Злоупотреба с парламент. Гилотината на точката 65 78817

Не беше фатално, че Кристина не сложи точка на репортажа си за морския куфар на “Мис Люлин”. Но по-озадачаващото е, че новините на тази телевизия понякога слагат точката на странни места, използват я, както намерят за добре.

Вече съм наясно, че когато ме критикувате, съм прав. Край, това е.

Досега не се бях сетил за подобна възможност - обаче преди два дни го прочетох в едно интервю на американския посланик - човек, когото със сигурност уважавате. Колко лесно било, а пък аз се терзая и страдам. И не мога да схвана как досега не ме е озарила тази проста мисъл, това велико прозрение. То ликвидира всичките ни съмнения и страхове, прави ни свободни. Ще се отърсиш от съмненията си и ще станеш свободен, понеже само другите грешат, нещо такова.

А през 1990 г. тогавашният американски посланик Хю Кенет Хил написа следното в споменника на “Всяка неделя”: “Няма нищо страшно - освен самия страх.”

***

Репортерите на Би Ти Ви нямат нищо против и да се забавляват от време на време, дори и когато са заети с важни сюжети - Рада Домусчиева например прави кюфтета в ефир. За веселията на Боби Лазаров да не говорим - той е неподражаем с умението си да съживи и най-мъртвия сюжет. И другите не са далеч от подобно настроение, което придава свежест на репортажите им. И личи, че не се вземат много насериозно, а това е едно от важните правила в нашия занаят. Правиш всичко на предела на възможностите си, обаче не ни натрапваш това. Има и кретени, разбира се, които не схващат това и си въобразяват, че слънцето изгрява от собствения им задник.

Напоследък все по-добро впечатление прави Ивайло Везенков. Тия дни той пазарува от един мол, който вече очевидно диша с кислородна бутилка на уста. Везенков е много интересен типаж, каквото и да направи, ще бъде запомнен, камерата обича подобни лица.

А Кристина Владимирова помъкна тежкия куфар на “Мис Люлин”, която се беше запътила към морето. Тя доста пламенно прави репортажите си - не приповдигнато, разбира се, но има видими признаци, че изпитва удоволствие от работата си, а това е много важно. Ентусиазирана е, без да минава мярката.

Вниманието към “миската” бе прекалено голямо, сякаш е Памела Андерсън, а не някакво семпло момиче от предградията. Но Кристина не направи някакво обобщение - това може да се приеме за слабост, но може и да не е. Не е за предпочитане да предлагаш сдъвкана храна на публиката. Ако зрителите са по-внимателни, сами ще си зададат някои въпроси - изглежда една мижава титла носи доста добри доходи, ако съдим по гардероба на момичето, репортерките от Би Ти Ви едва ли разполагат с такъв. Но пък в стаята й нямаше нито една книга, за куфара й - да не говорим.

Не беше фатално, че Кристина не сложи точка на репортажа си. По-озадачаващото е, че новините на тази телевизия понякога слагат точката на странни места, използват я, както намерят за добре. И по този начин деформират истината. Тогава една банална наглед новина за тях се превръща в тежка задача - тежка поне колкото куфара на “миската”.

Така се случи с информацията за наказаните съдии. От Би Ти Ви съобщиха единствено за наказанието на новата шефка на Софийския градски съд - и веднага прибягнаха до прословутата точка, която им служи като послушен роб. В БНТ новината бе съвсем друга - там съобщиха, че и председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова е наказана. Освен това от други медии стана известно, че пожалената от въпросната точка съдийка е и рекордьор по нарушения измежду наказаните си колеги.

Защо е толкова милостива точката на Би Ти Ви към тази дама?

И друг път истината не е оставала цяла от покушенията на опасната точка.

В казуса със съдиите изобщо не ме интересува кой е крив, кой - прав. Интересува ме само как се използва проклетата точка. И какво я кара да разсича на две едно елементарно съобщение.

Същото се отнася и до случая с “дипломатите от ДС”. От ДС! Що за глупост в наши дни е това, но както и да е.

Бойко, както винаги, се измъкна привидно остроумно. “Да пишат мемоари тия дипломати!” - рече той. Обаче този съвет е много опасен, освен ако не възнамерява да ги лустрира и от мемоарната литература.

Изобщо не му е нужно да говори по този въпрос. По-добре да поръча на прислугата край себе си да прочете какво се случи с агентката на ЦРУ Валери Плейм, а сетне и с администрацията на Белия дом, която я накисна.

Далеч по-важното е, че в този случай точката се превърна в цяла гилотина. И тя се стовари върху важен факт и го обезглави и ликвидира - мнението на Европейската комисия. Нашите телевизии скриха това, в замяна на което се съсредоточиха върху ветото на Първанов. Европейци проклети. Официалното становище на европейската служба за външна дейност към ЕК оповести, че няма никакво значение дали българските дипломати имат минало, свързано с ДС.

Натирете ги да пишат мемоари, все ми е тая, обаче не крийте факти. Пак се опитваме да “надплюем всички”, както бе казал Хрушчов.

А в случая с катастрофата при Катин точката се превърна в букви, и то не особено коректни. През цялото време, докато представяха заключението на полската комисия, стоеше следният надпис: “Русия е частично виновна”.

Представяте ли си, дори Мърдоковия “Уолстрийт джърнъл” бе по-точен: “Полша вини свои пилоти, но намесва и Русия”. Старият хитрец изглежда все още трепери от скандала в Англия.

В същото време обаче от текста - и не само от този на Би Ти Ви - става ясно, че поляците признават вината си. Е, за какъв дявол стоеше тогава този надпис? Никой не може да ви каже. Дреболии, но и те имат съществено значение. А надписът би трябвало да бъде: “Пилотите са имали лоша подготовка” - това стана ясно и от изявлението на автор на полския доклад, който бе представен в същите новини. Или най-малкото да дава отговор на важни въпроси, зададени още навремето: пияни ли са били пилотите, защо са говорили на руски, а не на английски, какво е правил при тях главнокомандващият на полските военновъздушни сили, в чиято кръв имало 0,6 промила алкохол и който е оказал натиск за фаталното кацане.

Между другото не за първи път новините на БНТ проявяват по-добър професионализъм. Техният надпис към обекта за катастрофата гласеше:“Полският извод за катастрофата в Смоленск”.

В някои медии изглежда смятат, че на всяка цена трябва да изглеждат като русофоби. Но когато патетично отразяват кризата с “Лукойл”, изведнъж забравят, че рафинерията е руска.

Русофоби до обед, русофили следобед

Проклетата точка създава затруднения и в други случаи - например когато се коментират глобите, които трябва да плащат работниците, ако не са ангажирани с трудови договори. Не е достатъчно да покажеш министъра на социалната политика и някаква клета работничка с три деца, с нейното сълзливо “Няма кой да ми храни децата!” и да сложиш точката. Това може да се чуе и от всеки наркодилър. Трябва да се изправи пред камерата - като пред взвод за разстрел - работодателя, той е измамникът. Иначе зрителят остава с усещането, че трябва да се толерира или дори поощрява непорядъчността на въпросната майка.

И шефът на профсъюза на нефтохимиците каза по повод аферата с “Лукойл”: “Хубаво е да откривате, г-н премиер, лошо е да закривате.” И той като онази работничка - изобщо не си дава сметка, каква е по-важната цена на всяко “откриване” или “закриване”. И той изобщо не схваща, че техният хляб е залък от общия български хляб.

През седмицата чухме и някои задочни реплики. Бойко попита защо БСП не са си ремонтирали комплекса на Бузлуджа, а сега се оплакват. А отговорът дойде от един възрастен симпатизант, стигнал до върха заради партийните им тържества: “Да се отървем от туй робство, дето го надена Бойко Борисов.”

Колоритна реплика, но защо се селекционира тъкмо тя, какво равновесие носи в един репортаж? Типична ли е тя - или се подбира само защото е скандално - гръмка? Обаче така се слага точката на справедливото отразяване на едно събитие.

Телевизиите пропуснаха един интересен и иначе много желан от тях събеседник - посланик Уорлик. Много любопитно щеше да е да научим, какво мисли той и какви съвети ще нидаде за кризата с “Лукойл”. Но най-трудно се дават съвети за конкретни казуси, така си е.

В замяна той даде отговор (в интервю на В. Велева) на въпроса защо е участвал в “Стъклен дом”. Искал да го видим откъм човешката му страна. Точно това видяхме, е-х-е. Макар и с няколко реплики - с едната поднесе чипс на Калин Врачански - цялата му човешка същност се появи като на длан. Това е силата на българските сериали.

Накрая за най-неприятното. Трябва да се отнасяме с уважение към смъртта, към всяка смърт изобщо - най-малкото защото още от раждането си ние се превръщаме в нейни поданици. С нея не бива да се спекулира, а още повече да се слагат фалшиви удивителни.

Външният министър Младенов използвал петъчната дрямка на трийсетина депутати в парламента и предложил да се почете паметта на починалия Д. Паница. И ония станали и го почели. Между тях и десетина социалисти.

От писмото на Младенов до вдовицата на Паница узнаваме, че той искрено скърби за своя приятел и ментор. Обаче откога българският парламент е изоставен до степен, че да бъде използван по всякакъв повод? Всеки е в правото си да уважава нечия смърт - но отношението на българския парламент би трябвало да е някакъв върховен знак, неподвластен на лични симпатии.

Изобщо не е ясно дали министър, който е поканен да отговаря на депутатски въпроси, има право да ги призовава към отдаване на почит, това най-напред. И сетне възможно ли е трийсетина-четирийсет потни и сънливи депутати, останали в залата, да отдават почит от името на 240 души? Не, разбира се.

Трябва да се приеме ясна процедура за подобни случаи - защото утре и за поп Кръстю могат да станат на крака, - оставям на страна споровете, дали точно той е бил предателят на Левски.

И после. Задавате ли си въпроса защо в този парламент изобщо не почетоха паметта на страдалеца Илия Минев, който лежа в комунистическите затвори и лагери по-дълго дори от Нелсън Мандела?

А почитат паметта на един книжен, светски антикомунист!

Няма да почетат и Увалиев, или Блага и Дертлиев, които винаги са били предани на България.

Няма да почетат великия Гяуров, който е направил за страната ни неизмеримо повече от мнозина антикомунисти на думи.

Там никога няма да почетат смъртта на Сергей Антонов - една от най-жестоките жертви на студената война.

А сега бившите комунисти стават на крака - но не за страдалеца Антонов, когото обезумиха и накрая намериха полуразложен в дома му няколко дни след смъртта му.

Да припомняме ли пак кой има вина за неговата драма. Тази афера е чоплена безкрайно. Българската “следа” в покушението срещу папата се оказа измислена и поощрена, дори платена от българин. Който не вярва, нека влезе в сайта “Всяка неделя-Блиц” и да чуе истината от проф. Гудман, генерал от ЦРУ. Няма българска следа - като изключим глупостите, които един българин им дрънкал във Вашингтон, но те не му повярвали. Защо Младенов не провери за кого става дума?

Шефът на ЦРУ Уилям Кейси казва: “Усилията да се разкрие “българската следа” са напразни.” Един човек обаче не е съгласен. И той, разбира се, е българин. Някои българи обичат България.

Защо тези хора от парламента се държат по този начин? Само защото са сънливи - или защото са поразени от неизличим морален далтонизъм? Или понеже са комплексари, на които непознатото им намирисва на нещо по-специално?

И какво направиха те миналия петък? Може би един паметник на фалшивата “българска следа”?

Бел. ред.: Редакцията на “Труд” не смята за етично написаното в края на текста. Готови сме да публикуваме и други мнения.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Гаранция - Франция за младежите

Плюй си на петите и беж от Волен

Неизвестните падат - да идва Орешарски!

ОЩЕ ОТ ТРУД

Тамерлан Царнаев убивал и преди Бостън

Присадиха лице и спасиха живот

Правителството няма да сезира КС по жалбите за касиране на изборите