Режете чиновници, не вдигайте данъци

Само няколко месеца след като данъчната тежест върху покупко-продажбата на труд беше намалена, правителството прие мярка, която ще върне тежестта до нивата през 2009 г. Няколко важни въпроса по повод това решение:

1. Ще постигнат ли целта си по-високите данъци, а именно запълване на бюджетен дефицит?

2. Кой ще поеме тежестта на това увеличение?

3. Ще има ли негативни ефекти, които правителството пропуска в прогнозата си?

Прогнозата, че увеличение на здравната вноска от 8 на 10 процента ще донесе над 300 млн. лв. в хазната, изглежда оптимистична. Това сякаш е механично изчисление на база на заетите в частния сектор и средните заплати там. Допускането е, че хората просто ще продължат да плащат данъците си, макар и по-високи.

Става дума за около 1,6 млн. работни места, създадени чрез трудов договор в частния сектор, и още около милион заети без трудов договор (самонаети или на свободна практика).

Наистина, ако приемем, че всички тези работни места могат да поемат увеличение на данъка, който се плаща за тяхното съществуване, в “светлата” част на икономиката би имало увеличение на приходите в бюджета с около 300 млн. лв. годишно.

Но има силни причини да очакваме, че не всички ще могат да платят по-високите данъци. Към момента данъците върху труда или данъчноосигурителната тежест е 32,3% за най-масовите работни позиции. Това е делът на осигуровките и личния данък в общите разходи за труд на работодателите. С други думи, когато от касата на работодателя излизат 1000 лв. за заплати, в джоба на работника стигат 680 лв.

Ако данък “здраве” скочи от 8 до 10 процента, данъчната тежест върху работните места ще скочи от 32,3 до 33,6 процента. Чува се, че имало и политически настроения за вдигане на ставката по личния данък от 10 на 12 процента. Това пък би увеличило данъците върху покупко-продажбата на труд до 35,1%.

За заплати над 2000 лв. данъчноосигурителната тежест пада като процент от разходите за труд. Но тази тежест остава по-голяма от ДДС например, дори за заплати от 7000 лв. на месец. За различни нива на заплата всеки може да изчисли сам тежестта върху неговото работно място чрез калкулатора на “Индъстри Уоч” на www.tax.iwatchbulgaria.com.

Вече данъкът върху труда е достатъчно висок, за да стимулира значителна част от пазара на труда да остане “сив”, т. е. да не плащат данъци. Всеки може да се сети поне за няколко познати, които, ако излязат на светло, ще трябва да затворят бизнеса си или работилницата си. Увеличението му може да доведе до още няколко десетки хиляди души, които ще спрат да плащат данъци. Само като илюстрация: ако заетостта се свие с 50 000 души, приходите в бюджета ще се свият с около 130 млн. лв. (само по линия на данъците върху труда).

Но по-значителният ефект, както досега е било в България, не е върху размера на заетостта, а върху размера на декларираните доходи. Сивият сектор у нас е основно заетост на по-ниска от декларирания доход. Причината за това е размерът на данъците върху труда.

Изглежда, че икономиката, или по-точно казано, работодатели и работници в частния сектор - ще плати цената на една правителствена мярка, която дори няма да постигне желания ефект. Запълването на бюджетния дефицит няма да е възможно с опит за увеличение на данъчните приходи в стил “гасене на пожари”.

Фундаменталното решение е в съкращаване на държавни разходи. Замразяването на заплатите на заетите около 400 000 души в бюджетния сектор е стъпка в тази посока, но това няма да е достатъчно.

Ще има нужда от съкращения на броя на заетите в администрацията. Ще има и нужда от съкращаване на субсидиите, включително за БДЖ и държавните медии.

Реален положителен ефект ще бъде постигнат, ако бъде съкращавана администрация като брой. Но разходите за чиновниците продължават да тежат на бюджета. Това правителство е на път да повтори грешките на предходните управляващи. Важните и наложителни реформи в сфери като здравеопазването и пенсионното дело се отлагат за неопределено бъдеще и се търсят решения “на парче”.

Фокусът на правителството трябва да бъде върху съкращаване на ненужни или нискоефективни разходи, а не върху увеличаване на данъчната тежест. Ако не бъдат съкращавани разходи, рискът за увеличаване на бюджетния дефицит става сериозен. На този фон ще започнем да чуваме прогнози за дефицит по-голям от обявения като притеснителен от МФВ - 1,8% от БВП. Всичко над тази цифра може да тълкуваме като тръгване по пътя на Гърция. Поне посоката е такава.

Умните политици използват кризите, за да извършат т. нар. “непопулярни реформи”, включително съкращаване на администрация и субсидии. Не толкова умните политици ще познаете по това, че основно се занимават да се оправдават с кризата. Ясно е, че има външни фактори, които определиха свиването на бюджетните приходи. Сред данъците най-важен за бюджета е ДДС, свиването на вноса по време на икономическата криза означава свиване на приходите от ДДС.

Това обаче не означава, че няма какво да се направи. Преди 6 месеца бяхме оптимисти, когато чухме, че правителството ще гони фискална стабилност. (Това би следвало да означава нулев бюджетен дефицит.) Сега сме песимисти, защото виждаме, че управляващите нямат воля и въображение как да го постигнат.

Политическият риск в България се увеличи, след като синдикати и гилдии като лекарския съюз получиха легитимност на посредници между данъкоплатците, от една страна, и бетонираните в бюджетната сфера, от друга. Това е политически проблем, който може да създаде много макроикономическа нестабилност.

Силни организирани групи, които дърпат бюджета към себе си, както ще видите от примера на Гърция, означава по-малко възможности за нужни реформи и по-голяма вероятност за влизане в спиралата на бюджетните дефицити.

Георги СТОЕВ, “Индъстри Уоч”