Скара ли МВР писатели и читатели

Една от най-големите виртуални библиотеки на български език chitanka.info стана жертва в акция на ГДБОП срещу пиратството в началато на седмицата.

Но тутакси възкръсна на друг адрес в мрежата - под откровено подигравателното заглавие chitanka.gdbop.

“Аз, Лазар Пендов, като администратор и собственик на сървъра, смятам отнемането за неправомерно, тъй като авторските права за книгите в този сайт са установени от чл. 24, ал. 9 от Закона за авторското право. Намирам обръщането към Наказателния кодекс на Република България чл.172 и намесата на ГДБОП в случая за неуместни...”, пише на стария адрес на сайта.

Читателите му недоволстват, а Асоциацията на издателите “Българска книга” и творчески съюзи на художници, писатели и преводачи разпространиха отворено писмо. В него те изразяват продкрепата си за действията на ГДБОП. Едно от предимствата на виртуалните библиотеки е, че те не могат да изгорят като Александрийската.

Както се оказва, дори не могат да бъдат затворени. Вероятно първо там ще се сбъдне мечтата на френски министър на културата от времето на Дьо Гол всеки да има свободен достъп до цялата световна култура. Но вместо да става по-достъпна, културата се превърна в бизнес за милиарди долари.

И законите по цял свят подкрепят установената с възникването на капитализма система за защита на авторските права. Все още производителите (и на сирене, и на книги) трябва да получават пари според това колко се търси стоката им. Иначе може да спрат да произвеждат.

Писателят Стефан Цанев: Не крадете труда ми, моля!

Проблемът е деликатен не само юридически - става дума за народопсихология, наследена от времето, когато интелигенцията се третираше като паразитна прослойка на обществото.

Пътувам във влака, питат ме какъв съм, що съм, писател съм, казвам, добре, викат, а иначе какво работиш? В цял свят посегателството върху авторското право на книги, музика, филми и пр. се смята за престъпление и се наказва с огромни глоби и затвор - у нас разпространяването по интернет на книги с активни авторски права въпреки волята на авторите се прогласява за благородно народополезно просветно дело.

Не съм запознат със злополучната "Читанка", попаднах преди време случайно в друг подобен сайт: e-bookBG онлайн библиотека безплатни книги за теглене - там видях, обявени за безплатни, трите тома на моите "Български хроники".

Написаното в лиценза (ако той съществува?), че "произведенията на този сайт са само и единствено за четене", звучи иронично, тъй като текстовете не са защитени с опция "само за четене" (формат PDF), напротив - те могат да се копират свободно (досега са извършени повече от 6500 "сваляния" на "Хрониките"). Още по-съмнително е твърдението, че "никой от текстовете не може да се използва с търговски цели", тъй като "свалените" хиляди копия също могат да бъдат копирани и тиражирани в неограничен брой върху електронен или хартиен носител - и кой гарантира, че те не могат да бъдат продавани? (В Русе вече заловиха човек, който ги продаваше.)

И още: текстовете не са защитени и от "редактиране" - те могат да бъдат преработвани, изопачавани и фалшифицирани, което е допълнително посегателство срещу авторското право.

Всичко това обаче не трогва българина, напротив - той протестира: иска си безплатните библиотеки! Не само от неизлечима любов към авантата. Българинът цени материалното, вещите, уважава физическия труд, бачкането. За него интелектуалният труд е забавление за безделници, интелектуалната собственост - абстракция, сиреч нищо, авторското право - на босия цървулите. Ако задигна от някой магазин кутия бонбони и ги раздам на дечурлигата из махалата - това е кражба, нали, независимо че съм откраднал "без търговска цел"?

Ако някой задигне (сканира и вкара в сайта) книгата ми и я разпространява в интернет - това не било кражба, напротив - правели ми чест, че ме четат...
При добро желание би могло да се постигне споразумение - безплатното разпространение на книги по интернет (в известен размер, за определено време) да става със съгласието на автора. Не бих бил против. Но иначе - да го вършите тайно, нагло, без дори да попитате, зад каквито и благородни каузи да се криете - извинявайте, приятели!

Аз съм професионален писател, друго не мога, не съм футболист, не съм фермер, не съм депутат, нямам заводи, нямам хотели, нямам ресторанти, изкарвам си хляба с писане на книги - моля ви, уважавайте моя труд, както аз уважавам вашия и както аз заплащам продуктите на вашия труд, бъдете така добри - заплащайте и вие продуктите на моя труд. Нямате пари да си купите книгите? Съжалявам. Аз също нямам пари да си купя много неща, които желая - ще ми се зарадвате ли, ако ги открадна от вас?

Блогърът Иван Стамболов: Заговор срещу интелигентността

Аз не съм пряко въвлечен в този конфликт и не съм страна по него. Аз не твърдя нищо. Аз съм само един обикновен гражданин, който беше принуден от обстоятелствата да си зададе следните въпроси:

За какви загуби се претендира? Не може да има абстрактна увреда и да се търси възмездие за нея.

Какъв процент от заглавията, предоставени от "Читанка" в електронен вид, в момента са на пазара и се предлагат от претендиращите, че са ощетени?

Какъв процент от заглавията, предоставени от "Читанка", са с авторски права, надлежно притежавани от претендиращите, че са ощетени?

Претендиращите ще направят ли постъпления да се закрият и други библиотеки, например, библиотеките към читалищата?

Има ли в ГДБОП данни за това колко пари месечно е печелила "Читанка" от престъпната си дейност?

Кога ГДБОП ще провери и издателствата за авторски права, тиражи и отношения с авторите?

Тъй като не е по силите на държавата да се справи наведнъж с цялата престъпност във всичките и форми, подредила ли си е приоритетите? Наясно ли е откъде да започне? От наркодилърите, от измамниците, от фалшификаторите, от трафикантите на хора или от библиотеките?

Със затварянето на библиотеките не се ли увреждат правата на авторите, които доброволно са си качили текстовете там и се радват, че могат да ги четат повече хора?
Ето, тези въпроси си задавам, за да мога да си изясня случая и да не се излагам, когато ме канят да го обсъждам по телевизиите.

Но независимо от техния отговор, едно е ясно: случаят предизвика много голям обществен отзвук. Това е така, защото обществото чувства, че справедливостта е нарушена. Очевидно тук не става дума за борба за правда и за защита на творци.

Хората се дразнят, защото цялата акция натрапчиво им прилича на опит да се използва ГДБОП за прокарване на корпоративни интереси, а държавата изглежда така, сякаш е замесена в заговор против интелигентността и за превръщането на българите в нация от общи работници и обслужващ персонал.

Такъв бил законът. Ами, променете го. Законите са за хората, а не са хората за законите. И държавата вместо да преследва разпространението на книжнина, да го дотира.