Не чакайте другия Марк. Спирит ъв Цар Киро 42 73744

Тия дни телевизиите представиха тягостни картини на т. нар. алкохолен туризъм - но това не са само фалшивите празненства на пияни веселяци, а предвестници на нещо далеч по-страшно. Опиянчените безпътници от морските ни курорти само не са се сетили още да пренесат безредиците от Тотнъм в беззащитния Слънчев бряг. Снимка Ройтерс

Да започна с една благодарност.

Сега си казвам, че човек не бива много да упорства - както упорствах преди време срещу сайта на “Труд”. Но вече е факт, че от дълго време той ми дава възможност да стигна до още десетки хиляди читатели. Специално с дописката от миналия вторник - до над 62 хиляди, което е нов рекорд за рубриката ми.

Признавам си обаче - колкото и смешно да е това, че съм сигурен в излизането на дописката едва във вторник сутринта, когато получа вестника. Изглежда, все още донейде си оставам поданик на другата, хартиената цивилизация. Освен това продължавам да се питам каква е връзката между двете аудитории - тази на истинския вестник и другата - на виртуалния, и дали изобщо има такава. Но тъй или иначе съм задължен на “Труд”, че ми осигури този нов контакт - с виртуалната, но много жива и динамична публика, която в началото ме плашеше.

Благодаря на постоянните читатели от сайта. Разбира се, и на всички останали, които са отделяли от времето си. Също и на онези, които критикуват скромните ми тези или разбиранията ми. Дори и на онези, които поначало са враждебно настроени към мен. Разбирам, че това е неизбежно за Мрежата.

Благодаря, разбира се, най-вече на “Труд”.

***

Нека уточня, че в дописката от миналата седмица виждах “свинарника” не само като нещо конкретно, а по-скоро като една метафора на по-общите несъответствия: миризми - да, разбира се, но и друго. Закъснели хитрувания, закъснели храбрости, закъснели прозрения.

Ние вечно се движим със закъснение, на първа скорост. Но дори ленивото ни придвижване не ни позволява да схванем важни послания, които се крият в привидно незначителни факти. Можем, макар и трудно, да усетим миризмата на някакъв конкретен свинарник. Но не и още по-тежката миризма на заплахите от бъдещето.

Тия дни телевизиите представиха тягостни картини на тъй наречения “алкохолен туризъм” - но това не са само фалшивите празненства на пияни веселяци, а предвестници на нещо далеч по-страшно. Опиянчените безпътници от морските ни курорти са карикатурните Конници на един бъдещ Апокалипсис. Само не са се сетили още да пренесат безредиците от Тотнъм в беззащитния Слънчев бряг. И това ще стане, ако не бъдат навреме обуздани. Между тях има не един или двама маркдъгановци.

“Труд” отправи вече едно стряскащо предупреждение за тъй наречените “бар турове”, и не само за тях. Но българската алчност е зинала и не иска да чува никакви предупреждения. Някои хора предпочитат да са “черната дупка” на морския туризъм, да се напечелят от дъгановци днес и сега, веднага, веднага - а на бъдещето майната му.

След клозетната инсталация на онзи чешки художник посерко още по-обиден е клипът на “Икеа”, а той не е единствен. Ние и това сме готови да омаловажим. Каквото и да ни ломотят от тази компания, той е свръхунизителен. “Икеа” ни представя като една джунгла, в която могат да оцелеят единствено варварите. Е, да, може и да са прави, но не са много учтиви - и то дни преди откриването на софийския им магазин. Дано английските футболни фенове, които ще окупират София по същото време, не решат да наминат натам.

Всички тези знаци задължително са пренебрегвани. Те са плашещи, но не ни плашат. Те са израз на новото варварство, но отдавна сме свикнали с тях.

Ние, разбира се, не можем да живеем в изолация. Но дали онази фамозна Стена, за която толкова дрънкат шарлатаните на прехода, действително бе съборена? Преди 40 години книгите примерно на Фицджералд излизаха в 100-хиляден тираж и хората упорито се редяха за тях. Днес излизат в 100 пъти по-малък тираж - а опашките са другаде, пред чалга заведенията. Днешните духовни празненства са шествията за евтин алкохол, вероятно контрабанден.

Не помним дори колкото една пеперуда. Мина само седмица, откакто двама млади хора, невинни пешеходци, бяха зверски премазани след поредната гонка по софийските булеварди. Асен Иванов представи по Би Ти Ви други гончии, които си искат правата и свободите. А от МВР се гънат пред тях. Каква свобода, по дяволите! Не можете ли да удържите нагоните си поне 10 дни, и смъртта ли не може ви укроти?

Подобни привидно семпли репортажи осигуряват много ценна информация за властите - но те са вечно в режим на изчакване. Трябва Бойко важно-важно да се обади за гонките, за да спрат пиршествата на потенциалните убийци или самоубийци, както ви е по-удобно да ги наричате. При това този проблем е доста по-лесен за решаване, а и някой ще си закачи поредния тиквен медал. Не е като наркоманията, тя вече е напълно неразрешим проблем - вие пребройте на колко от 10 млади българи носовете им са напудрени - и все едно че нищо, всички са вдигнали ръце.

Между другото, не толкова отдавна се случи трагедията в пещерата Духлата. Два дни държавата бе в криза, дори Бойко отиде да спасява пещерняците. И какво - подадоха си главите над земята и един се изрепчи: “Пак ще се върна там!” И се ухили победоносно. Същата наглост, същите предизвикателства към съдбата - като тази на гончиите. Същата безобразна безотговорност.

Трябва шествията по Слънчев бряг да разрушат и запалят някое заведение, за да се намеси пак важно-важно някой. Вместо незабавно да оградят един терен за коридата на алкохолните веселяци и да пратят танковата бригадаот Горна баня да ги пази, без друго няма друга работа. А пък Кристина Владимирова ще отразява този “Спирит ъв Цар Киро”, тя се справи много добре и със “Спирит ъв Бургас”. Без да парадира излишно, Бургас създаде и приюти едно фантастично музикално зрелище. Сега 20 хиляди души бяха отишли на концерта на Моби. Но какви са тия хора - пак същите, или някакви други, това е интересното. И какви са ги дъвкали след концерта, колко алкохол е бил изпит, и пр. - това не успяхме да научим.

Все едно, някакви табуни се движат край брега - и в тях, невидимо засега, се крие поредният Марк Дъган. Ако не си даваме сметка за това, бедата скоро ще ни навести.

Най-забележителното нещо, което видях през последните дни, бяха двама обикновени лондончани, които сами бяха завели сина си в полицията, понеже го бяха зърнали по телевизията да участва в безчинствата в Тотнъм. Затова Англия е велика страна - защото има такива граждани. Но дори тя трудно ще се справи с последиците на собствената си непомерна търпимост - например към фанатици като Абу Уалид. Може подземията на Теймз Хаус (централата на МИ 5) или на американското посолство на “Гроувър скуер” да са пълни с чудеса - но подобни типове ще подпалят света.

Той е британски гражданин, фалшив инвалид и син на родители, по-скоро също фалшиви политически емигранти. Никога не е работил, понеже е доволен от социалните помощи, които незаслужено му отпускат, и понеже няма време от дивашките си проповеди срещу страната, която го е приютила, и срещу нейните лидери. Английските медии със закъснение се сетиха за него. Те бяха заети с криминалните изстъпления на вестниците на Мърдок, за когото обаче размириците в Лондон бяха щастлив зар, за да го забравят. Чудя се какво става с девиза на сър Джон Стивънс, бившия шеф на Скотланд ярд: “Ние никога не забравяме и никога не прощаваме”. Дали не са го пенсионирали заедно с него?

Единствено вестник “Атака” препечата тия дни една от скандалните проповеди на този провокатор. Е, да, там са маниакално втренчени в националната ни съдба, да не им обръщаме внимание, нали така. Във въпросната проповед посегателствата над достойнството са толкова крайни, че в сравнение с нея отвратителните мърсувания на Мърдоковите вестници изглеждат като забава на сенилни старци. Тукашните скептици трудно ще открият общото между едното и другото, но то несъмнено съществува - и то е прекрачването на границата, отвъд която започва всепозволеността.

Нелепо ще бъде за същите скептици да се сетим сега за онзи Юзеиров. Нашият клоун изглежда като сънена чайка, клъвнала някакъв алкохолен отпадък край морето.

Но предизвикателствата, които продължава да отправя, съвсем не са толкова безобидни. Всъщност шутовете имитатори винаги в подобни случаи са доста по-опасни. Те неистово се стремят да надхвърлят образците, на които подражават. В сънищата си нашият смешник сигурно също се изживява като някакъв пророк, бъдете сигурни в това. А телевизиите му вдъхват подобно самочувствие, като в същото време самите те охотно вдишват отровата, която излъчва той. Ако те имаха поне минимален инстинкт за самосъхранение, трябваше да му направят поголовен бойкот - вместо да развяват боксерките му.Да, нищо и никакво човече, на което знамето са гащите му, обаче вижте го как е зинало. Явява се с фес по телевизията, съобщава тържествено, че ще води кампанията си на турски и представете си - с превод на ромски! Изглежда, в момента непрокопсаниците зад гърба му трескаво съчиняват този език.

Този ръб на етническата толерантност е 100 пъти по-опасен от някой от диваците от Тотнъм. Той ни замеря също с павета - но ние си мълчим. Той извършва истински погром над приличието - и ние само изсумтяваме тихомълком. Чудя се на акъла на Евгени Генчев от “Здравей, България”, който му даде трибуна. Какво очакваше да се случи - шоу? Или да предизвика сензация, като остави обаче смешника да се наиграе на воля? Нищо подобно не се случи - но все пак стотина хиляди души са го видели и предполагам, че са умрели от срам. Най-малкото от невнятния бъбреж на този тип, от насилването на езика ни. На него му са нужни все нови и нови атрибути - някакъв паметник, сетне долни гащи, после фес и пр. Не се заблуждавайте, това не е ескалация в обратна перспектива. Утре същият може да запали и ЦИК.

Има едно здравословно въздържание пред шутовщините, към което телевизиите все пак трябва да се придържат.

Този гончия преследва ясни цели и те съвсем не са безобидни за “свинарника”. Най-малкото е карнавализацията на политиката. В българската политика, като в никоя друга, вече е пълно и без друго с одиозни типове. Никъде по света няма следствени лица, които да се легитимират толкова безсрамно чрез политиката. Всичко това обаче, изглежда, е в българската норма.

Стана дума за удобното закъснение, в което сме потънали. То върви редом с проявите на късна храброст. Много често нейните излияния изглеждат и като прояви на някакво нахалство.

Тия дни омбудсманът К. Пенчев заплаши, че ще сезира Конституционния съд, ако такса смет не се промени. Охо, браво. Обаче човек се пита - защо Пенчев се сеща за това толкова късно? Той беше председател на ВАС цели 7 години и досега поне 70 пъти можеше да протестира. Но не го направи.

Напоследък сме свидетели и на издевателствата на една друга храброст - тази с есемеси. Акцията срещу Висшия съдебен съвет очаквано не доведе до нищо, и правилно. Нямаше да е честно едни хора от съдебната система да тероризират други, пак от същата система. Обаче тия дни най-малко виновният си изпати - някой публикувал номера на Ники Кънчев и сега той храбро търпи гнева на потърпевшите от игрите на мобилните оператори. Но никога няма да публикуват номера на шеф на мобилен оператор.

А пък съдебната ни система получи една неочаквана реабилитация. Да, тя е най-лошата в света. Обаче няма случай досега български съдия да е сторил нещо като хитреца Марк Чиаварела от Пенсилвания. Той взел подкуп от един милион долара, за да осъди несправедливо хиляди непълнолетни - и по този начин да даде възможност на строителни предприемачи да построят нов затвор.

Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на в. “Труд” - в рубриката “Кеворк”, както и на www.kevorkkevorkian.com.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

10 години в търсене на Змея

Стани кмет, виж истината

Колко ще изкара новият парламент?

ОЩЕ ОТ ТРУД

85-годишен бивш капитан заплаши с убийство съседите си в Бургас

Ламбо: Какво ви става, като сте на трибуната?

Прокурорски син помагал на ранени