Скоро и българската публика ще има възможност да гледа Алисия Викандер в една от най-интересните роли в нейната кариера, а и едно от най-очакваните превъплъщения за годината. Става въпрос за пищната костюмна драма Firebrand, където Викандер играе шестата и последна съпруга на Хенри VIII – Катрин Пар.

Алисия Викандер е често е описвана като ценен артистичен износ от Швеция за англоезичния свят. Тя не е типичната руса дива от Стокхолм, но притежава това, което някои фенове на скандинавската красота определят като „Северно сияние”.

Нейното стегнато и поетично грациозно тяло е оформено с години на балетна практика в Гьотеборг и Ню Йорк, тя притежава професионалната етика на сценично бижу, което с изящните си движения зарежда атмосферата с еротично електричество. Елегантният и класен профил на Алисия я прави прекрасен избор за европейски костюмни драми - “Ана Каренина”, „Кралска афера”, „Момичето от Дания”,„Треска за лалета” и др.

Викандер стана световна звезда с трилъра „Ex Machina: Бог от машината” на Алекс Гарланд и изигра прочутата екшън лейди Лара Крофт в новата екранни версия по играта Tomb Raider.

- Алисия, в какви аспекти се измени филмовата индустрия в последните години?
- Много неща са различни след пандемията и разкритията за системния сексуален тормоз. Много важно бе навлизането на така наречените координатори по интимните сцени на снимачните площадки. Те направляват секс сцените и пазят изпълнителите. За мен единственото нещо, което не може да се импровизира по време на снимки е точно интимността. Трябва да имаш план, да имаш ясна хореография и да се придържаш към нея. За мен тези сцени са най-трудни. Аз се чувствам комфортно в тялото си, участвала съм в доста голи сцени, но никога не е лесно.

- Как преминават вече снимките на сексуални сцени?
- Имала съм моменти, в които не съм се чувствала защитена. Един път по време на снимки всеки от екипа беше зает с нещо друго, в крайна сметка сцената се забави и ние стояхме голи за няколко часа. Някой трябваше да дойде с роба, с някаква дреха, но това не се случи. Чак по-късно си дадох сметка колко неадекватно е било цялото нещо.

Но вече имам стриктни правила за голите сцени. За мен те са чисто техническо упражнение и аз държа да ги снимам в един дубъл. Тогава са най-ефективни. Участвах в първата си секс сцена за филм на 20-годишна възраст. Винаги съм подхождала към тях театрално - те са това. Игра, театър, илюзия.

Така и трябва да бъде. И всички на снимачната площадка трябва да са наясно с това и с факта, че аз винаги изисквам да ги правя само в един дубъл. Може би защото съм европейка и съм израснала с европейското кино, което винаги е било сексуално разкрепостено в сравнение с по- пуританските кино традиции на Холивуд. Преди години много млади американски зрители дори са ходели на шведски, италиански и френски филми най-вече, защото са се надявали, че ще видят гола сцена - такава е била репутацията на европейското кино.

- Изиграхте Лара Крофт в екшъна „Tomb Raider”. Какво ви накара да заемете ролята, която Анджелина Джоли беше играла преди години?
- Търсех ново предизвикателство. Нещо, което да ми даде възможност да си почина от по-сериозните, драматични, емоционално и психологически натоварени роли, но в същото време да ме предизвика по друг начин. В случая - физически. Тази роля беше извънредно изискваща във физическо отношение. Чист екшън, за който трябваше да тренирам като луда. И си струваше. Наистина е забавно, освен че е трудно. Да се снимам в такъв екшън - и то по легендарна игра - беше като осъществяване на детски фантазии. Върнах се в детството, когато търчахме сред открити пространства, представяхме си, че сме в опасност и всичко можеше да се превърне в приключение. Доволна съм.

- А какво ви привлече към костюмната драма „Треска за лалета”?
- Историята и хората зад проекта.„Треска за лалета” е създаден по едноименния роман на Дебора Могак, адаптиран за екран от Том Стопард, който харесвам от малка. Сценарият ме пренесе Амстердам през XVII в. по време на прочутата „мания по лалетата”. При проучването разбрах, че това се смята за първия регистриран икономически балон в историята. В центъра на събитията е млада жена на име София - това е моята героиня.

Тя се влюбва в художника Ян, изигран от Дейн Дехаан, нает от богатия и доста по-възрастен от нея съпруг Корнилиъс, който пък е изигран от Кристоф Валц, за да нарисува общия им портрет. София и Ян измислят план да избягат заедно, но това може да коства не само положението, но и живота им. Много страст, история и внимание към детайла има в този филм.

- Обичате темите за женската сексуалност. Това ли ви привлече и към екранизацията на романа на Сузана Джоунс „Птицата земетръс“?
- За мен тази история крие магията на сложен пъзел със силни трилър елементи. Става въпрос за смъртоносен любовен триъгълник в Токио през 1989-а година. Има булеварден привкус и бавно натрапващо се напрежение. Съдържа и от noir естетиката на американското кино от 70-те години на миналия век. Моят образ е изтъкан от вина, обсесия и стоическа съпротива. Осем седмици учих японски език за ролята.

- С какво се отличава този ваш образ от други жанрови упражнения?
- Целият филм е много различен от повечето подобни истории. Това не е просто една мистерия с убийство. Тук са разгледани темите за доверието и за женската сексуалност. Тази материя е мистерия сама по себе си. Някои мъже критици разглеждат жената и женската сексуалност като задача за разгадаване. Но дали тази задача изобщо има разгадаване и трябва да се разгадава или разплита?