Вместо да извадят поне едното око на Боби Михайлов, депутатите му изписаха двете вежди

Тези дни в Народното събрание депутати се замерваха с думи като „луд“, „рогоносец“, "психическо състояние с понесени непоправими щети", „презрени от децата си“, „унищожители на морала в политиката“ и тям подобни. Разменяли са си детински шегички, по думите на депутатка, известна в социалните мрежи като Летяща Козила Ерато. Хвъркато, рогато Ерато.

Всякакви обитават законодателния орган. За луди и рогоносци убедителни данни нямаме, но е очевидно, че унищожители на политическия морал има много. Съдейки по редица резултати от заниманията в Събранието, с всички основания се налага изводът, че то е пространство за нанасяне и понасяне на непоправими за психичното здраве щети.

Подборът на обитателите му е с отрицателен характер. Като се отстраняват от партийните листи читавите и подаващите оптимистични надежди кандидати и силните претенденти за мажоритарни позиции. За състава на ръководните екипи и особено за първата в тях фигура се получават настоятелни препоръки отвън.

Оттам политическата и управленската продукция на избраниците и техните назначенци е обикновено безрезултатна, безотговорна, нефелна, често и вредна, понякога непоправимо. Бие на очи при всеки от зачестилите напоследък политически скандали с шумен обществен отзвук.

Както става с голямата срамотия на футболна тема. За какво викаха футболния шеф Борислав Михайлов в законодателния орган на държавата? За да го питат ще ли и кога най-скоро да напусне поста си по своя инициатива, за нищо друго съществено. Една-две групи активисти в съюза, мераклии да му седнат на стола, не успяват, затова мотивирали за целта някои депутати.

И те се втурват да угодят на неуспяващите да го сменят по устав. Дори и цирк не е, а излагация, мизерия - политическа и морална! Вместо да му извадят поне едното око, му изписаха и двете вежди. Дори напълно незаинтересуваните от футболните дрязги и интриги узнаха, че Михайлов е законно преизбиран на поста.

Може да е досадил на мнозина с присъствието си там, но е по правилата. Ако е вършил нещо незаконно, за каквото се пускат внушения, следва да е обект на прокуратурата, тя го прави вече. Но не е задължение на партийци и депутати. Премиерът Денков пък си няма други дертьове, та изпраща писмо до централата на УЕФА и ФИФА, белким те да срутят Михайлов.

Вероятно са го подтикнали да се излага висши политици от стоящите зад халтавата му сглобка. Както изглежда пак те са подбутнали и столичния кмет Терзиев твърде неразумно да разреши протест на неуправляеми като тълпа запалянковци.
Разбесували се напълно прогнозирано, точно според нравите и традициите си нападнали полицаите, охраняващите собствеността на гражданите наоколо, както и нарушения в опасни размери обществен ред. После пък защо това МВР бие нарушителите, защо са отнесли по някой ритник или удар с палка неколцина от най-злостните нарушители на реда и спокойствието на живеещите в района.

И решават депутатите родни да сритат всенародно полицията, за да оправят футбола. Подходящ за тях епизод за вдигане на голям шум с оглед пренасочване на общественото внимание. Встрани от техните управленски провали и политически скандали.

Хайде сега давайте оставки министре Стоянов и други шефове в МВР! Министър-председателят набързо уволнява зам.-министъра Темелакиев. Засега не закачат главния секретар, който всъщност е главният отговорен в такива случаи, но и него може да погнат. Ах, тази наша полиция колко е лоша, че понякога удря горките момчета, палещи и трошащи, замерващи я с камъни!

Кои всъщност са те, каква е тяхната социална прослойка, как футболът влияе на психиката им?

Фен е вносна дума, мнозина не знаят, че думичката е съкращение на „фанатик“. Нещо различно от простобител на футбола, за когото мачът с участието на любимия отбор представлява увлечение, поражда нови емоции, дори и да му отнема много лично време. Фенът обаче е друг социално-културен феномен, изявите на избрания клуб за него са самият живот!

Различават се не само по поведенчески признаци. Фанатизмът е крайна степен на проява на интерес към футбола, придружена от отхвърляне на съперника до прояви на враждебност. Те се нуждаят от общност, в която могат да се изявят и така да повишат самооценката си. На живо, не на екран, при който се губи принадлежността към групата. Важен е резултатът, не ходът на мача.

Загубата на любимия отбор се възприема като лична обида. Съществено е, че няма значение дали отборът побеждава или губи, главната реакция пак е агресия, но с друга посока на прилагане. Спортни психолози отбелязват, че истинските фенове са хора, които въобще са силно недоволни от своя живот. Или не са намерели друго свое поприще, освен честите междугрупови сблъсъци.

Свойствени са им резки промени в настроението, като че ли са в емоционална люлка - нагоре, надолу и пак обратно. Обяснява се с дифузната им идентичност, с размитата представа за себе си и загубата на личните граници, с несъзнателното отъждествяване с нещо колективно.

„Аз във групата“ се подменя с „групата - това съм аз“. Идеологията на групата замества своите ценности и възгледи. Повечето зрители на спортни състезания получават хормонални изливи в кръвта. По време на световното по футбол през 2014 г. учени са изследвали слюнката на бразилски фенове преди и след финала. Установили рязко повишаване на нивото на кортизола при тези на загубилия отбор.

Бесните емоции предизвикват излив и на невромедиатора допамин, формиращ привързаност, повлияващ чувството за удоволствие. Отделят се и други „хормони на щастието“ - ендорфини, серотонин, норадреналин. Биохимическа комбинация, формираща зависимост.

Както винаги, групите си имат водачи. Най-често при тази необуздана прослойка те са гранични личности, асоциални. С висок природен ресурс на агресивност, страст за власт и контрол над другите. Безразсъдно смели, неподчиняващи се на установения ред и опазващите го органи, без чувства за вина и срам.

Които реализират своите акцентуирани личности чрез агресивни изблици в обкръжението на хора с незряла психика и увредена идентичност, склонни да идеализират водачите си.

Нееднородна е футболната субкултура. Средната възраст на феновете в Европа е 20-24 години, които приемат правилата и културата на футболния фанатизъм. Едни са телевизионните запалянковци и зрелите неагресивни дори на стадионите любители на този спорт. Много са непълнолетните представители на околофутболната среда, търсещи поводи за сбиване.
Трети са хулиганстващите елемент, преследващи с насилие клубната атрибутика на противника за трофеи. Точно тези групи водят помежду си цели войни, причиняват щети и често принуждават полицията да използва специални средства за защита на обществения ред.

Спортът има важни социални функции. Дава възможност за цивилизован изблик на агресията, притежава съзидателна и обединяваща функции.

В Европа има социални институции, които работят с проблемите на поведението на феновете с оглед тяхното опитомяване. От една страна чрез твърдо препятстване на асоциалното поведение в и около стадионите. Както и чраз просветителска дейност и възпитателско културно въздействие, чрез насочване на агресивната енергия в правилна посока.

У нас нищо такова не се прави. В спорта, във футбола в частност, практически не се инвестира, цената за което е много висока.