Путин се сраснал с образа на чекиста-герой без страх и упрек, на рицаря на плаща и кинжала

Тъкър Карлсън с взетото от Владимир Путин интервю произведе огромно впечатление във всички краища на света. Отзвукът от него може да продължи седмици, но въздействието му вероятно доста по-дълго ще предизвиква промени в масовото съзнание особено в колективния Запад.

Интервюиращият още след обявяването на намерението си да лети в Москва беше оплют от политици и медии. След излъчването му очаквано беше залят с вълни от ядни хули и обиди – срам бил за журналистиката, обслужил Путин, дори предател се оказал. Хилари Клинтън го нарече по Ленински „полезен идиот“ на руския президент.

Изкривяват смисъла на изложението, приписват му незаявени твърдения, обвиняват го в лъжи. Хем не можеха да премълчат, хем нищо смислено не можаха да кажат. В резултат само му вдигнаха рейтинга до небесата. Вече стана забележим политик и значима обществена фигура в Щатите. Логично повдигнаха и цената на продукцията му, на думите му след интервюто.

Поканен в Дубай на Световна правителствена среща, той споделя: „Бях шокиран в най-големия европейски град Москва с 13-милионно население е по-приятно от който и да е град в моята страна. По-чист, по-красив, по-безопасен. Не е за идеология. Ако не може да ползва метрото, защото е много опасно, както е в Ню Йорк, човек се пита, каква е целта на лидерството“.

Шест часа след показването на материала само в платформата „Х“ той е бил гледан от 54 милиона души, а ден по-късно от 200 милиона американци. След три дена по данни от САЩ е гледано от над 500 милиона в много страни, по данни от Русия и около един милиард.

Карлсън отново се доказа като журналист от най-висока класа в Щатите. Преди правеше нечувани рекорди по десетки милиони посещения във Fox News. Който след уволнението му има аудитория само на десетки хиляди, а той на своя канал отнесе милионите. За сравнение СNN трудно стига до 2 милиона дневно, на същия успех се радва и тежкият The New York Times.

Но още по-важен за успеха е пробивът през тежката медийна завеса в САЩ и ЕС пред информацията от Русия. Интересът човешки към „забранения плод“ е повсеместен и вечен. Натискът да се забрани, канселира, всякаква информация от Русия закономерно даде и обратния резултат.

Ако преди наложената след февруари 2022-а свирепа цензура симпатизантите на Путин в САЩ са били 13%, то само година по-късно въпреки яростното му сатанизиране са станали 22%.

Германският Business Insider: „Това интервю направи истински фурор. Западните политици и аналитици в един глас нападнаха Путин и Карлсън, но това създаде на Путин още по-широка аудитория“.

Колкото активно, масирано и инструментално осигурено да е промиването на мозъците на населението, здравомислещи и съмняващите се в официалната пропаганда остават значителен процент. Особено по-младите малко или много ще се повлияят от думите на този безспорен световен лидер.

Според науката мирогледът на голямото мнозинство хора се оформя към 25-30-годишна възраст. Важи също за моралните ценности и политическите позиции. Не може да се очаква, че заявеното от Путин ще промени нещо кардинално в умовете на обикновените хора в зряла възраст. Но няма да отмине безследно, особено поради контраста на изложените факти с пропагандните лъжи.

Разбира се, руският президент се яви пред Тъкър Карлсън яко подкован от експерти по външна и вътрешна политика, по политология и военно дело, по история и социология. Много сериозна подготовка е извършена предварително с оглед перспективата той да се обърне във важен момент по извънредно популярен канал към многобройна и многослойна публика.

Интервюто се оказа претоварено със задачи и информация, на места трудно за задържане на вниманието за средностатистическия и дори за образования зрител. Милиони хора по света очакваха Путин да разкрие някакви опасни за Запада тайни. Или да призове миролюбивите сили за организирано противодействие на агресивния колективен Запад. Има разочаровани.

През главите на западните политици руският президент се обърна към гражданите в страните им. Към тях, към сегашната и бъдеща американска администрация изпрати на-важните си послания: Не можете да победите Русия, говорете с нас. Не се готвим да нападаме някого в Европа! Не искаме да превземем Украйна! Всяко следващо предложение ще бъде по-лошо!

Олексий Арестович, бивш съветник от кабинета на Зеленски, заявява: „От тримата участници в тази история - Русия, САЩ, Украйна - само Путин иска мир. В плановете му не влиза "поглъщане на Украйна", нито "смъртта на Запада"...  Когато казва "това е единен украински и руски народ", той действително вярва в това. И за него това е гражданска война".

Много украинци точно така ще възприемат казаното в интервюто за страната им, все повече ще стават отказващите да считат руснаците като врагове и окупатори.

Натрапваната виртуална пропагандна картина за света, за Украйна, Китай, Русия, Европа, САЩ и НАТО напоследък застина. Сега започва да се разпада дори в съзнанието на все повече западни граждани. Смисълът на външната, частично и на вътрешната политики на Запада все повече се свежда до истеричното заклинание „Да не позволим на Путин да победи!“.
Три пъти Путин спомена за ниското качество на западните политически елити, за постоянното лъготене и че с тях не се постига взаимоизгодно договаряне. Тази му версия за тях ще се възприеме като реалистична от мнозина на Запад. Седем пъти той прекъсна по средата свои изречения, в които продължението щеше да прозвучи неетично спрямо някои от тях.

След запознаване с интервюто на Путин в съзнанието на зрителя става почти неизбежно сравняването му с Джо Байдън. Меко казано, не е в полза на последния. Няколко дена след интервюто Путин сподели, че за президент на САЩ би предпочел Байдън пред Тръмп...

Владимир Путин беше много напрегнат в хода на интервюто. Очевидно в стрес, претоварен от огромната отговорност да не допусне никаква грешка и да смали резултата от много големите очаквания. Той е израснал с книжки с романтичния образ на чекиста-герой без страх и упрек, на рицаря на плаща и кинжала. Сраснал се с него, и работи на поста, без да се щади.

В резултат на моменти емоционално прегаря в тази роля. Война е. В предизборна фаза е Русия, президентът е кандидат за пореден мандат. Обикаля постоянно из огромната държава, всеки ден общува с много хора. Нагърбва се да решава редица проблеми, някои заплетени с разногласия и скандали. Преди интервюто е в интензивно очакване на значимо събитие. Свърхсамоконтрол имаме. Както сам призна неотдавна по повод терористичните удари на украинските военни и убийството на 26 невинни граждани в Белгород: „Вря и кипя отвътре, но не трябва да отговаряме със същото, а да удряме само военни цели!“ А мнозина в Русия искат да отговори точно така, че и отгоре!

И в хода на предишни публични изяви епизодично са забелязвани физически прояви на психологическо пренапрежение, сега се видяха в по-голям обем. Дължащи се на хормона на стреса кортизола, на дразненето на центъра на кашлицата в мозъка вследствие на волево потиснати емоции.

Проявява се с чувство на недостиг на въздух, с принудителни движения за разширяване на гръдния кош, усещане за „топка в гърлото“. Така се обяснява честото в хода на интервюто разкършване на раменете, размахване на ръцете, резки смени на положението на тялото на стола, невротично покашлюване.

Не е болест, кратковременно състояние е. Резултат е и от непрестанното му и злостно сатанизиране отвън. Нуждае се от повече почивка. И разбиране от близките.