В четвъртък коалицията „Синя България“ представи своите водещи политики и решения, с които ще се яви в кампанията за Европейски парламент и за народни представители в българския парламент. Според съпредседателя на „Синя България“ Петър Москов това е десен консервативен политически съюз, алтернатива на либералните сглобки и левите евразийски политически проекти. Той добави, че коалицията не е механичен сбор от партии, а е стремеж към обединение около десни икономически решения, консервативни ценности, европейско бъдеще и сигурност на България. Какви са икономическите решения, които предлага „Синя България“ - разговаряме с шефа на нейния икономически екип Никола Янков.

- Каква е алтернативата в икономическите политики на „Синя България“, господин Янков?
- „Синя България“ е за ограничаване на ролята на държавата в търговския оборот. Държавата не трябва да бъде търговец, а само регулатор. Не трябва да има държавни фирми - дружествата, контролирани изцяло от държавата, трябва да се приватизират успешно или на стратегически купувачи, или чрез борсата. Публичната инфраструктура трябва да се строи и поддържа с частни капитали на концесия. Изграждането на модерна инфраструктура от частни инвеститори ще значи привличането на много милиарди евро чужди капитали в българската икономика. С продължаващото харчене на милиарди държавни пари за магистрали накрая няма да имаме нито пари, нито магистрали. По този начин ще се случи и истинската борба с голямата корупция, защото голямата корупция идва от голямото харчене на държавни пари през поръчки за строителство и поддръжка, и през държавните фирми. Корупцията не се бори с празни думи и със създаването на поредната безсмислена комисия, а с рязко преформатиране и ограничаване на ролята на държавата в икономиката. Публичните пари трябва да се инвестират основно в човешки ресурси, а не в асфалт и в държавен бизнес. „Синя България е за балансиран държавен бюджет, който не предизвиква инфлационен натиск и прогресивно задлъжняване. Инфлацията е данъкът върху най-бедните и засилва социалното неравенство. Държавният бюджет трябва да се раздели на две части - за оперативни разходи и за капиталови разходи. Всяка част ще има свой баланс и дефицитът u няма да може да се покрива от другата част. Днес ППДБ се хвалят как дефицитът миналата година бил „само“ 1.9% от БВП при разрешен 3%. Това е така, защото се спряха почти всички инвестиции на държавата. Което всъщност е неизпълнение на закона за държавния бюджет и не е повод за хвалба. Миналата година отчетохме един от най-ниските си темпове на растеж от десетилетия - само 1.8%, въпреки рекордните държавни разходи. Ние сме за балансирана бюджетна политика и за ограничена роля на държавата, която ще позволи намаляване на данъците в рамките на един мандат. „Синя България“ е против ценовото субсидиране и ценовия контрол. Масовото субсидиране на цени води до субсидиране на най-големите ползватели, които са и най-богатите, с парите на бедните. Това задълбочава социалното неравенство. От милиардите, които държавата изхарчи за субсидии на ток, най-голяма сума получи Лукойл Нефтохим.

- Какви са мерките, нужни за привеждане в ефективност на публичните системи на сигурност, образование и здравеопазване? 
- Някои от тези системи изискват засилено държавно финансиране - например отбраната и националната сигурност. В други, като образованието и здравеопазването, могат да бъдат привлечени частни инвестиции при добре регламентирано споделяне на риска между държавата и инвеститорите. Това би повишило достъпа и качеството на услугите. Ако държавата спре да харчи за покриване на дупки в държавни фирми, за строящи се и никога недостроени магистрали, и за ремонти на ремонтите, пари за социални програми ще има. Ако започнем да изграждаме инфраструктура с частни капитали на концесия, това ще освободи огромни средствата от бюджета и по програмите на ЕС, които ще могат да бъдат насочени към инвестиции в човешките ресурси на България, а не в асфалт и бетон.

- Как да се гарантира европейското бъдеще и сигурността на страната? 
- Страната ни трябва спешно да завърши своята европейска интеграция в Еврозоната и Шенген. Приобщаването към семейството на развитите западни демокрации е най-добрата гаранция за националната ни сигурност в една нова и агресивна международна следа. Русия е основният източник на заплаха за сигурността на България и затова ние трябва спешно да се превъоръжим и привлечем на наша територия съюзническа военна инфраструктура. Оставане в сегашното положение, при което сме само „с единия крак» в ЕС и НАТО, излага страната ни на сериозен риск да стане разменна монета в нови геополитически преговори без наше участие.

- Защо твърдите, че през последните години в България не е имало дясна политика, при положение, че и ППДБ, и ГЕРБ и ДПС се рекламират като десни партии? Кое от правителствата имаше все пак някаква дясна политика?
- Дясната политика е ограничаване на ролята на държавата в търговския оборот - като търговец и инвеститор. Дясната политика включва и разумна фискална политика - балансирани бюджети и ниско данъчно бреме. Последните две правителства с дясна политика бяха това на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски. Те успяха да постигнат стратегическите национални цели за приемане на България в ЕС и НАТО и стабилизираха публичните финанси след тежката криза от левичарските икономически експерименти на БСП. При тези правителства държавата започна да излиза от ролята си на търговец. Те успяха да привлекат и рекордни по размер като процент от БВП чужди инвестиции, намалиха рекордно дълга и увеличиха многократно богатството на гражданите. Доминираното от БСП правителство на Станишев спря приватизациите и концесиите, и започна създаването на нови държавни фирми. При ГЕРБ единствената продажба на държавна фирма бе Булгартабак. ГЕРБ все пак следваше консервативна фискална политика на ниски дефицити и дългове, но разви системи за източване на държавни пари чрез големи поръчки в строителството и ремонтите. При правителствата на Петков и Денков, доминирани от ПП, фокусът вече бе силно в ляво. Асен Василев обяви още 2021 г., че мааастрихтските критерии за държавен дълг и бюджетен дефицит са лошо нещо, а думите приватизация и концесия бяха забравени. Те изпаднаха и от програмата на коалиция „Демократична България“. Вместо това се заговори за „подобряване на управлението на държавните фирми“. Започнаха програми за ценово субсидиране и контрол - върнахме се рязко към 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Разходната част на държавния бюджет се удвои спрямо 2019 г., а натрупаният дефицит за последните три години стигна 20 милиарда лева. Като резултат получихме инфлация от над 30% за последните 3 години, бягство на чуждите инвестиции и най-ниския икономически ръст от десетилетия. Такива са резултатите от левите политики.

- Как ще привличате чуждестранни инвестиции, как ще стимулирате нашите частни инвеститори? 
- Основните фактори за привличане на сериозни чуждестранни инвестиции са:

- Концесионни процедури за изграждане и поддръжка на публична инфраструктура (магистрали, жп линии, пристанища, летища, мостове, тунели) с частни капитали. Това би привлякло милиарди евра преки чужди инвестиции;
- Продажби на големите държавни дружества на стратегически купувачи или през борсата. Това би привлякло също огромни чужди капитали и би променило изцяло средата в България;
- Провеждане на предсказуема фискална политика с балансирани бюджети и ниски данъци. Това ще гарантира по-нисък политически риск и по-висок инвестиционен рейтинг на страната;
- Завършване на европейската интеграция на България чрез членство в Еврозоната и Шенген. Това е важно условие за приемане на страната като част от „развития свят“ и добро място за правене на бизнес. Инвестициите в местните компании могат да се подпомогнат с гаранционни фондове, чрез които държавата гарантира инвестиционни заеми от банковия сектор към дружества, развиващи се в определени сектори с висока принадена стойност и експортен потенциал. Държавната ББР може да се преформатира от банка в такъв гаранционен фонд и най-накрая да започне да изпълнява ролята си.

- Ще запазите ли плоския данък, ще намалите ли ДДС? 
- Ние сме за запазване на единната данъчна ставка и за единна ставка на ДДС без изключения. Балансираната бюджетна политика и ограничаване на ролята на държавата в търговския оборот ще позволи намаляване на преките и косвени данъци в рамките на един мандат.

- Как ще бъдат увеличени доходите на хората? 
- Доходите растат устойчиво, когато има растеж на брутния вътрешен продукт, двигател на което е частният сектор, а не държавните разходи. Такъв растеж изисква повишаване на конкурентоспособността и производителността на труда, а това става с инвестиции - в нови технологии и в човешки ресурси. Държавата не може да вдига административно доходите. Но може да стимулира с целеви програми инвестициите в частния сектор. Иначе през последните 35 години най-много вдигна доходите на българите правителството на Жан Виденов. То взимаше заеми и ги харчеше за заплати и пенсии. Звучи ви познато, нали? Видяхме до какво доведе това. Гърция се опита да направи нещо подобно между 2000 и 2010 година.

- В цели отрасли не достига работна сила, как ще стимулирате заетостта?
- В България има региони с висока безработица и ниски доходи, и такива с недостиг на работна ръка. Това изисква различни подходи. От една страна можем да създадем програми за привличане на хора в работоспособна възраст от български произход от Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Държавата може да създаде програми за субсидирана заетост на такива лица в частния сектор - за да могат те бързо да намерят работа, да се адаптират и да станат част от пазара на труда у нас. Програмите може да са диференцирани и приоритетно насочени към специалности, от които имаме най-голяма нужда. От друга страна, в регионите със слаба икономическа активност държавата може да създаде целеви програми за субсидиране на новонаети лица в частния сектор (като поема определен брой заплати при изпълнение на определени условия, например), и да създаде програми за гарантиране на инвестиционни кредити при създаване на нови бизнеси и производства в такива изостанали райони, особено за малки и средни фирми. Държавата трябва да вдигне нивото на благоустройство и качеството на градската среда в изостаналите райони. Ако това не може да стане с частни инвестиции на концесия, тогава това трябва да се случи с капиталови програми през държавния бюджет.

- Кое правителство носи най-голяма отговорност за неизпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост - на ГЕРБ, служебните на Радев или последното на Денков?
- ПВУ има за цел да предизвика икономически растеж и трайна положителна промяна в средата. Но това може да се случи само с инвестиции в частния сектор. За съжаление нито правителството на Борисов, нито на Петков, нито на Денков успяха да излязат от лявата мисловна рамка, в която държавата трябва да изхарчи едни пари. Предлагаха се хаотични идеи, без връзка с ясна визия за развитие на страната, които не постигат стратегически цели. Трябваше да се направят програми за гарантиране и финансиране на инвестиции от частния сектор в конкретни сфери, които да вдигнат конкурентоспособността на икономиката ни, да доведат до дигитализация, енергийна ефективност и по-висока принадена стойност. Но това е дясна политика. Последните десетина правителства на България обаче бяха леви. Така че освен да се изхарчат едни пари от държавата, там друга мисъл нямаше.

- Защо смятате, че интеграцията на България в Еврозоната може да приключи още тази година, при положение, че вече се посочват срокове през 2026-та?
- Няма причина България да не въведе еврото от 1-ви януари 2025 г., както нямаше и причина да не го въведем заедно с Хърватия на 1-ви януари 2023 г. „Проблемът с инфлацията“ бе измислен, за да е удобно оправдание пред публиката за поредното отлагане по наше си политическо решение. Инфлацията в България е почти в рамките на критериите по Маастрихт, а тенденцията е да спада допълнително, така че има достатъчно аргументи държавата да бъде приета в Еврозоната в началото на следващата година. Предишното редовно правителство не направи нищо, за да придвижи процеса за присъединяване. Асен Василев бе против влизането на страната в Еврозоната през 2021 г., когато по негово настояване като финансов министър служебното правителство се отказа едностранно от одобрената пътна карта за присъединяване на България и Хърватия на 1-ви януари 2023 г. Проинфлационната бюджетна политика на България през последните три години, водена от ПП с безмълвната подкрепа на ДБ, ДПС и ГЕРБ, не показваше желание за присъединяване на държавата към Еврозоната, а точно обратното. Няма съпротива за приемане на България в Еврозоната от Еврогрупата или ЕЦБ. Никой не е казал, че България не трябва да приеме еврото в началото на 2025 г. Трябва спешно да започнем да си вършим най-накрая дипломатическата работа по подготвяне на гласуването за приемането ни към края на годината, и междувременно да се погрижим да получим добър доклад от ЕК и ЕЦБ юни месец. Всяко ново отлагане ни излага на най-различни нови и трудно предсказуеми рискове, свързани с международни фактори.

Нашият гост
Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001, сред които Kraft Jacobs Suchard и Solvay Sodi. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища.
През 1994 г. Никола Янков завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език.