С професор Тодор Галунов разговаряме за напрегната политическа обстановка у нас. Политическият наблюдател коментира влизаме ли отново в изборна спирала. Споделя, че политиците трябва да започнат да мислят и да действат по нов начин, да има коалиционна култура и обяснява защо в българския политически живот коалициите не са успешни. Дава прогноза на резултатите от предстоящия вот.

- Проф. Галунов, как бихте оприличили настоящата напрегната политическа обстановка и предстоящите събития около вотът две в едно?
- Българските избори отново ще са време разделно, вместо време обединяващо в политиката! И тези избори явно ще минат под знака на компроматните борби и негативизма. Фактите говорят, че се запазва една политическа традиция в България като негативизма е в по-печелившата позиция в сравнение с идеите „за“. Видяхме, че всичко това се преплита с конституционните реформи, които внесоха необходимата доза напрежение в и без това доста обърканата ситуация у нас. На първо време се поставя въпросът дали тези избори ще доведат до нещо ново, дали ще повторят до голяма степен резултатите от предходните и ако има разлики, те в каква посока ще бъдат.

- Ще има ли изненади с влизането на нови партии в следващите парламенти-европейски и български?
- Изборната социология достатъчно ясно определя, че в следващия български парламент ще попаднат 6 политически партии, а в европейския парламент ще има представители на 5 родни политически формации. Вероятно ИТН ще има сили да прескочи бариерата от 4% на националния вот, но трудно ще се класира за европарламента. Новите политически субекти, които се опитват да набират скорост, трудно ще се впишат в изборната практика, защото голяма част от тях нямаха достатъчно време да покажат своя политически образ.

- Какво ще е според вашите прогнози политическото класиране след изборите?
- На първо място отново ще е ГЕРБ-СДС. Въпросът обаче не е дали ГЕРБ ще спечели, а с колко ще спечели? Дали ще повиши броя на мандатите си и дали това ще е шанс за по-силна позиция в сравнение с настоящата. Предполагам, че ГЕРБ-СДС ще има малко повече депутати от сега. Интересно е второто място и дали ПП-ДБ ще съумее да го запази. Възможно е да се случи, въпреки че ще е трудно и това ще коства значителни щети на партията. „Продължаваме промяната“ успя да изконсумира всички политически минуси при управлението на кабинета „Денков-Габриел“ и не можа да прибави плюсове в своя полза. През последната година ГЕРБ показаха повече политическа хитрост от своя партньор в коалицията, която двете формации упорито отричаха и оприличаваха като „сглобка“, „некоалиция“, „брак по сметка“ и т. н. Към третата позиция вероятно ще се насочи Движението за права и свободи, което бе неофициалния партньор в последното управление на страната, но игра важна роля в приемането на конституционните промени. ДПС е най-лесната партия за прогнозиране, защото си има твърд електорат и вътрешни партийни механизми. Така движението най-вероятно ще запази или с малко ще увеличи броя на мандатите си. Като четвърта политическа сила се очертава ПП „Възраждане“, които прекалено много се надяват на това на радикалната си опозиционност и смятат, че чрез упоритото бягане от всякакви открити коалиции, ще им донесе плюсове. Реално обаче видяхме, че това „бягство“ от подкрепа на кабинета изчерпа политическия си потенциал. Заради това „Възраждане“ ще запазят резултатите си, но са близо до своя „политически таван“ и трудно могат да хванат електорат, който е чисто партиен. Възможностите им за растеж са доста малки и това се видя на местните избори. Петата партия ще е БСП, която има шансове да увеличи броя на народните си представители. БСП, както и „Възраждане“ последно не бяха ангажирани с властта и това като че ли ги опази от негативите, които всяко управление трупа от недоволството на гражданите. Шестата партия ще е „Има такъв народ“. Тя ще преодолее 4-процентната бариера, защото разочарованието от сглобката е сериозно и има граждани, които искат да гласуват за някоя партия, която не е свързана с управлението и с някаква радикалност в действията. В момента ИТН създава впечатление за отказ от голяма амбициозност в политиката, но пък дава заявка за по-дълго присъствие в политическия живот.

- Нови партии имат ли шанс за участие в бъдещия парламент?
- Партиите извън парламента в момента са неподготвени. Тяхната активност и конституирането им става в движение. Виждаме, че някои от тях се прегрупират. Бих ги разделил на две групи-формации с леви политически послания и партии с десни послания. Ако вземем например коалицията, в която главните герои са Мая Манолова и Ваня Григорова, тя няма достатъчно политическо време и другите леви партии ще им попречат да направят нещо забележително. Това, което ще се случи е да откъснат гласове от други партии и най-вече от БСП. Не очаквам да ги видя в парламента. „Левицата“ също няма сили да прескочи бариерата. В дясното пространство коалицията, която се опитва да изплува в политическото пространство е „Синя България“. Особеното при нея е, че иска да съчетае десните послания с критика към досегашното управление като се опитва да внуши, че истинската десница са те. И за тях времето е проблем. За изброените партии тези избори по-скоро са инвестиция и заявка за следващия вот. В момента пробват силите си, изследват електората си и се стремят да изградят политическа физиономия. Те обаче ще трябва да покажат кое ги отличава от дясното, което е в парламента. Една нова партия, за да влезе рязко в политиката трябва да има много харизматични лидери, много атрактивни послания, или пък да се случи рязък срив на досегашните субекти и така нейното политическо време да настъпи внезапно. В момента виждаме недоволство на избирателите към управлението и към парламентарната опозиция, но тези партии запазват своите електорати на ниво „твърди ядра“.

- А каква избирателна активност се очаква да видим на изборите на 9 юни?
- Прогнозите сочат, че до урните ще отидат едва 1/3-та от избирателите. Но с 33-35% подкрепа, се създава парламент, който е непредставителен и който ще бъде подложен на атаки от гледна точка на неговата легитимност.

- Как ще коментирате факта, че за пръв път отиваме на избори едновременно за европейски и за български парламент при новите конституционни условия?
- До голяма степен конституционните промени не се оправдаха поне в частта, касаеща правомощията на президента, съставянето на служебния кабинет. Имаме служебен кабинет, който като че ли е загубил своите качества на класически служебен кабинет. Ако сравним настоящото служебно правителство и предходните, ще открием доста съществени разлики. И колкото и критики да отнесоха предишните временни кабинети, те бяха сформирани по достатъчно ясна процедура. В момента имаме проблем с отговорностите. Освен това сегашният служебен кабинет е по-близо до понятието „партиен кабинет“, одобрен от парламента.

- Има ли опасност заради всички тези неуредици отново да влезем в изборна спирала?
- Не! Това, което твърдят някои политици е твърде пресилено, особено че ще влезем в изборна спирала и че ще сменим пет служебни кабинета. Мисля, че ще се намери някакъв вариант и ще се направи нова политическа сглобка. Ако това не стане, ще се разиграе добре познатата схема за създаване на временен експертен непартиен кабинет. Имаме да решаваме много важни въпроси като влизането в Шенген и по суша, еврозоната и др. и вярвам, че ще се събере подкрепа за създаване на кабинет, но няма да е политически сериозно ако влезем веднага от едни избори в други избори. Новият парламент обаче ще бъде атакуван още при самото му създаване по най-очевидната причина и тя е ниската избирателна активност, която се очаква. Това отвращение на избирателя няма как да не се отрази. И аз лично се учудвам от този феномен-избирателят е разочарован и той не иска да гласува, а в демократичното общество единственият нормален вариант за политическа промяна е гласуването. Реално обаче се получава парадокс-тези, които най-много негодуват, те не искат да гласуват и помагат да остане същото политическо състояние и с това подкрепят тези, от които са недоволни. Учудвам се и на това как е възможно човек да отиде до изборната урна, за да пусне бюлетина „Не подкрепям никого“... Това е сериозен проблем на българската демокрация. И тук можем да отправим критика и към гражданина избирател, който не осъзнава своята сила. Свидетели сме на това, че гласуват тези, които са от твърдите партийни ядра, които са заинтересувани от своето участие в политиката, тези, които имат по-сериозни бизнес интереси... Въздържането от гласуване е голям бич за българската демокрация и е причина нещата у нас да не вървят. Още повече, че имаме два различни типа избори в един ден. При вота за европейски парламент ще трябва да се говори за европейски политики и българските депутати отиват с основната задача да правят европейска политика, а не според традиционното схващане, че ще защитават националния интерес, който е роля и отговорност на българските народни представители. Опасявам се, че този нюанс няма да бъде отчетен, Европа ще остане на заден план в предстоящата предизборна битка и ще се говори за българската политика, която ще вземе превес.
Досегашната практика винаги е показвала, че националните избори са преплетени с теми, които са от правомощията на местната власт, а не на националния парламент. Вероятно ще се говори за градоустройство, липсата на паркоместа и инвестиции, инфраструктура и др. Двата вида вот, съчетани с преференциалния вот, ще създаде объркване и ще се изправим пред неприятния политически факт-невалидни бюлетини.

- Има ли шанс след изборите партиите да проявят коалиционна култура като загърбят тясно партийните си интереси и обединят усилия за просперитета на държавата?
- Това е свързано с потенциалните изборни резултати. В България няма ясна политическа традиция да се сформират големи коалиции преди изборите и те да останат такива и след вота като се покаже на избирателя, че той трябва да подкрепи това обединение, което ако спечели ще управлява, а ако не успее ще е силна и конструктивна опозиция. У нас първо се правят изборите, в които участват малки коалиции и след това се изправяме пред тежък проблем. Стига се дотам, че всяка партия, която е изтъквала отрицателните страни на своите опоненти, започва да търси контакт с тях като се забрави някак това, което е говорено и да се направи коалиция. Българският политически елит няма нагласата, че в парламента, в който като се появят например шест партии, коалиционната култура изисква да се намерят допирните точки между 2-3 и повече формации и да се структурира кабинет. Свидетели ставаме обаче на едно постоянно недоволство, че и този парламент бил нестабилен. Това означава, че няма партия, която да установи монопол върху парламента, защото българският народ е пожелал в парламента да има няколко партии. Следователно културата на общуване изисква да се търси държавническото, общото между тези партии и да се създаде правителство, което да отговаря на желанията на хората, които са създали този парламент толкова пъстър. И като добавим, че всичко това се съчетава с недоверие към изборния процес, стигаме до големия негативизъм в родната политика. Умението да направиш коалиция се оказа изкуството, което нашите политици не владеят.

Нашият гост
Тодор Галунов е професор, доктор на политическите науки и политически анализатор. Преподавател е в Катедрите “Политология” и “Национална сигурност” на Великотърновския университет. Автор е на книги, интервюта, статии в научната периодика.