Руската заплаха

Исторически погледнато т. нар. руска заплаха никога не е била нещо друго освен глупостта на самите българи. Някога Фердинанд бил казал на един журналист: “Армията ми са германофили, клирът - гъркофили, политиците - франкофони, а народът - русофил. Изглежда, аз съм единственият българофил". Старая се да не мисля българската държава като вечно разпъната между филства и фобства, но както казват мъдрите психоаналитици, това, че си параноик, съвсем не означава, че някой не те дебне зад вратата. Буквално зад вратата на българите ги дебне най-съдбовното разваляне на отношенията с Русия, случвало се някога в историята ни. Или поне с

най-драматични икономически последици

Какво имам предвид: Непоследователната политика по отношение на големите енергийни проекти, допълнително усложнена от нервността на руско-американския диалог по темата с противоракетната отбрана, са на път да донесат на българския данъкоплатец неизчислими материални щети в съвсем реална перспектива от няколко години. И тенденцията може да се отприщи буквално от началото на април. До края на този месец трябва да се подпише 7-ото споразумение за строителството на АЕЦ “Белене”. Разнопосочните сигнали от последните дни оставят у всички впечатлението, че България е на път да се откаже от проекта и само търси претекст за това. Пряката последица е, че още в началото на април ще започне арбитражно дело в Париж, по което руската страна в проекта - по думите на самият премиер Борисов - без проблеми ще получи полагащото й се обезщетение. С общите разходи по спирането на обекта това ще струва на България над 1 млрд. евро. В чисто финансово отношение ще се окаже, че сме платили половината от сумата за “Белене”, а наистина имаме само

сеизмичноустойчив язовир за шарани

Съвсем отделен въпрос е, че всяко изоставяне и на “Белене”, и на “Цанков камък” - другия силно овикан проект от последните дни - води като пряка загуба на икономиката ни от около 300 хиляди лева дневно. Никой не казва ,че не трябва да се правят разследвания за разхищенията на тези два обекта, но нека това става не по телевизора, а в специализираните служби и съда. И когато има някой осъден, да ни го покажат. В момента медиите са затрупани с апокалиптични закани относно двете най-големи български енергийни предприятия, внушаващи, че ако всеки по какъвто и да било начин се докосне до тях, бива обявен за прокажен. Подобна медийна дандания изгони единия европейски инвеститор от “Белене" преди месеци, а едва ли и на австрийските инвеститори в “Цанков камък" им е приятно да търпят морални и материални загуби точно на този етап от проекта.

В същото време в Брюксел усилено се говори, че във връзка с кризата руските енергийни среди обмислят решение за затваряне на една от големите си рафинерии - в България, или в Румъния. Коя от двете страни ще изберат - зависи от емоцията. Антируският хор, особено от средите на “Синята коалиция” и свръхлибералните й икономически съветници, изключително накланя везната по отношение на това да бъде спряна именно бургаската рафинерия. Пряката последица - близо 20 000 семейства без работа и близо 20% по-малко постъпления в хазната от акцизи и данъци.

Говоренето срещу проекта “Южен поток” пък води до готовност за цялостното преосмисляне на енергийната политика на Балканите от страна на руснаците. Като пряк ефект - много по-неблагоприятни условия за газовия пренос и рестриктивно отношение към продължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ “Козлодуй". Онзи ден почитаемата колежка Надежда Нейнски каза, че евродепутатите трябвало да лобираме пред Европейската комисия за удължаване живота на 5-и и 6-и блок. Сприскърбие трябва да й съобщя, че ако ще и папата да се обяви за продължаване на живота на блоковете, единственият, който може да го разреши, е инженерът на реакторите, т. е. руската страна. А оттам сигналите са ясни - край за експлоатационния им живот - съответно през 2018 и 2020 година. Икономическите перспективи от този възможен сценарий

са повече от мрачни

ЕС няма алтернативна енергийна политика нито за Балканите като цяло, нито за България и Румъния в частност. Тенденциите за увеличаване на консумацията на енергия в Европа са категорични, норвежкият газ и нефт са далеч от нас и никаква светлина не се вижда в тунела освен идващия насреща локомотив.

За този, който е на релсите

няма никакво значение руски ли е или германски локомотивът.

Причините за това положение са, както в мълчаливото увъртане на правителството на тройната коалиция и неспособността му ясно да артикулира как харчи парите за големите енергийни проекти, така и в истеричното антируско говорене на хора като Иван Костов, Мартин Димитров и т. н., които не само нищо не разбират от темата, ами направо лъжат, когато говорят. Особено за “Белене”.

Истината е, че това е най-евтиният и най-изгодният ядрен енергиен проект в момента - не само в Европа, но и в света, каквито и критерии за ескалация и оскъпяване да прилагаме. Договорите бяха така подписани, че стартовата цена продължава да е 4 млрд. евро. До 8 милиарда да стигне с ескалацията, парите ще се върнат само след 10 години. За сравнение - двата нови американски реактора - АП 1000 - в момента проектирани в Южна Флорида - бяха преоценени от около 4 млрд. на 11 млрд. евро стартова цена, по сметки на “Парсънс” - САЩ и “Енергоатом” - Русия, без последващата ескалация по време на строежа и близо 1,5 млрд. евро за включване към мрежата. И още нещо по отношение на цената: стартовата инвестиция срещу заложени акции, която руснаците предлагат - от 2 млрд. евро за започване на обекта, до намирането на стратегически инвеститор - не само е жест от тяхна страна, но и гаранция за всеки следващ присъединил се, че този проект ще бъде завършен, все едно чия собственост е. Истината е, че оттук нататък бремето по строежа на “Белене” няма да е върху данъкоплатеца, а върху бъдещото дружество, което ще връща кредитите по сторителството и довършването на обекта. Дори България да остане с миноритарен пакет в дружеството, което ще експлоатира АЕЦ “Белене", пак сумата, която ще похарчи, няма да е съществено по-голяма от тази, която ще похарчи при замразяването или отказването от обекта. А приходите за бюджета и антикризисният ефект върху икономиката ни ще се усетят още от първия ден на строежа. Като член на ЕКОН - европейската комисия по парите и финансовата политика - не съм срещал чужденец, който да не смята, че предприятия от типа на АЕЦ “Белене" е чудесна антикризисна политика за държава с мащабите на България. Както често казва самият председател Барозу,

насърчаването на бизнеса

за да запазва и отваря нови работни места, и активната съпротива на падащото индустриално производство чрез привличане на инвестиции извън ЕС са основни мерки за преодоляване на кризата. По неговите думи в момента промишленото производство в ЕС се е сринало с 15% до нивата от 1999 година, всяка държава членка е загубила средно 5% от БВП само през 2009 г. по данни от статистиката, с която работи и оповести председателят на ЕК, а безработицата е нараснала с 15 млн. души през последните 6 месеца

Истината е, че това е и най-напредналият като разрешителни и строежна готовност проект в ЕС. Естествено е да има противници, защото никой не иска да допуска нов силен играч на един пазар, на който се очаква увеличаване на търсенето, но защо тези противници трябва да са именно български политици?

Енергетиката е само част от непростите българо-руски отношения, но може би в момента най-важната. Защото не само България, но и ЕС като цяло няма нито възможност, нито готовност да замени с други източници енергията, идваща от руснаците. А тя е близо 30 % от потреблението в Европа в момента. Новите страни членки - България и Румъния, са в още по-голяма степен зависими, следват ги Гърция, Германия и Полша. Решаването на нашите проблеми с руснаците и увеличаване на производството на енергия в България е директно европейска кауза - това е повишаване на икономическата мощ на ЕС. А що се отнася до зависимостта - тя е в взаимна. Нека накараме руския бизнес да инвестира милиарди евро в европейската икономика, пък тогава да говорим кой от кого е зависим. Филствата и фобствата нямат смисъл тук - отдавна никой в Кремъл не държи речи, размахвайки трудовете на Ленин в ръка. Не,

в Москва държат калкулатори и смятат

Ние, по-точно някои от българските политици, са идеологическите имбецили, които продължават да мислят Русия ту като голям брат, ту като северна мечка. Не трябва да им позволяваме, следвайки идеологическата си параноя, да ни въвлекат в още по-дълбоко в икономическата криза, обхванала света. Напротив - от ЕС има ясни знаци, че традиционното доверие между руснаци и българи (доста ерозирало напоследък) е един от малкото капитали, с които държавата ни може да е полезна на цялата европейска общност.

Слави БИНЕВ,

евродепутат, член на ECOM

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти