Готвим фиксирани вноски за деца и пенсионери

С ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, зам. финансов министър и шеф на Надзорния съвет на здравната каса, разговаря Диана Тенчева

- С какъв мотив “ударихте” самоосигуряващите се и работодателите, г-н Горанов?

- Вноските, които прави държавата за деца, пенсионери и безработни, не са “чисти” здравноосигурителни вноски. Защото не се правят на основата на някакви трудови доходи на лицата. Когато здравноосигурителният модел стартира през 1999 г., за неосигурените членове на семейството вноските се покриваха от осигурените във фамилията. А децата въобще не подлежаха на осигуряване. Т.е. те се считаха за осигурени, отново за сметка на родителите си. Впоследствие обществото реши (през 2002 г.) да бъде въведена вноска за децата в размер на 1,50 лв. Не знам дали си спомняте. Тогава общият размер на сумата за вноските за подрастващите беше 18 млн. лв. Т.е. въпросът за неосигурените групи граждани, за които държавата е отговорна да превежда средства на здравния фонд, трябва да се разглежда по следния начин: става дума за вноски от държавата, които се финансират от данъци. А размерът, върху който се правят, трябва да се определи нормативно и той в никакъв случай не може да бъде както е в момента - стойността на пенсията.

- Защо?

- Защото какво общо има увеличението на пенсията (което не е доход от труд) със здравноосигурителните вноски или с трансфера, който държавата прави за здравно осигуряване?

- Да не забравяме, че именно пенсионерите и децата най-често ползват услугите на здравната система. Затова е редно и за тях да се плаща цялата вноска от 10 %.

- Напоследък дискутираме следната идея: за децата и пенсионерите да се определи една твърда вноска. Тя отново ще се прави като трансфер от бюджета за сметка на данъци, но примерно ще бъде 10, 20, 30 или 50 лв. на месец. За да се знае, че това е вноската от държавата за сметка на данъците. А не да се спекулира с това колко внася държавата. Пак повтарям - държавата това сме ние. И ние разпределяме това, което сме произвели.

- Къде другаде по света се прилага подобна практика за твърда вноска за определени групи?

- Тази идея се породи от обстоятелството, че лекарското съсловие най-вече в желанието си да увеличи разходите за отрасъла, постоянно поставяше въпроса за ролята на държавата по отношение на неосигурените групи граждани. В един момент се стига дотам, че държавата - за сметка на данъци, внася почти толкова, колкото осигурените лица и осигурителите. А общият разход за здравеопазване не се увеличава.

- Как го обяснявате?

- Ако приемем, че преразпределителната роля на държавата се свежда до определени проценти - да кажем 40 или около 40, за да нараснат средствата за здравеопазване от публичния сектор, то други сектори се налага да се свият. Свидетели сме, че когато през 2007-а се увеличи вноската за 2008-а (от 6 на 8 %), дори тогава предишното правителство (бюджетиращо с излишъци) не си позволи да повиши разхода за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП). И “вкара” допълнително събраните средства от повишената вноска в излишъка на НЗОК (б.р. - 401 млн. лв. отидоха в т.нар. голям резерв на касата, който се съхранява в БНБ). Каква е причината за това?

- Финансовото министерство надделя над ръководството на НЗОК и вместо тези средства да се “влеят” в системата, отидоха в резерва. За да поддържат и фискалния.

- Тук дебатът не е кое министерство надделява. Дебатът е, че ако разходите за здравеопазване трябва да нараснат от 4,2 % от БВП на 5,2 % от БВП, този един процентен пункт разходи трябва да бъде за сметка на други сфери и сектори, финансирани от държавата.

- Но здравето е най-важното!

- Здравето вероятно е най-важното, но ако попитате един пенсионер, той може да посочи за най-важно своята пенсия...

- Ще съобщите ли кога твърдите вноски за деца и пенсионери могат да станат факт?

- Веднага щом законодателят го реши. Повод може да бъде дори внесеният законопроект за актуализация на бюджета на здравната каса за 2010 г. За да се разбере един път завинаги, че българин с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и друг с максималната от 700 лв. не получават трудов доход, от който да отделят за здраве. Сега обаче се наблюдава смесване и преплитане на политики.

- Пенсионерите веднага ще ви контрират, че цял живот са работили и имат право на реални здравни вноски от държавата.

- Те са работили, но са се осигурявали за пенсия. А за държавата и обществото сега остава задължението да се погрижат за здравноосигурителните им права. Т.е. те в момента не заделят от пенсията си тази вноска, та да се тълкува, че върху 700 лв. например пенсия, ще дават повече пари за здраве. Подобна изкуствена зависимост няма икономическа логика в солидарната система. По тази причина, ако продължат изпреварващо да растат трансферите, които държавата прави за сметка на данъците в здравноосигурителната система, без да може да се свият социалните разходи, ще се стигне до формирането на изкуствени излишъци. А те не са за сметка на здравноосигурителни вноски. Те тази година са само част от бюджета на здравноосигурителната каса. В смисъл - от хората се събират около 1,5 млрд. лв., а разходът на системата е много по-голям (към 1,8 млрд. лв.). Затова не може да се каже, че удряме само работниците и работодателите. Защото те са държавата.

- Ще продължи ли практиката властта да не превежда на касата пълната сума за здравни вноски за осигуряваните от нея групи, както стана през януари т.г.?

- Нека да направим уточнение, че става дума за деца, пенсионери и безработни (а не за държавните служителите и други наети от властта служители). Чух спекулации, че едва ли не държавата е поискала нейните наети служители да плащат по-ниска вноска, което не е така. Тук става дума за технически въпрос, защото както е при държавното обществено осигуряване, на 3-месечна база с 1 превод се ликвидират евентуално възникнали разлики. Това може да се реши и на месечна база. Става дума за технически въпрос, защото даже и държавата да не е извършила пълния трансфер, това по никакъв начин не е ограничило възможността касата да направи разходи. Както не се ограничава възможността и на НОИ да изплаща пенсиите.

- Увеличаването на здравната вноска не крие ли риск от “посивяване”?

- Безспорно се крие такава опасност. Многократно с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков сме коментирали, че това е крайно решение, до което не бива да се стига. Но натискът за допълнителни разходи в период на криза не ни остави алтернатива.

- Натискът обаче дойде от лекарите, не от пациентите. А потърпевшите в крайна сметка са болните...

- Така е, но всички ние сме в едно общество! Къде бяха пациентите по време на лекарските стачки? Какво беше виждането им? Според тях това, което получават докторите, достатъчно ли е или не е достатъчно? Чувстват ли се добре обслужвани от общопрактикуващите лекари? И задавам въпрос: кое наложи в началото на 2009 г. всичкицени, плащани от здравната каса, да бъдат увеличени с 10 %? Тогава, когато беше ясно, и е ясно, че сме във финансова криза и публичните разходи не могат да се увеличават. Защото не го налагаше нито инфлацията, нито ръстът на икономиката, която през 2009-а спадаше.

- Още един капан за вас?

-... (Б.р. - вдига рамене.)

- Вярно ли е, че има политически натиск личният данък от 10 % да скочи на 12?

- Чух за подобни спекулации. Тук по-важното е да се отбележи, че свиването на стопанския оборот (и най-вече на вноса) и подобряващият се в последните месеци ръст на износа, доведоха до доста сериозно свиване на базата, от която се събира ДДС. За сравнение ще ви кажа, че нетният износ (т.е. превишението на износа над вноса) в 2008 г. е бил минус 15 млрд. лв. Обяснявам по-просто - при сделки за износ ДДС се възстановява, при сделки за внос - се начислява 100 %. И когато в предишни години критикувахме, че имаме твърде голям внос и че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс расте със застрашителни темпове, тогава събирахме твърде голям ДДС. А той трябваше да бъде насочван към определени разходи, чиято роля би трябвало да е да активизират икономиката. Вместо това те бяха използвани като повод за намаляване на пряката данъчна тежест, а от друга страна - повод за увеличаване на социалните ангажименти на държавата - и то с бързи темпове. В момент, в който нещата в държавата се нормализираха откъм салдото на вноса и износа, и отрицателното салдо за 2010 г. се очаква да е минус 3 млрд. лв., а не както 2008-а минус 15 млрд. лв., тогава този ДДС изчезна.

И това, което е добро за икономиката, се оказва лошо за фиска. Само че претенциите за разходи са настроени още към онова време, когато държавата се развиваше по един небалансиран начин. И ръстът, за съжаление, беше основно благодарение на внос. По-добре е мерките за ограничаване на публичните разходи да бъдат взети сега, за да бъдат по-лесно поносими. Отколкото след няколко месеца, когато ще бъдат солени.

- А защо не използвате кризата за въвеждането на генерални решения за намаляване на администрацията, вместо увеличаване на данъци?

- Ако парламентът и политиците, а такъв дебат тече, предложат примерно въвеждане на доплащане или намаляване на други разходи, ние няма да бъдем за повишаване на осигуровката. Със сигурност обаче ще се наложат сериозни мерки по отношение на разходната част на бюджета! Работата по тях върви и скоро ще бъдат оповестени.

- Стана ли вече достатъчно богат българинът, че да доплаща? Защото това беше основният аргумент на предишното правителство, за да не въведе регламентирано вадене на пари от джоба.

- И сега хората плащат. Но този процес трябва да се извади на светло. Никой не казва, че болният трябва да участва с 5 или 10 %. А да има ангажимент и от двете страни. Не може да влизаш и да излизаш от лечебното заведение, без да знаеш дори каква диагноза си имал. Онзи ден прочетох за пациент, който бил опериран, но не знае точно къде...

- Става дума за проверката в болница в Хасково (присъства и екип на “Труд”), където търсеха дали фисурата на пациента е на ануса му, носа или крака, нали така?

- Да. И тук не говорим далибългаринът е много богат или беден. Явно е богат, щом пилее ресурс. Ако отговорността на пациента към системата е по-висока, то със сигурност и разходите ще бъдат срещу по-високо качество.

- Въвеждането на тристълбов модел ли е решението?

- Панацея няма. Колко звена преразпределят, за мен не е решаващо. Има лоши модели с различен на брой участници. Както и добри с различен брой.

- От тези 316 млн. лв., които ще дойдат с увеличението на здравната вноска, какво конкретно ще разбере българинът?

- Въпросът е смислен, но Министерството на финансите не е институцията, която иска повече разходи. Ние само казваме, че ако в този период на криза някой иска повече разходи, то трябва да каже откъде да ги намали. Или за сметка на какви други приходи да не се генерира допълнителен дефицит.