Падналият Ангел на следствието

Следователите винаги са били в сянката на прословутата "следствена тайна".
Когато медийното внимание се насочи към някое разследване, в ефира и по вестниците се появяват представителите на държавното обвинение. А откакто следствието на практика бе превърнато в отдел на прокуратурата, а разследването бе поето от МВР, следствените служби станаха съвсем безинтересни наглед.

Там обаче продължават да се получават заплати. Следователите се намесват в някои от най-сложните и ключови дела. Посветени в задкулисието на правораздаването твърдят, че сред тях със завидни юридически хватки се изявяват и "някои поръчкови играчи".
За един от тях неизменно се сочи бившият директор на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров, който сега оглавява отдела за кономически разследвания.

През годините името му бе забърквано в поредица от скандали. Но Александров успя от всички да се измъкне невредим. Това се дължи вероятно на факта, че познава вратичките в системата много добре. Все пак има над 35 години стаж като следовател.

Връзката с Доган

В началото на 80-те години той работи в стопанския отдел на тогавашното Главно следствено управление на МВР , както и в Държавна сигурност (ДС).

Като човек на ДС той участва в разследването на атентатите през възродителния процес. Парадоксално, но факт - именно това дава тласък на кариерата му след демократичните промени.

Александров е следователят, вкарал Ахмед Доган в затвора с 10-годишна присъда по време на Живковия режим. Никой не знае какво точно се е случило между двамата, но отношенията им и до днес са нещо повече от приятелски.

Благодарение на ДПС през 2003 г. Александров става член на Висшия съдебен съвет. Година по-късно, пак с протекция от партията на Доган, е избран за шеф на НСлС. Той от своя страна дава старт на шеметното кариерно израстване на Делян Пеевски - сина на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, настоящи медиен магнат и депутат.
Благодарение на Александров Пееевски попада в съдебната власт през 2005 г., без да има нужния юридически стаж от 2 години. Законът тогава допуска изключения, а Александров знае откъде да мине между параграфите и алинеите.

Корупционният скандал

Пеевски и Александров се показаха редом в грандиозния корупционен скандал, който се разрази преди 5 години в България.

Поредицата от поразителни безобразия започна на 25 април 2007 г., когато Александров поиска дисциплинарно уволнение за подчинената си Татяна Шарланджиева - изнасяла данни по делото "Топлофикация" в полза на бизнесмена Красимир Георгиев ("Фронтиер"). След като темата се качи на пиките на пресата, срещу Георгиев задочно бяха повдигнати две обвинения. Но те по-късно бяха свалени и той никога не стигна до съда.

От своя страна Шарланджиева, колежката Зоя Иванова и зам. икономическата министърка (тогава) Корнелия Нинова обвиниха Александров, че им оказвал натиск и ги изнудвал във връзка с "Булгартабак", Държавния резерв и Комисията по хазарта.
В отговор Александров обяви, че икономическият министър Румен Овчаров го е заплашвал с физическо ликвидиране. Шефът на "Булгартабак" Христо Лачев публично (от страниците на "Труд" на 3 май 2007 г.- б. р.) се оплака, че е изнудван от Ангел Александров и Делян Пеевски, който по това време беше - ни в клин ни в ръкав - назначен за заместник на министъра на бедствията и авариите Емел Етем. Когато скандалът се развихри из медиите, Пеевски и Нинова бяха уволнени.

На 30 май 2007 г. прокуратурата образува дело за престъпление срещу правосъдието, по което да бъдат проверени Александров и Овчаров.

"Ако бъдат събрани достатъчно данни, ще им бъдат повдигнати обвинения!", обясни Маргарита Попова, която по това време беше говорител на главния прокурор Борис Велчев. "Разговорите създават основателно предположение, че от страна и на двамата може би са извършени противозаконни действия срещу правосъдието", каза Попова, настоящият вицепрезидент.

Пеевски беше погнат от разследващите. Срещу него бе образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. През периода януари - март 2006 г. той искал от Лачев на "близки до него фирми да бъде осигурена работа с "Булгартабак", срещу което ще се получи облага", обясниха тогава от прокуратурата. Твърдеше се, че има и очевидец. Но обвинение така и не беше повдигнато. Всъщност всички дела и проверки срещу Пеевски бяха мистериозно прекратени.

През юни 2007 г. заради въстаналото срещу него обществено мнение Ангел Александров беше принуден да подаде оставка като шеф на националното следствие. Запази обаче поста си на редови магистрат. Като разследващ юрист той се е изявявал основно в делата за банковите фалити, които до едно се провалиха. Нито един от привлечените като обвиняеми банкери не бе осъден.

Оттегляйки се от директорския стол, Александров се опита да се представи за жертва. Заяви, че не напуска заради корупционния скандал, а за да опази авторитета на НСлС, който някак бил много пострадал.

На 14 ноември 2007 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) възстанови като следовател уволнения зам.-министър Делян Пеевски. Съдебните кадровици бяха задължени да направят това след решение на Върховния административен съд. Законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници, обясниха съдиите от ВАС. Достатъчно е магистратите, влезли във властта, да подадат молба за връщане на предишната си работа. До делото се стигна, защото отначало ВСС отказа да възстанови Пеевски като следовател. Мотивът беше разбираем - щом той няма морал да е зам.-министър, не може да бъде и част от съдебната система.

Пеевски обжалва и спечели. Кариерата му по онова време беше вече станала символ на корупционни договорки, така че никой не се изненада от това.

На 15 юли 2009 г. синът на бившата шефка на тотото беше освободен времeнно от съдебната власт, защото беше избран за депутат от ДПС. Когато мандатът му на народен избраник свърши, той ще може да се върне в следствието (което вече е отдел в прокуратурата). И не може да бъде помръднат оттам, освен ако не го уволнят дисциплинарно. До уволнение по закон може да се стигне само при тежки служебни нарушения или неморално поведение.

Точката на корупционния скандал с Александров бе сложена през лятото на 2008 г. Тогава градската прокуратура прекрати и последното разследване на аферата. Причината: нито един от участниците не потвърди пред разследващите обвиненията в продажност, които бяха изнесени в медиите.

Герой в доклад на ДАНС

Още преди този скандал да заглъхне обаче, Александров вече беше в друг. Той тръгна от доклад на ДАНС, в който се посочваше, че са засечени три разговора между следователя и съгражданите му рекетьори от Дупница - Пламен Галев и Ангел Христов - Братя Галеви. Обажданията били прехванати със специални разузнавателни средства по време на разработка на ГДБОП за Галеви. Александров говорил с тях в качеството им на заподозрени и разработвани лица.

"Няма засечени думи и изрази на следователя и мафиотите, от които да се заключи, че той пряко ги уведомява за действията на разследващите срещу тях. Но репликите са "недвусмислени", разказаха тогава висши магистрати. Прокуратурата обяви, че започва проверка на данните, но мина време и за това производство повече нищо не се чу.
Пред парламента бившият шеф на ГДБОП, сега директор на митниците, Ваньо Танов повдигна въпроса за "много сериозните разговори между Галеви и следователя Ангел Александров", но какво от това? Законът не позволява някой да бъде осъден само на базата на данни, събрани със СРС. За обвинение трябва да се намерят и други доказателства, че Александров е отварял чадър над Галеви.

Александров се измъкна виртуозно и от друг - кой поред? - скандал в следствието. Двама следователи разказаха пред "Труд"( на 13 и 14 януари 2005 г. - б.а.), че потулването на едно следствено дело струва 50 000 евро, пускането от ареста - 20 000 евро. Още през ноември 2004 г. заедно с други двама свои колеги от Четвърта следствена служба в София те пратиха сигнал до ВСС срещу прекия си началник Христо Станчев - същия, който в края на 2004 г. бе заловен с белязани 4500 евро подкуп. Следователите твърдяха, че Станчев ги заплашвал, като демонстрирал близки връзки с Ангел Александров, големия шеф.

Александров не само отрече, но и нападна колегите си - били обект на проверка заради "драстични нарушения в работата". Дори да е имало проверка обаче, тя не показа, че твърденията на шефа на следствието са верни.

"Александров е уникален - коментира редови следовател - около него във всеки момент се тресе от корупционни скандали, но той стои непоклатим на мястото си." Може би защото такъв следовател е нужен на всички власти. Още от времето на Тодор Живков.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти