"Труд" навлезе в 78-ата си година. Неговият рожден ден е 1 март, датата на която през 1936 г. се появява брой 1 на седмичника "Труд", орган на Българския работнически съюз.

Този синдикат е казионен. След преврата от 19 май 1934 г. в България са разпуснати не само политическите партии, а и профсъюзите. На тяхно място държавата създава БРС. Заради това след 9 септември 1944 г. "Труд" е гледан накриво. Неговият 428-и брой излиза на 5 септември същата година. После на новите синдикати е забранено да използват "фашисткото" име "Труд" и седмичникът тръгва на 20 октомври 1944 г. като "Знаме на труда".

С това име излизат 91 броя като с последните два вестникът се подготвя да прерасне във всекидневник. Това става на 15 септември 1946 г., една неделя, която по политически съображения дълго беше смятана за рождена дата на "Труд".

В интерес на истината поне десет "Труд" -а е имало и преди 1936 г. Но онези издания или след време са спирали, или са били начинания, пресичани още в люлката. Докато съвременният "Труд" има в биографията си само едно прекъсване и то е от 44 дни. На 73 г. най-популярният всекидневник у нас остава млад по дух.

Млади са и повечето журналисти в него. Но има и такива, които добре помнят забравените линотипен набор и висок печат. Преди години един от тях забеляза нещо странно в първия брой на "Труд".

Вестникът вече е бил готов за печат, когато в нощта на 29 февруари 1936 г. по металните редове е играло печатарското шило.

Не е заради грешка - в уводната статия са изчегъртани 10-ина "неправилни" думи. Какви? - това няма да разберем. Във всеки случай се е получило нещо такова (заличените до неузнаваемост букви тук са заменени с питанки): "Надниците спадат ????? ????? ??? Много работнически семейства тънат в мизерия.". И още: "В полето на поминъчната борба, ??????? ???? ??? ????? ? ????? ???? ???????, работничеството поради своето раздробление и слабо професионално сцепление е било досега беззащитно...". В този малък цензорски инцидент сякаш е скрита някаква поличба.

Наистина, дори във времена, когато "Труд" е бил зависим от силните на деня, той току си е създавал сериозни неприятности с тях.

Ето някои от най-драматичните.

• В средата на 70-те години висшите власти се засилват да превърнат популярния вестник в седмичник. Енергично възразяват редица журналисти и общественици и Тодор Живков се отказва.
• Разправата с "Труд"-овия журналист Георги Тамбуев (1933-2003) и с вестника е заради поредицата "Корупция, облечена във власт" (4-8 юни 1987 г.), публикациите, които "уронват престижа на държавни органи". Ударът се стоварва през март 1988 г.
• Към края на същата 1988-а членът на Политбюро Гриша Филипов настоява "Труд" да бъде спрян, защото е "опозиционен". Оказал се е пророк: когато през февруари 1989 г. е създаден синдикатът "Подкрепа", само "Труд" разказва за него - в "Предизвикан репортаж" на цяла страница.
• Странно е, но закани за спиране на вестника се разнасят и след началото на демократичните промени. Това става през септември 1991 г. и то пак... заради публикации на Георги Тамбуев; този път той е разкрил някои досиета на ДС.

"Труд" е единственият от старите централни вестници, който не изостави името си от соцвремената, макар отдавна да не е синдикален. С това име той е най-масовият и най-влиятелен всекидневник в България - вече 12-а година поред. Последните три изследвания на вестникарския пазар в България потвърждават, че "Труд" е неизменен лидер сред всекидневниците.

През декември 2007 г. агенция MBMD установи, че "Труд" е предпочитаният от 30,6% от хората, които четат всекидневници (между 53% и 60% от българите над 14 г.). А редовно го четат 15,3% от анкетираните. През април 2008 г. изследване осъществи "Алфа Рисърч". Според него общата аудитория на "Труд" (хората, които го разгръщат, но не всеки ден) е 36,5%, а редовната - 17,3% - първо място и по двата показателя.

И според "Маркет линкс" (данни от юни 2008 г.) "Труд" води в класацията на най-четените всекидневници с 16,3% редовна аудитория в национален мащаб и 20 на сто - в столицата.

Как се постига това? Разбира се, не само с професионализъм, последователност и традиция. А преди всичко с вярност към читателя и пълноценен диалог с него. А още - с нещо "закодирано" в името на вестника. Вече над 7 десетилетия "Труд" се прави с много труд.

• 1 март 1936 година излиза първи брой на в. "Труд", тогава седмичник на Българския работнически съюз.
• 20 октомври 1944 г. - След месец и половина прекъсване около деветосептемврийските събития синдикалният седмичник излиза като "Знаме на труда". Той е орган на Общия работнически професионален съюз.
• 15 септември 1946 г. - Вестникът си връща името "Труд" и вече излиза като синдикален всекидневник.
• 12 декември 1991 г. - Регистрирано е дружеството на журналисти "Медиа холдинг". Издател на "Труд" ще бъде вече то, а не синдикална централа.
• 3 януари 1994 г. - "Труд" се разделя с епитета "синдикален". Той е независим национален всекидневник.
• Лятото на 1994 г. - "Труд" започва да излиза в сегашния си практичен формат А 3.
• 1997 г. - "Медиа Холдинг" се свързва с германската група ВАЦ, което дава тласък за развитието на "Труд" и другите издания на дружеството.