Поредицата “Непознатите велики българи” продължава с разказ за Найден Геров - един от обществениците ни, изградили основите на сградата на духовното и политическото освобождение. По негово настояване се организира празнуването и почитането на светите братя Кирил и Методий. Историкът Румен Манов, собственик на столичната галерия “Нерон”, предостави на “Труд” редки снимки на фамилията Герови.

Копривщица - родното място на големия български просветен деец и политик Найден Геров, в началото на XIX век е спокоен град, в който живеят богати и независими по дух българи. Един от тези духовно извисени нашенци е бащата на Найден Геров - даскал хаджи Геро Мушек, който е прототип на хаджи Генчо - популярния герой от повестта на Любен Каравелов “Българи от старо време”. Смята се, че неговата фамилия е от най-старите в Копривщица - още от ХVIII век. “Дядото на Найден е дарил средства за построяването на параклис в Хилендарския манастир”, обяснява историкът Румен Манов.

В началото на XIX век хаджи Геро среща в Русе съпругата си Стойка от Ловеч, която го дарява с 13 деца. Найден е 8-ото от тях.

Найден Хаджидобрович Геров (1823-1900) две години се обучава при Неофит Рилски в родния си град. По негова препоръка младежът заминава да учи за Одеса с финансовата помощ на богатия копривщенец Христо Стойков. Там Геров влиза в кръга на Васил Априлов, братя Палаузови, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Димитър и Елена Мутеви. Младият Геров прави преводи от руски език, пише стихове, а с поемата “Стоян и Рада” поставя началото на интимната лирика в новобългарската поезия. Казват, че точно красивата и интелигентна.

Елена Мутева е съкровената любов на бъдещия просветен деец. На нея той посвещава поемата си, както и някои от пътеписите си. Освен това девойката, която е една от първите ни интелектуалки, вдъхновява Геров да започне работа върху най-голямото и най-епохално дело на живота му - Тълковен речник на българския език. Братът на Елена - Димитър, е първият българин, получил научната степен доктор по философия в Бон. Пътищата на Геров и Елена се разделят и той се завръща в България, оставяйки в Одеса голямата си любов. Геров пренебрегва възможността да остане на добре платена служба в Русия. Предпочита да се установи в Копривщица и едва 23-годишен открива едно от първите класни училища в България. Разширява програмата, маха телесните наказания.

Името на учителя Найден Геров се прочува. Следва поканата от пловдивски първенци да открие класно училище там. Определят му доста висока годишна заплата - 6000-7000 гроша. “Училището, открито през 1850 г., се казва “Св. св. Кирил и Методий” и се превръща в най-голямото културно и духовно средище в Пловдивската епархия, а може би и в България по това време”, убеден е Румен Манов. Според него Геровото школо било като университет за българите тогава, а просветителят използва училището за контакти с много родолюбиви българи от всички краища на страната и за борба срещу фанариотското духовенство. Негов ученик е и издателят Христо Г. Данов.

Найден Геров става инициатор за честването на 11 май 1851 г. (стар стил) като празник на славянските просветители. Най-паметен е 20 юли 1851 г. - тогава се провежда “българският изпит в българското училище”, както пише в спомените си Геров. Училището било препълнено с народ, там са и гръцките първенци заедно с техния владика. Успехът е гръмовен, а гърците си тръгват като попарени от изпита - знанията, показани от геровите ученици, са впечатляващи.

Копривщенецът е един от организаторите и участниците в отвличането на Йосиф Соколски - ръкоположен от римския папа и самопровъзгласил се за български патриарх (Соколският манастир в Габровския Балкан носи неговото име). Йосиф е отвлечен с хитрост на кораб и до края на живота си остава на заточение в манастир в Русия. В отвличането, извършено по нареждане лично на император Александър II, участвал и Петко Славейков.

По време на руско-турската война Найден Геров е командирован в главната квартира на руската армия (през 50-те години на XIX век той става руски поданик). Работи под ръководството на княз Черказки, задачата му е да изгради новото административно устройство на освободените български земи. Тогава е назначен за губернатор на Свищов.

След войната се оттегля от политическия живот и се отдава основно на книжовна дейност, като се установява в Пловдив. Завършва своя тълковен 5-томен речник на българския език, по който работи повече от половин век. Успява да събере почти 80 000 думи, 6000 песни, към 15 000-16 000 пословици.

Съпругът на Рада Киркович е първият лекар в София

Рада Киркович (1848-1941) е племенница на Найден Геров. Майка й - Ивана Хаджигерова, е първата учителка в Копривщица. Изпратена от вуйчо си да учи в Киев в училището на графиня Левашова, завършва със златен медал Фундулеевската гимназия там.

След завръщането си в България през 1866 г. Пловдивската община веднага я назначава за учителка. Тя се запознава с Парашкева Шушулова, която се знае, че е била една от големите нежни любови на Ботев - разговаря с нея, виждала е и Христо Ботев. Включва се в благотворителни акции за сираците от Руско-турската война, среща се с най-известните хора по това време, ръководели съдбините на държавата. Племенницата на Геров създава много кадри - нейни ученици са деца от известни фамилии - Гешови, Чомакови, Моравенови, Пулиеви и др. Учителка е на писателя Тодор Влайков. 30 г. преподава в Пирдоп, а неин благодетел е мировият съдия Спас Соколов - четник на Ботев.

“Погледнете какво европейско излъчване е имала тази българка - казва Манов, и вади нейна снимка. - Тя е подарена от Рада на вуйна й Мария Пулиева и е надписана лично от нея.”

Мъжът й е д-р Кирко Киркович, известен възрожденец от Сопот, учи в Москва. Двамата отиват в София по покана на Йорданка Филаретова. Той е първият български лекар в столицата, който открива и първата аптека в София на днешния площад “Възраждане”. Съпрузите живеят заедно само няколко години - д-р Киркович умира в Одеса през 1877 г. от туберкулоза. Двамата имат една дъщеря Мария.

Особено вълнуващи са контактите на Рада с майката на руския генерал Скобелев, която е начело на женски комитет за подпомагането на българските сираци след Освобождението. Благотворителната дейност на Олга Николаевна впечатлява българката.

Майката на пълководеца обаче е убита през лятото на 1880 г. на 6 км от Пловдив. Целта е грабеж, а убийството е извършено от руския капитан Узатис. Скобелева трябвало да носи в себе си 20 000 златни рубли за покупка на чифлик до Чирпан, в който да направи приют за сираци по европейски образец. Узатис не открива парите, заловен е за час и след това се прострелва в главата.

“След злощастното убийство на Олга Николаевна на нейно място в комитета идва княгиня Горчакова, жената на ген. Столипин - губернатор на Източна Румелия. Рада Киркович започва да контактува и с г-жа Столипина”, разказва Румен Манов. Историкът уточнява, че тази жена е майка на руския министър-председател Пьотр Столипин, убит при покушение срещу него през 1911 г. в Киевския градски театър.

Преди смъртта си племенницата на Геров завещава големи средства на фонд “Рада Киркович” към БАН.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола