания, като предварително сме наясно, че независимо от перченето и показването на мускули, след конкретните резултати отново всички ще се обявят за победители, никой няма да подаде оставка и да поеме най-накрая несгодата на политическия си провал, но и ще намерят отново онази пресечна точка на частния си партиен интерес, която да изнесат на преден план като поредната причина за исторически компромиси.

- Вярвате ли на социолозите? Във ФБ бяхте написали, че в следващия парламент отношенията ще зависят от съотношенията. Какви очаквате да бъдат тези съотношения?
- Това ще е факт. Вече на всички стана ясно, че в зависимост от относителната тежест на партийно представителство и тяхното динамично окрупняване могат да се променят дори текстове в конституцията. Така че определено нещата в следващата легислатура няма да са същите. Винаги когато имам възможност заявявам, че е необходимо изследване на общественото мнение, но и че трябва да боравим коректно с данните. Най-вече при тяхната нарочна, доста често целенасочена медийна интерпретация. Ярък пример за това са резултатите от последните социологически сондажи, чието „разгадаване“ всъщност се явява по-директното въздействие върху мнението на хората. 

- За какво конкретно иде реч?
- Давам пример – в последните дни станахме свидетели на едно скромно омаловажаване на спада в доверието към ПП-ДБ. Като че ли някой иска да ни увери, че тренда надолу е „само“ с 6-7 „процента“. И ето откъде може да дойде манипулацията – ако на предишните избори те имаха 24,56%, то данните от последните дни са за евентуален резултат към 17,1%. И, о, Боже, математика за 7-8 клас, поне ако сме коректни – този спад не е в проценти, а в пунктове, спадът е с над 7 пункта, което реално се равнява на около 1/3 по-малко евентуални гласове, което е около… 30% спад в доверието… Това е същото като да кажеш, че „инфлацията намалява“, и това означава да се очаква спад в цените! Всъщност, какъвто и да е процент инфлация да имаме – и 3%, и 0.3%, това не означава поевтиняване, а означава отново поскъпване на стоките, но във втория случай с по-малки темпове и ръст.

- Според анализатори може да се очаква огромен протестен и наказателен вот, който обаче търси своето представителство. Очаквате ли появата на нов политически субект, който обере този вот?
- Въпросният „огромен“ протестен и наказателен вот всъщност никога не се случва. Наблюдаваме постоянен спад в интереса и ангажираността за участие в демократичния процес от страна на избирателите. Потенциалът бил в 60те % негласуващи. Но те не гласуват, не харесват никого, разочаровани са от своите, омерзени са от чуждите, демотивирани са от политическото, намерили са своите начини, за да живеят и да се справят със всекидневието си. Ако искаха, ако изпитваха нуждата от представителство, биха го направили самите те – тези 60% българи щяха да се самоорганизират, да създадат политически субекти, да издигнат своите нови лидери. Защото така трябва да работи демокрацията. В противен случай, ако очакват отново някой месия, спасител, гуру, шарлатанин, роден отричащ идеологиите и ценностите им шмекер или конюнктурен политически чергар, ще получат отново от същото. Нови политически проекти вече има като заявки. Но нека бъдем честни – под „нов политически проект“ всички визират вмененото, по един или друг начин, като проект или идея на президента Радев, евентуално бъдещо влизане в надпреварата за разпределяне на парламентарната, а оттам и на реалната изпълнителна власт. И това му действие не лишено от възможност, реалност и перспективност. Времето ще покаже. 

- Прегръдките и целувките между Денков и Габриел означава ли според вас, че ГЕРБ и ППДБ ще бъдат отново заедно?
- Не е задължително. Това, според моето нескромно мнение, бе по-скоро припряност и невъздържаност извън приетия протокол, липса на обучения по невербална комуникация и отново комуникационна некомпетентност, а за съжаление, и неспазване на елементарен всекидневен етикет, отколкото символно действие с перспективен взор. Този акт бе някак си насилен, изкуствен, преднамерен, театрален, но реализиран доста грубо, невярно и фалшиво. Следизборната ситуация очакваме на 10 юни. И както видяхме в последната година – всичко е възможно. Безпринципно – да, безидейно – да, безперспективно – да, но възможно.

- Докога според вас ГЕРБ  може да прави отстъпки?
- Усетят ли се силни и сигурни, ГЕРБ ще действат прагматично, а това означава, че ще се постараят да имат малко по-широка подкрепа от евентуалната, осигурявана от ДПС под флага на „евроатлантизма“. Легитимацията на ГЕРБ като дясна партия и приемането ѝ в ЕНП премина през „усвояването“ на марката СДС, някъде на един от двата ревера на сакото на Борисов. Но има още свободно място, защо то да не е отредено за отломките от ДБ? Тези процеси започнаха, Зелените ще се явяват сами на предстоящите избори, „Да, България“ едва „онзи“ ден установиха своята европейска идентичност, а остава и ДСБ…, а на ГЕРБ е необходима още легитимност навън, още трансфериране на демократична стойност.

- На какво отгоре е това самочувствие у ППДБ те да са истината от последна инстанция?
- Категоричният морален императив не е ничие притежание и ничия собственост. Че промяна е нужна на България е ясно, дори и без „промяната“ тя ще се случи – бавно, трудно, мъчително на моменти, с много грешни ходове и стъпки встрани. За съжаление често в политиката нещата се свеждат до семантика.

- Какво ще стане, ако „Възраждане“ бъде втора политическа сила?
- Към тренда на ПП-ДБ надолу от една страна и много близката разлика между ДПС и Възраждане от друга, да прибавим и ниската избирателна активност, заедно с това и ширещия се и завладяващ популизъм, плюс фрапиращата алиенация на младите избиратели от политическия процес, и не на последно място – хиперактивността в сферата на хибридната комуникация…Всичко това може да доведе до пренареждане на печелившите и получили мандат, а и до създаване на незаобиколимо количество избирателен процент и представителност на колебливи европейски, не точно атлантически и особени по своя националистичен вид идеи.

- Чие е служебното правителство на Главчев и пред кого то би трябвало да носи отговорност?
- На Главчев. Толкова е семпло и ясно. Но всъщност политическата отговорност в този случай не е размита, тя просто не съществува. Зад служебния министър-председател няма политическа сила, няма институционалност, а само една гола нова процедура, само непохватни и неумели занимания от страна на едно конюнктурно „мнозинство“ с фината материя на конституционализма. А това не е хапка за всяка уста.

- Корнелия Нинова отправи покана за единодействие към над 45 леви партии, организации, граждански сдружения и патриотични съюзи. Аз лично не можах да преброя толкова формации...Какво ще излезе от това?
- Нищо. За пореден път. България има нужда от социалдемократически идеи и ценности, ведно с християндемократическите, консервативните, либералните и т.н. Ние нямаме нужда от левичарство, прогресизъм или неолиберализъм. От скъпо преоблечен социализъм също.

- Най-вероятно след изборите правителство ще се прави около ГЕРБ. Какви варианти виждате, или на есен ще  отидем отново на избори?
- Есента е сезон, който всички очакват с нетърпение, защото тогава, освен, че се броят пилците, има избори и в САЩ. Възможността за геополитическо преструктуриране е все по на дневен ред. И тогава съмненията, притесненията, принципните разногласия и различия, колебанията за една или друга свързаност, подкрепа или коалиция на местен български терен, ще изглеждат някак лаишки на фона на потенциала за световно пренареждане и последващото глобално задължаване, пред който можем да се изправим. Конфликтите в света тепърва предстои да се появяват, разгарят, задълбочават или да преминават в студена фаза. След още някой и друг месец, след началото на още някой и друг конфликт ще забравим, няма да запомним, няма да разбираме, ще се объркаме и няма да знаем кога е било началото, кой е бил виновния, и заради това все по-трудно ще може да прогнозираме кога ще е края на всичко това.

Нашият гост
Росен К. Стоянов е професор по обществени комуникации и информационни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Има над 300 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, реализира се и в подготовка на политически кампании.
Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет.