Скандалната и страшно сладка брюнетка Уинона Райдър се завръща в продължението на осемдесетарската класика „Бийтълджус“, което се очаква през есента и по българските кина. Уинона стана символ на носталгията по 80-те и 90-те, но продължава да демонстрира и чудесна физическа форма.

Райдър изгради репутация на секси бунтарка, която участва в смели и художествено издържани холивудски филми и не се страхува да експериментира. Райдър има роли в творби като „Едуард с ръцете-ножици”, „Невинни години”, „Малки жени”, „Пришълец: Възкресение”, „Дракула”, и други. Тя имаше богато отразена от медиите връзка с Джони Деп, но в един момент славата и други фактори предизвикваха колапс в живота на актрисата.

Официалното публично падение на Райдър символично идва с края на нейното десетилетие – 90-те. През 2001-а тя е арестувана, след като се опитва да открадне дизайнерски дрехи и аксесоари от тузарски магазин в Бевърли Хилс на стойност няколко хиляди долара. Тя е неадекватна и на наркотици.

Инцидентът осветява кризата в живота на звездата. Уинона признава за борбата с депресията и играта с дрогата. Краят на 90-те носи крах за една от кралиците на епохата. Но напоеното с носталгия съвремие поднесе на актрисата възможността за възкресение и изкупление, а тя се възползва благодарение на перфектно озаглавения сериал “Странни неща”.

- Уинона, Вие имате меко казано нестандартно детство. Бихте ли разказали малко повече за своето израстване. 
- От 7 до 10-годишна възраст живях с нашите в отдалечена комуна, без електричество, в Северна Калифорния, със седем други семейства. Като бях на 10 години, семейството ми се премести в Петалума, Калифорния. Тогава вече бях пънкарка с къса прическа, която си направих в чест на Бъгси Малоун. Бях аутсайдер и още в първите дни в училище група момичета ме помислиха за слабо и женствено момче и ме пребиха с викове „Хей, педалче!”. Години по-късно срещнах една от насилничките, която не ме разпозна като своята жертва, но ме знаеше като младата звезда Уинона Райдър. Момичето поиска автограф, но аз я разпознах и й казах да си го начука.

- Пречи или помага на една актриса като вас да има репутация на бунтарка?
- Трудно е човек да контролира общественото мнение за себе си. Донякъде съм съгласна с оценките на тези, които смятат, че не се вписвам в типичното холивудско клише, но не съм и от хората, които искат съзнателно да култивират някакъв специфичен публичен образ.

- Възможно ли е това усещане за бунт да е семейна черта. Вашите родители са творци от хипи средите, а вие сте кръщелница на психеделичния гуру и легенда на контракултурното движение от 60-те години на миналия век Тимъти Лиъри. Доколко израстването в такава среда ви повлия?
- Нетрадиционните идеи и лайфстайл привички на родителите ми и Лиъри са от ключово значение за моето съзряване. Тимъти имаше нещо като наръчник със заглавие „Как да използваш мозъка си”. Там той пише: „За да мислиш самостоятелно, трябва да подлагаш на съмнение авторитетите и да се учиш как да се поставяш в състояние на отвореност на съзнанието, хаотична, объркана уязвимост, за да се информираш.” Той ми подари своя часовник, който аз все още нося. Много е хубав. И много типичен за Тим.

- Какви бяха отношенията ви с него?
- Бяхме много близки. Той се държеше до голяма степен като кръстник. Помагаше ми с домашните, водеше ме на мачове. Но никога не съм присъствала, когато е взимал наркотици. Всъщност помня няколко момента, когато хора са били изхвърляни от къщата за такива неща. Тим много ме защитаваше. Той е един от най-впечатляващите хора, които съм срещала, и ми липсва всеки ден.

- Кога за пръв път усетихте вкуса на славата?
- Имах огромен артистичен апетит и успях да си осигуря редовни и важни роли още в тийн годините. Станах звезда с „Бийтълджус” и „Опасно привличане”. Успехът обаче се разгръщаше паралелно с депресията, пищните холивудски партита, влюбването в неподходящите гаджета и взимането на наркотици. В един момент от живота ми всичко беше като в мъгла. Бях на викодин, диазепам, оксикодон и други вещества, за да се справя със стреса. Друсах се, за да избягам от капаните на славата и на собствената си нестабилна психика.

- Коя ранна роля е най-важна за вас?
- Може би е „Опасно привличане”. Филмът е шокираща за времето си сатира за тийнейджърските самоубийства. С тази роля аз си отмъстих за тормоза в училище. Изиграх променило се популярно момиче, което с помощта на новопостъпил в училище социопат, изигран от Крисчън Слейтър, започва да убива популярните си съученички и да представя случките като самоубийства. В началото продуцентите не ме искаха, защото не смятаха, че съм привлекателна, не бях достатъчно красива за тях. Получих сценария от Майкъл Макдауъл, сценариста на „Бийтълджус”, и им се обаждах нонстоп. Отидох да се видя с тях, бях се издокарала и им казах, че дори не трябва да ми плащат. Толкова много исках ролята. Това беше първият път, когато играх полупривлекателна героиня.

- А в „Едуард с ръцете-ножици” вече играете красавицата на града. Как се възприехте в образа на сладка американска блондинка?
- Постоянно се шегувахме с режисьора Тим Бъртън за естетиката на моята героиня. Казвах му, че да ме пъхне в костюмче на мажоретка и да ми сложи руса перука е просто скандално. Не знам какво бях направила, за да заслужа това!