Населението на България се е стопило до 7,563 млн. души, приблизително колкото сме били през 1956 г.

Разликата е, че днес средната продължителност на живота ни е по-голяма. За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете - с 5 години до 69 г. От м. г. у нас вече се раждат над 80 000 бебета. Бяха нужни 15 години, за да компенсираме донякъде срива между 1990 и 1995 г., когато новородените падат от 105 180 на 71 967, сочат данни на Националния център по здравна информация.

80 000 бебета вече се раждат на година

В България вече се раждат над 80 000 деца годишно. Или точно 80 956 българчета са проплакали през миналата година. Бяха ни нужни цели 15 години, за да компенсираме срива при новородените между 1990-а и 1995 г., когато броят им падна от 105 180 на 71 967. От тогава постепенно те нарастваха до 77 712 бебета през 2008-а.

Това показват данни от наскоро излезлия от печат кратък статистически справочник “Здравеопазване - 2010 г.” на Националния център по здравна информация към Министерството на здравеопазването (МЗ). Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият ни прираст обаче продължава да е отрицателен, защото броят на починалите продължава да е по-голям (виж по-долу).

Друг куриоз е, че като брой българите се стопили приблизително до числеността от 1956 г.

Тогава населението е било 7,613 млн. души, през миналата година - 7,563 млн. души. Съществената разлика от 1956 г. е свързана с положителен факт - продължителността на живота ни сериозно се е увеличила. Ако през 1956 г. тя е била средно 65 г., през 2009-а достига 73 г.

За посочения период животът на жените се е увеличил е с цели 10 години - от 67 на 77 г., а на мъжете с 5 години - от 64 на 69 г.

И още нещо интересно: според възрастовата структура на нацията най-много са българите, поставени в графата от 30 до 34 г., а след това тези между 35 и 39. Това се дължи на рекордната раждаемост през 70-те години, когато естественият прираст е стигнал плюс 7,2 на хиляда души. Абсолютният пик на новородени е бил именно през 1970 г. - 138 745 бебета.

“Освен отрицателният естествен прираст върху топенето на нацията влияе и емиграционният процес след 1989 г.”, съобщи за “Труд” доц. Християн Грива, началник на центъра по здравна информация (виж стр. 3). Трудно може да се изчисли колко нашенци са избягали зад граница, защото голяма част от тях не са официални емигранти. Те се водят за постоянно пребиваващи в чужбина. Емиграцията се отразява и на влошаването на възрастовата структура на България, защото в тази вълна след 1989 г. попадат хората между 17-18 г. и 30-35 г. Загубата на този умствен потенциал тепърва ще ни се отразява, каза още доц. Грива.

В Европа само Италия е пред нас по показателя “застаряващо население”. А то все по-силно ще определя характера на здравната ни система - ще скачат разходите за хронични заболявания, характерни за по-възрастните, ще се увеличава и потребността от специални медицински грижи за долекуване и продължително лечение.

Според справочника на центъра по здравна информация за последно мъжете са били повече от жените през далечната 1946 г. Оттогава нежният пол печели битката по брой. През 2009-а дамите у нас са 3,9 млн., а мъжете - 3,65 млн. “Тази тенденция се наблюдава след Втората световна война, и то въпреки компенсаторния механизъм да се раждат 105 момчета на 100 момичета”, обясни доц. Грива.

По-голямата смъртност сред силния пол и по-високата средна продължителност на живота на дамите дава предимството в числеността на жените.

Диана ТЕНЧЕВА

България умират три пъти повече деца, отколкото в Чехия

Намалява силно изразеният отрицателен естествен прираст на България. През м. г. той е бил минус 3,5 на 1000 души от населението. Докато преди 5 г. е стигнал до рекордните минус 5,4 на хиляда. Положителната му стойност обаче остава далеч в 1980 г. - с плюс 3,4 на 1000 българи, показва още справочникът на Националния център по здравна информация.

Никой не може да даде прогноза кога отново прирастът ще стане положителен, защото става дума за тежки демографски процеси. А те трудно се пречупват, категорични са експертите. Според тях за съжаление е незначително явлението, че е от 10,2 живородени на 1000 души през 2008-а бройката скача на 10,7 през миналата година. Това не е ясно очертана тенденция, а чисто колебание, добавиха специалистите.

Необходимо е да минат 10 години с трайно нарастване на процеса, за да се стигне до желаното “пречупване” на демографския срив.

Въпреки че за късмет детската смъртност до 1 година се е понижила, пак сме на водещо място в Европа. При нас се наблюдават три пъти по-високи стойности, отколкото примерно в Чехия, Франция, Швейцария и др. Починалите българчета на възраст под 1 година през 2009-а са били 729, а преди 30 години техният брой е стигал немислимите 3788.

Какви са причините за детската смъртност? 10-15% от случаите се дължат нанеадекватно здравеопазване - при добри медицински грижи сигналите, показващи проблем с малчуганите, би трябвало да се откриват отрано. Останалите причини се крият в самия начин на отглеждане на децата. Голямо значение има културата на родителите, възрастта на майките и т. н.

Столетниците са 428, а 3186 са кандидати

В България живеят 428 столетници. Естествено жените са повече, те са точно 274 на брой. Има обаче още 3186 българи, които са кандидати да навъртят век - те са на възраст от 95 до 99 години, става ясно от справка на Националния център по здравна информация.

Българите над 100 години, преживели всички войни от началото на миналото столетие, са поравно разпределени в градовете и селата (съответно 207 и 221 души). Едно от местата, където можете да срещнете най-много дълголетници, е карловското село Мраченик. Повечето му жители са над 90 г. Те обясняват продължителността на живота си с чистия планински въздух и липсата на стрес - основен ключ към болестите, масово мъчещи съвременната цивилизация. Някои от хората на преклонна възраст в Мраченик никога не са вземали лекарства.

Само един криминален аборт за цяла година

Пет пъти са намалели абортите у нас през последните 30 г. През 1980 г. те са били 156 056, а през м.г. падат на 33 733.

Положителната тенденция се дължи на нарастващата през годините здравна култура и информираност както на жените, така и на мъжете. Те са запознати с изобилието от предпазни средства на фармацевтичния пазар. А сред последните от тях има такива, които позволяват до 72 часа след половия акт да се ликвидира вероятността от бременност, ако двойката не се е пазила. Не на последно място влияние са оказали и непрестанните кампании за предпазване от бебе, които се организират специално сред ромите.

Съвсем естествено най-много криминални аборти имаше по времето на социализма. Просто в онези години, ако нямаш две деца, прекъсването на бременността на практика беше забранено. С настъпването на демокрацията абортите се правят легално.

Кога най-често ражда българката? Между 25 и 29 г. - е отговорът, записан в здравния справочник на МЗ. На тази възраст майки стават 91 жени на всеки 1000 на възраст между 15 и 49 г. През 2008-а тези дами са били 87. Следващата група на най-многото родилки е на възраст от 20 и 24 г. Според експертите обяснението се крие в желанието на българката първо да стъпи на краката си професионално, не само финансово, и чак тогава да роди.

Вторият аргумент е, че в България вече има семейно планиране заради мощните кампании. И не на последно място - по принцип в света раждането на първото дете се изтегля в по-зряла възраст. Ние не сме изключение. Разликата е, че при нас водещо е професионалното израстване, а в другите страни силна роля оказва и религията.

Даваме данни на ООН и “Евростат”

Доц. Християн Грива е директор на Националния център по здравна информация към МЗ.

- Как събирате данните за състоянието на здравната система, доц. Грива?

- Има изградена през годините система. Регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) раздават и после събират попълнените отчетни форми за дейност и за ресурсите на всички лечебни заведения у нас. Важните форми първо са одобрени от МЗ, а след това и от Националния статистически институт. Като се събере официалната годишна информация, тя се обработва, анализира и се изготвя краткият сборник, с който разполагате и вие. Една част от данните се изпраща в Световната здравна организация, друга чрез НСИ стига до “Евростат”, а трета - в ООН (става дума за данните, отнасящи се до населението). Има и много други потребители на събраната от нас информация.

- Откога се броят и частните лечебни заведения?

- Отдавна. Общият брой на всички болници у нас е 306. Освен частните в статистиката влизат и заведенията към другите ведомства - като МВР, Министерството на транспорта, на отбраната, на правосъдието (тук са лечебниците към затворите).

- Какви трудности срещате при събирането на данните?

- Имаме някои затруднения по отношение на пълнотата им. Например при болниците към военните, защото част от информацията им е класифицирана. Знаем например общия брой легла, но не и как са разпределени като видове, защото е секретно.

93 частни болници

93 са частните лечебни заведения у нас. Съществуват още две, но те не са извършвали дейност през миналата година, затова ги няма в статистиката.

Преди 10 г. частните звена са били 18. Тези структури намериха ниша, която е естествен процес в пазарната икономика. Още повече че режимът за разкриване на нова болница тепърва ще се ограничи.

Пазарджик и Сливен в топ 10 по пеленачета

В класацията на градовете с най-много бебета на седмо място се нарежда Пазарджик, а веднага след него - Сливен. През изминалата година в първия град са проплакали 3129 бебета. Според статистическите изследвания това се обяснява с по-големия брой роми, които живеят в града. Веднага след Пазарджик е Сливен с 2829 бебета за 2009-а.

Челно място по традиция се пада на столицата - с 15 309 новородени през 2009-а. От тях 4102 са на първенеца сред АГ болниците у нас - “Шейново”. Тази година само за първото шестмесечие родените деца са с 300 повече спрямо същия период на м.г.

Втори е Пловдив със 7674 бебета, а трета е морската столица Варна (с 5900 пеленачета). Четвърти е Бургас - там миналата година са се родили 5180 мъничета, а пети е Стара Загора - 3694. Следва Благоевград - 3573.

294 българки през изминалата година са станали майки извън родилния дом. Бройката е незначителна в сравнение с Холандия, където има масови кампании за раждане у дома.

Хиляда петдесет и пет пък са нашенките, които са станали майки на повече от едно детенце, т.е. те са имали многоплодна бременност. През 2008-а са били 847 жени. Увеличението се обяснява и с ин витро процедурите.

71 306 българи починаха от сърце

Сърдечно-съдовите заболявания са причина за 66% от общата смъртност у нас. През 2009 г. тези болести са убили 71 306 българи.

Следват ги раковите заболявания, на които се дължи 15,9 на сто от смъртността, или 17 157 души през м.г. Заболяванията на дихателната система пък са отнели живота на 4154 души, а на храносмилателната - 3268.

Интересно е, че в ХХI век варицелата продължава да поваля на легло сериозен брой нашенци. През 2009-а заболелите от шарката са били 383-ма на всеки 100 000 от населението. През предходната 2008-а броят им е бил по-малък - 319 души на сто хиляди. Опасната вирусна инфекция, която причинява червени обриви по кожата (първо се забелязват по корема или по гърба), често напада ромите, тъй като в много случаи децата им не са имунизирани.

Другите шарки - скарлатина и морбили, се срещат по-рядко. Първата разболява 65 българи на всеки 100 000 от населението, а втората - по 29 души на всеки 100 000 българи.

108-годишна пие кафе без кофеин за бодрост

“Сутрин сръбвам чаша безкофеиново кафе и съм бодра цял ден. Пия само лекарство за кръвното, а джипито не ме познава”, казва най-възрастната варненка Велика Събева. Вчера жената стана на 108 г., а да я поздравят се стекоха петимата й внуци, правнуците и единствената й праправнучка.

Баба Велика ги почерпи с пухкава сметанова торта, бяло винце и свежи плодове.

“До 105-ата си година ходеше на село, в с. Неофит Рилски. Копаеше градината, скубеше треви. Невероятно жизнена жена”, не могат да я нахвалят близките. Сърцето й е добре, умът - бистър, само дето вече краката не я държат. 108-годишната жена е родена в русенското с. Табачко, отгледала е 4 деца.

“Първанов го харесвам, хубаво приказва. Бойко не съм го виждала, не мога да преценя какъв човек е. Само се моля на Бог да помогне на България”, вълнуваше се вчера рожденичката.

Десимира ТОНЧЕВА

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


илко1
23.08.2010 06:02:59
0
0

Само дето сте забравили да пишете,че 113 000 българи умират годишно.50 на ден в София и 300 в страната...Карай...

the социалиста
23.08.2010 08:39:21
0
0

"Населението на България като през 1956 г." Давайте, докато имаме кворум, да свикаме нов Априлски пленум.

234567
23.08.2010 09:06:39
0
0

Даже мисля,че сме по-малко.Като вземем и тези които постоянно по един или друг повод напускат БГ,картината не е много весела...Ама то какво ли весело има в това блато освен затъпели жаби...

бай Иван
23.08.2010 09:19:21
0
0

80 000 бебета вече се раждат на година . А колко от тез бебета са Българчета!? Такива изкривени статистики унищожават самия Българин!

слави
23.08.2010 09:43:42
0
0

Зни какво излиза по татово време сме се развивали най добре съдейки по раждаемоста

Rado BG
23.08.2010 10:08:40
0
0

I ot teya 7 miliona kolko sa bulgarite, kolko ciganite i turcite? Boyko prodaljavay tradiciata na 3ta koalicia i skoro sha si premier na mangalska republika djigalia.

Marta
23.08.2010 14:45:17
0
0

Интересно, какъв ли е точният брой на циганите у нас? Покойният ми баща, участвал в преброяването на населението през далечната 1936 година, споменаваше за 160 000 по онова време!

едно чаве
23.08.2010 15:09:30
0
0

Marta, сега са на квадрат. След 15 години ще са на трета степен, нали 15-годишните циганки са във вихъра на детеродната възраст.

1 2

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола