Войната в Украйна е сред малкото големи успехи на САЩ през последните десетилетия

Колкото повече вредят на Русия, толкова по-стръмно расте страхът от неизбежно отмъщение

На фронта в Украйна развитието е изцяло в полза на руските въоръжени сили (РВС). Водят бойни действия в режим на активна отбрана, като настъпват на много, но изолирани участъци само в дълбочина десетки метри дневно. Тази тактика им носеше съществени ползи от много месеци насам, ще я продължават до пълното обезкръвяване на украинските въоръжени сили (ВСУ).

РВС губят в пъти по-малко жива сила, отколкото в настъпление, на нападащите украински бригади се случва обратното. Руски бойни самолети и вертолети, дронове и ракети денем и нощем унищожават противникови складове с оръжия и боеприпаси, укрепени позиции и струпвания на жива сила.

Редица по-модерни оръжия крие, изчаква появата на войските на НАТО, за да ги употреби. Засега продължават да снабдяват ВСУ с модерна своя техника в големи количества, но те явно не могат да обърнат процесите на бойното поле. Губят скъпо въоръжение, компрометират го с това и на оръжейните пазари, което е доста болезнено за производителите.

През март покрай поредната огромна американска материална и преди всичко оръжейна подкрепа от почти $61 милиарда вече са доставени стратегически значимите ракети ATACMS. Не се прикрива намерението да бъдат използвани върху руска територия в дълбочина до 300 километра.

Как ще се справя руската отбрана, ще решат ли много трудните проблеми неизползваните досега противовъздушни системи С-500 и С-350? Тези системи, както и някои предишни като HIMARS, се управляват от западни оператори. А ще започне ли Москва да ги третира като редовни чужди в Украйна срещу Русия?

Ще се дадат и самолети F-16. Ще бъдат ли ударени на летища извън Украйна, ако атакуват руска територия? Ще бъде ли такъв удар повод за начало на световна война? Несериозен ли беше Владимир Путин, когато заяви: „За какво ни е такъв свят, в който няма да я има Русия“? Дали с това е предизвикал размисъл у президента Байдън и особено във факторите зад него?

Някои от тези въпроси не са от вчера, сега обаче наред с нововъзникналите допълнително се изострят. Войната в Украйна е сред малкото наистина големи политически и разузнавателни успехи на САЩ през последните десетилетия. Не е чудно, че я поддържат за дълга геополитическа игра срещу Русия и частично срещу Китай.

Имат и големи икономически придобивки както от всяка война, затова първа задача за всеки президент е поне активно да поддържа започната такава. Тази война с чужди войници и далеч от САЩ е особено нужна в контекста на вътрешнополотическите проблеми. А те са от разнообразно естество, много трудно разрешими и с изострящ се характер. Особено предизборно.

ВСУ обаче изглежда вече е отвъд предела на възможностите си да удържа фронта в Донбас. Там са най-здравите им укрепления сред предимно руско население, което те считат за враждебно и се прикриват сред него от руските снаряди и бомби. Съвсем друга би била картината на десния бряг на Днепър.

Една от главните причини Киев постоянно и обилно да обстрелва мирно руско население в Крим, Донбас и на север на руска територия е да предизвика в отговор подобни удари срещу столицата и други големи градове. На Зеленски и обкръжение това им е крайно необходимо с оглед консолидация на населението около властта. Затова не се спират и пред явен терор.

През пролетта на 2022 г., когато Русия започна специалната военна операция (СВО), в украинските военни окръжия има изобилие от доброволци. Постепенно покрай неуспехите на фронта и загубите в жива сила те се стопиха, днес се налага да ги събират от домовете, заведенията и улиците насила. Ентусиазмът е угаснал напълно, воюват отчаяно, все повече се предават.

Подготвените бойци и командири във ВСУ вече са под критичните 30%. Възстановяването на боеспособността става невъзможно в хода на постоянни бойни действия по целия фронт. Особено с неподготвени попълнения от немотивирани, нерядко физически нездрави или подивели от страх и нацистка пропаганда люде. В повечето части недостигът на персонал е остър.

На този фон, тези дни властите официално обявяват редица тежки ограничения на правата и свободите на гражданите. Сред тях са свободата за изразяване на мнение, на събранията и обединенията, правата на семейния и частния живот, на собствеността, придвижването, образованието и свободните избори. Все още нито Русия е обявила война на Украйна, нито обратното.

След нахлуването на РВС в Украйна САЩ и страните от колективния Запад настървено се нахвърлиха върху Русия с адски, по техните думи, санкции. И то от всякакво естество, включително в културата, изкуството, спорта. Целенасочено в преносен смисъл и се нанасяха одрасквания, порязвания, убождания, ощипвания, ухапвания, заплювки.

Да я боли, да кърви, да страда и най-много да се вбесява и така вади от равновесие. Също да ръмжи, лае и хапе. За да допуска политически грешки, да напада, да харчи сили и ресурси. За да ѝ нанесат „стратегическо поражение“, т. е. да я разпарчетосат и унищожат. Каквото на Запад от нея искат, планират и опитват от поне пет века. Сега чрез Украйна.

Колкото повече натовците пълнят Украйна с оръжия и пари, колкото повече и навсякъде вредят на Русия, толкова по-стръмно расте страхът от напълно вероятното отмъщение. А може би и неизбежното. Неолиберализмът придобива облика на либералфашизъм. Той в мирни условия не може да оцелява, затова властимащите стават все по-агресивни към гражданите и държавите си.

Разбират понякога, че трябва да спрат и допуснат качествени промени в идеологическите си основи, но не могат. Затова и рискът от световна катастрофа ускорено нараства.

След излизането от СССР на мнозина украинци им внушиха, че и те са от висшата раса и имат права Свише да потискат руските си съграждани. Дори да ги нападат с редовна войска, да ги убиват и прочистват земите им етнически. Западът не само мълчаливо одобряваше. Отскоро украинците много болезнено узнават, че онези не ги броят даже за равни на себе си.

Дойде време за духовно пречистване за несъстоялите се „богоизбранци“. Бегом обратно от Европата към Днепър да умирате за западните интереси във война с вековните си роднини! Нека ви отнема Зеленски всякакви права и свободи, той е богоизбранец, а вие – пушечно месо!

Този процес очаква Москва, затова не бърза вече трета година с превземането на земи в Украйна. Когато достатъчен процент хора там проумеят, че само Русия има интерес и желание да съществува държавата Украйна, войната ще приключи.

Има и друг изход, но ужасен за мнозинството украинци, по-вероятно е да опитат да го избегнат.