Все повече туристи и посетители за към Рилския манастир с искрена почуда откриват един засега не толкова известен природен феномен по направлението, по което пътуват - Стобските пирамиди.

Природолюбители и туроператори са готови да се обзаложат, че ансамбълът от уникални скални игловидни и конусни по форма образувания над с. Стоб съперничи по красота, по атрактивна самоаранжировка на природата и на Тиролските земни пирамиди в Алпите. И това не е пресилено. “Нека Белоградчишките скали да спечелят в класацията за едно от чудесата на света - Стобските пирамиди са си чудо и без номинации”, отбелязват местните по Рилското корито.

Как да стигнем?

До стобската забележителност, обявена през 1964 г. за защитен обект върху площ от 7,4 хектара, се стига по два маршрута. Намира се на 90 км от София, като се ползва отклонението за Рилския манастир преди гр. Кочериново. На 7 км по пътя към светата обител следва отклонение вдясно за с. Стоб. До селото са 3 км, а до самите пирамиди - 7 км. Другата възможност е откъм Благоевград през кв. Бараково - с. Пороминово - Стоб, което обаче леко удължава пътуването с около 1-2 километра.

Така или иначе - голямата актракция започва в края на селото в североизточна посока. Оттам, при уникалния храм “Св. Прокопий”, единствената черква, посветена на този светец в България, започва истинското покоряване на пирамидите. Първоначално са 250 м асфалт, по които се качват коли и автобуси. В края на асфалтовата отсечка е началният пункт, където се събира и такса “вход” за Стобските пирамиди. Тя е 2 лв. на човек, за пенсионери и ученици - по лев. Така са го решили общинарите в Кочериново.

Дали като малка компенсация за плащането на билет, но отскоро до трасето са монтирани две безплатни химически тоалетни. Нагоре следва добре оформена и детайлно обозначена екопътека с обща дължина 1,1 км. Първата й част завършва на 300 метра по-нагоре в м. Църквище. Дотам се качват и коли, а отсечката се взема безпроблемно, но по-бавно и от хора с ограничени двигателни възможности и с физически увреждания.

По кози пътеки

В началото на маршрута е сложена подробна географска карта, маркировката е като в планините. Но дотук с возилата - нагоре само пеш. Втората част от екопътеката - към 250 м, завършва буквално до първите пирамиди. Дотам се стига за около 20 минути. Има прокарани и кози пътеки за към “върха” (800 м), под който са се изсипали скалните конуси. През 10-20 м има пейки, където можеш да отмориш, ако ти се налага по върлото. По средата на маршрута е изграден заслон, където можеш да си устроиш по-дълго засядане, дори пикник. На места се минава по изградени по ската стъпала. От едната страна е скован дървен парапет.

При всяко спиране се откриват чудни гледки за снимане. Към самото село, което остава назад, към скутите на Рила на юг или на изток - към дефилето, откъдето тече река Рилска. Голямото преживяване обаче предстои. И то е, когато стъпиш на първата козирка и вече се виждат самите пирамиди. Неповторими - сякаш неподражаем творец като природата е правил с особено вдъхновение тези скулптурни фигури и ги е подредил в долината. Дебели до 30-40 м в основата си скални стълбове, извисяващи се до 10-12 м височина. Някои от тях са тънки и остри като игли. Други обаче завършват с шапка отгоре - каменна морена или земен блок, някаква магия ги държи да не паднат.

Легендите

В почивни дни поне 100-200 туристи и търсачи на емоции се качват на Стобските пирамиди. И неизбежно се питат помежду си как се е образувал този природен феномен. Според геолозите причината е в различните по състав варовици и съдържание на скалната маса, които реагират различно на въздуха, водата и ветровете. И така природата извайва скалните форми и наслагвания. С течение на времето някои пирамиди се повреждат и деформират или разрушават, но на тяхно място се появяват нови. Тукашните хора обаче имат друго тълкувание за природния феномен над селото им. Според легендата сватове от някогашното с. Колибите взели мома от с. Стоб. Невестата била забулена. Сватовете вървели и пеели сватбарски песни. Били неспокойни обаче каква булка водят. Когато минавали по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър и открип булчинското лице. Всички ахнали от хубостта на момата, а кумът понечил да я целуне. Ужасени от постъпката му, сватбарите се вкаменили и до ден днешен стоят вцепенени край ската. Дали и имена на някои от пирамидите - Кумовете, Братята, Сватовете, Самодивите и т.н.

Другата версия е, че сватбарите се вкаменили, когато разбрали, че младоженецът, за когото водят красавицата, е друговерец. Не могли да го преживеят и там се вкаменили, дообогатява легендата кметът на Стоб Костадин Катранджиев.

Преданията могат и да се поразширят. В Стоб обаче не спорят по истинността за оформянето на ансамбъла от пирамиди. Всички се радват, че селището - древен град под името Стоби, посочен и в известния хрисовул на цар Иван Шишман през 1378 г., описан и от Константин Иричек в неговите “Пътувания из България” - става все по-известно и броят на туристите се увеличава.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола