Просветният закон е пълен с бисери 8 5254

Огнян Стоичков

С председателя на парламентарната комисия по образование ОГНЯН СТОИЧКОВ(“Атака”) разговаря АНЕТА ПЕТКОВА

- Г-н Стоичков, като че ли всичко е казано за закона за училищното образование и не се очаква да породи тежка дискусия. Така ли е, или усещането е измамно?

- Не мисля, че този закон ще мине бързо. Първо той засяга около 1/3 от българското население. Достатъчно обемен е, съдържа над 350 разпоредби. Това, което е записано в него, ще влияе всеки ден върху живота на близо 2,5 млн. българи. Много голяма част от разпоредбите в документа е неясна. В министерството на образованието, явно верни на училищния фолклор, са ни поднесли и бисери.

- Какви са бисерите?

- Любимият ми е за легалната дефиниция за оценяването. В чл. 114 пише така: “Оценяването е процес на поставяне на оценки.” Или: “Профилираните гимназии осъществяват и профилирана подготовка.” Ето още един: “С изключение на вечерните училища всички останали училища са дневни.”  Има текстове, които явно са резултат на механичното сливане на предучилищното и училищното образование. Те са противоречиви или не могат да се приложат. Например от изведените 9 цели за развитие на предучилищното и училищното образование 7 са неприложими за малките. Не може да задължим 4-5-годишните деца да се подготвят за европейска интеграция. По същия начин има механично изброяване, където са описани правата и задълженията на детето. Осем от единайсете не могат да бъдат постигнати от малките деца. Когато имаме неправилно формулирани цели в един закон, рискуваме целият да претърпи неясни метаморфози. Много се надявам, че този път управляващите от ГЕРБ ще позволят и останалите депутати да се включат и да помогнат. Нещо, което те не позволиха при закона за младежта. Другият вариант, който е изключително неприятен, включително и с оглед на наближаващата предизборна кампания, е ГЕРБ да кажат - каквото сме подали, това ще излезе. Надявам се това да не бъде допуснато.

- Да уточним. Какво според вас е сбъркано в проекта - юридически формулировки, или цялата му философия?

- По отношение на философията ще кажа следното: дава атономия на училищата. Първо конституцията не познава такъв термин “автономия” за средното образование. Проблемът е, че се дава прекалено много власт на директорите - оперативна и финансова, а няма никакви ясни критерии какви хора ще бъдат назначавани. Знам, че основното, което ще се чува в пленарната зала от страна на вносителите, е, че ще има допълнително изработени държавни стандарти за директорите, както и по останалите основни сфери. Въпросът е, че ние искаме да имаме закон, който да обхване цялата сфера, за да няма последващи нормативни актове. Не е техническа подробност какъв ще е човекът, на който му се дава толкова много власт в училище. Не приемам, че критериите за избора на директор не трябва да са описани в закона. И само да напомня, че министерството на образованието още не е изготвило 11 държавни образователни изисквания, а се правят от 1991 г. Ако следваме тази порочна практика, ще бъде блокиран самият закон. В текста за защитените и средищните училища не е описано на какви критерии трябва да отговарят вторите. За тях пише, че ги решава Министерският съвет, но пак няма никакви критерии. Т.е. минава се към създаването на една подзаконова нормативна база. Същото важи и за духовните училища. В закона е казано, че учебните планове за тези учебни заведеня се приемат съобразно вероизповеданието, но без министърът на образованието да има поне някаква съгласувателна компетентност по тях. И това при условие, че имаме един либерален закон за вероизповеданията, който иска само регистрация на съответната религия. В същото време е разписано, че министърът одобрява директора на духовното училище. Защо тогава да няма право поне да съгласува учебния план?

- Тези примери, които давате, са по-детайлни. Да разбирам ли, че няма проблем и одобрявате закона в неговата същност? Документът изцяло променя образователната система.

- Вие сте права. Тези примери не са типичната картина на образованието. Основният проблем е доколко този закон е финансово обезпечен. Има критика на финансовото ведомство за обезпечаване на частното образование например. Финансистите препоръчват и обхващането в целодневно обучение на учениците до 7-и клас да става постепенно. Добрите намерения ще си останат само такива, ако няма средства. За образование са нужни поне 5% от БВП, а сега е 3,3-3,4%. Ако няма пари, законът ще работи само в неговата рестриктивна част, която предвижда закриване на училища.

- На кои?

- На помощните. Аз съм категорично против. Има 49 такива училища, в тях учат деца със специални образователни потребности (СОП). Идеята е те да бъдат интегрирани в обикновените училища. Въпросът е как? Според новия закон децата ще бъдат интегрирани в общите паралелки, но когато се налага, ще бъдат в отделна група. Е, питам - каква е тази интеграция, като ще бъдат отделно?! Интегрираме децата със СОП в междучасието, когато другите ще им се подиграват! Също така пише, че в един клас могат да бъдат до трима ученици със СОП, но по преценка може и повече. Не е казано колко повече - до 50 на сто от класа или как?

- Смятате ли, че ще създаде трусове в системата другата голяма промяна - създаването на училища до 10-и клас в малките населени места, а не до 7-и?

- Би могло. Идеята е добра, но трябва да е подплатена с конкретни факти - брой училища, деца, учители.

- Е, нямате ли?

- Надявам се, че в министерството я имат и ще ни я кажат, а няма да я събират в последния момент. Притеснява ме и решението за учебниците. Подкрепям премахването на ограничението до 3 учебника на предмет, но това е само първа стъпка. Няма я втората. Одобрението на учебниците остава по-старата процедура. Министърът ще продължи да назначава оценителите на учебниците, които ще казват кой учебник е добър и кой не. На какви условия обаче ще отговаря този оценител не е ясно. Изключително важно е кой ще бъде оценителят, защото той ще развързва един гарантиран книжен пазар. Дава се власт и на директора, който може да внушава на учителите какво да избират и в полза на чие издателство.  По същия начин стои въпросът с обществения съвет. Той само е загатнат. Пише например, че съветът ще атестира директора, ще одобрява плана на работата му. Но не се казва какво ще става, ако не го одобри. Въвежда се нова правна фигура, но нищо повече и ще си остане само добро пожелание. Създават се допълнителни структури за преквалификация на учителите, а в същото време имаме 53 университета с педагогически профил! Прави се нов и Национален инспекторат. Защо? Още една администрация, която да харчи пари. Ако сме богати, да дадем за децата със СОП.

- Каква е позицията на депутатите от другите парламентарни групи?

- Искам да уточня, че подкрепям голяма част от предложените законодателни промени. Много ще се радвам, ако не се делим на партии. От “Синята колиция” г-н Веселин Методиев даде 80 предложения, които да влязат между първо и второ четене. На шега споделих с него, че ако му се даде възможност и аз бих могъл да участвам в тях и да създадем работна група, която да направи по-добри и прецизни текстове. Има обаче един факт, че ако не си съгласен с 80 от общо 350 предложения, въпросът е дали изобщо подкрепяш законопроекта, или не.

- “Синята коалиция” има 80 предложения, вие, доколкото виждам от листа, който държите, имате 25 основни забележки. А БСП, те какво ви казаха?
- БСП ще се въздържат с аргумента, че те подкрепят посоката на промяна, но изпълнението търпи критики и искат да видят крайния продукт (б. р. - поправките между първо и второ четене) завършен, за да подкрепят законопроекта.

- Да не стане като със закона с научните степени и звания, който бе внесен в един вид от министър Сергей Игнатов и така бе променен в зала, че в момента се говори за бум на титли във вузовете. Професорите обаче се наричат “Игнатовски”, а не “депутатски”?

- Чувал съм, че министрите на ГЕРБ се сърдят понякога, когато парламентът им променял законите, но Народното събрание не е правна дирекция към Министерския съвет, а депутатите имат право да участват в законодателния процес. Всичко зависи от волята на управляващите да не направят бързо и предизборно реформата.

- Да разбирам ли, че от ГЕРБ сте получили сигнал, че или ги подкрепяте безрезеревно, или го приемат без вас?

- По предишни закони съм чувал от управляващите, че волята е “каквото влезе, това да излезе”, цитирам буквално.

- Какъв е срокът, в който този закон може да бъде приет и за коя учебна година ще влезе в сила?

- Оптимистично в края на юли ще влезе в дневния ред на парламента. Ще влезе реално в сила през 2013-2014 г., а не през 2012 г., както е записано в него. Всяка друга бързина ще е компромис. Искам обаче да кажа, че хората, които са работили по този закон, заслужават и поздравления. Това е огромна работа. Има много добри неща.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Социални мерки за морален казус

Аман от временни решения за тока

Насилието пак развя перчем

ОЩЕ ОТ ТРУД

Софийска опера отправя зов за помощ, "Атака" я саботира

Енигмата ЦСКА

5 евро билет за първата тренировка на Гуардиола в "Байерн"