Чудовище гълта автомобили, плюе скрап

Хищната машина “Метсо” захапва стар автомобил. Високо колкото пететажна сграда, чудовището се тресе в стоманено хале. С дебели педя изолиращи стени. Ползва само ток. Изхвърля водна пара. Никакви опасни емисии.

Модерната инсталация, собственост на частната фирма “Екометал инженеринг”, се нарича шредер. Това е вид машина, обяснява икономическият директор Владимир Николов, от най-висока класа. Например автомобили всякакви - има трабанти, има фиати. Нашата е най-последният модел мерцедес.

Докато хищната уста захапва поредната бракма, другата вече е в центрофугата. От инерцията на въртенето се отварят жестоките чукове. Смилат автомобила. Излиза от другия край на машината във вид на осколки. Нещо като пресован скрап.

На отделни потоци текат пластамасовите чаркове на рециклираната таратайка. Машината чудо има двайсет нива на преработка, обяснява Владимир Николов. Въздушни сепаратори, наричаме ги циклони, издухват леките материали, пластмасите, дунапрена на автомобила. Магнитни сепаратори привличат различните метали. Специален механизъм хваща алуминия. Това всъщност е най-скъпото на машината - технологиите за сепариране.

“Место” разпознава и цветните метали. Те не трябва да попаднат в крайния продукт. Раздробените остатъци се утаяват в седем отделни бокса. В клетките падат стъкла, раздробени на топчета автомобилни гуми, кал... Водна сепарация поглъща прашинките. Смленият метал, най-ценната суровина за металургията, се товари в камиони, собственост на фирмата. Потеглят за заводите в страната, за Турция, Гърция, Италия.

Машината се ръководи само от един оператор. Стои на високото в бронирана кабина като в космическа совалка. Край него - камери и монитори. Машината има капацитет 40 тона на час. В България работят осем шредерни системи, но тази “Метсо” е единствена, в Перник действа една подобна, уточнява Владимир Николов. Ама не сортира, само дроби. Такова оборудване към машината не се среща никъде на Балканския полуостров, допълва собственикът на “Екометал инженеринг” Пламен Стоянов (43 г.). Чудото е последно поколение на немския концерн “Метсо Линдеман” (Metso Lindemann).

Сцената с разфасоването на старите бракми не е от научно-фантастичен филм. Не е репортаж от Япония. Сцената от сутрин до вечер се разиграва на площадка в Кремиковци, България. При това спазва екологични норми до най-малките подробности на европейския стандарт.

Кремиковският въздух е най-чист в София, репчи се собственикът на фирмата Пламен Стоянов (семеен, две деца, живее в апартамент в Кремиковци от 75 квадратни метра). Природолюбителят твърди, че най-мръсен е въздухът в... Княжево. Хайде, бе! Да, кълне се, проверил съм сума ти изследвания. Специални завихряния над Софийското поле чистят въздуха в Кремиковци и го пращат към Княжево.

Машината бълва от две години, фирми и собствен транспорт на “Екометал инженеринг” докарват таратайките пред шредера. Като осигуряваме “храна” на машината, чистим улиците, казва Владимир Николов. И човекът, и природата взаимно си помагат. От общините срещаме съдействие. Сами организираме изкупуване на трошките, имаме договори и с други фирми за доставка.

Машината без преувеличение може да се нарече завод. В момента се налива бетон, видя екипът на “Труд”. По проект край площадката ще изникне плац. И... парк. Вече са бучнати първите брезички. В края на полигона е толкова чисто, че е построен стол-ресторант за служителите. На двайсетина метра пред него е супермодерният офис.

Ако Пламен Стоянов ти заговори на тема околна среда, няма начин да не се унесеш от идеите му. Мисли двайсет години напред, казват специалистите. Фирмата е по-известна в чужбина, отколкото у нас.

Екипът на “Труд” живя на терена десетина дни, бяхме допуснати навсякъде, включително и до документацията. Няма фирмени тайни, от които да се притеснява “Екометал инженеринг”. Архивът не е в заключени каси, стои на рафтове до стълбищата. Присягай, чети.

Освен с рециклиране на излезли от употреба автомобили фирмата се занимава с преработка на бяла и черна техника, спасява околната среда от стари компютри, ксерокси, принтери, факсове, телефони, сешоари. Всичко, което работи на батерии или има щепсел, уточнява Владимир Николов. Алкалните батерии се обработват по друга технология. Големите вериги магазини по света организират събирането на старите батерии в отделни контейнери. Има ги тук-там и у нас, казва Владимир Николов. Тепърва ще се налагат.

Халетата за двата нови завода са готови. Единият ще рециклира бяла и черна техника, другият - автомобилни гуми. Дизайнерите са облекли халетата с модерния материал кортен - с него финландци си облицоват къщите в гората. Дизайнерски фасади насред Кремиковци, хайде, бе! Да, казва икономическият директор, и градинки наоколо.

В момента италиански специалисти от световноизвестната фирма ТРА монтират съоръженията, видя екипът на “Труд”. Последна дума на техниката. Демонстрират за първи път пред екипа на “Труд” как тече процесът. От влизането на бракувания компютър в халето до раздробяването му. Горките платки и чипчета! Ни предават, ни приемат. Ще отидат на втора преработка. Съдба.

Освен параметрите на машините човек трябва да осъзнае нещо предварително, да осъзнае философията на рециклирането, казва Пламен Стоянов. Живейте тука колкото щете, тая работа няма да ви светне в първите дни. Ще видите, че спазваме всички норми. Жесток контрол. Жесток като европейски стандарт.

Собственикът Пламен Стоянов: Има надежда в новата администрация

Четири години чакахме Джевдет Чакъров (бивш министър - б. а.) да ни подпише едно елементарно разрешително, за да започнем монтажа на двете италиански инсталации. Четири години машините бяха на плаца, в сандъци. Слава богу, новата министърка Нона Караджова разбра без маене за какво става дума. Както се казва, подписа това пусто разрешително на двайсетия ден от встъпването си в длъжност. Монтажът почна на следващия ден. Има надежда в новата администрация. И със столичното кметство работим все по-добре. Да чистим природата - това е нашата философия. А който цапа, да си плаща.