На Васил Терзиев предстои му дълго и психически травматично кметуване, да пита Фандъкова

Думата на 2023 г. е „халюцинирам“. Досега е известна и използвана в случаите, когато говорим, виждаме, чуваме или усещаме неща, които всъщност не съществуват. Които са кошмари, призраци, видения.  Кеймбриджският речник на английския език (Cambridge Dictionary) е избрал  думата предвид новото значение, което тя придобива с появата на изкуствения интелект(ИИ). 

Предизвикан от случаите на неправилно разбиране на ИИ от страна на мнозина чат-ботове, които понякога си измислят несъществуващи неща, приемани за действителни. Които речникът определя като халюцинации, конфабулации, просто като грешки. Дори без да общуват с ИИ такива са присъщи ина политиците. Нерядко в Брюксел, много често напоследък у нас.

Особено зачестиха след изборите за местна власт. Като задръстени с илюзии говорят за окуражителни резултати, рисуват обилни миражи. Бълнуват за победи, изправени пред очевидните поражения. Нахъсани да се представят като върли русофоби рисуват Русия като мрачно видение. Коалиция Путин им се привижда, стряскат с ГРУшници, чумосват путинисти.
А „халюцинирам“ е глагол от несвършен вид...

Такава е селекцията на хегемона навсякъде, където е наложил властовото си присъствие. В страните от ЕС например с много малки изключения не се забелязва нито един политик или управленец от поне добра класа. Поне с убедителна гражданска отговорност, да не говорим за национална. Появят ли се някои такива дори на ниски позиции, партийните машини са настроени да ги чистят ги решително.

Създава се впечатлението, че премиерът Николай Денков вече не се чувства ощастливен да ръководи изпълнителната власт във вид на паянтова сглобка, подкрепена с явно недоверие и по принуда от здравата стара сглобка на ГЕРБ с ДПС. От тях лъха трудно прикривана недобронамереност.

Твърде кекава е комбинацията на „Промяната“ с Демократична България зад гърба му, слабо е парламентарното им присъствие. Не му е на късмет тази власт. Подали са му министри и замове, от някои от които ядовете и щетите за кабинета са повече от ползите. Силни управленци няма, поне засега не се виждат.

Особено важно е, че историческият момент, в който Денков е на този пост, не е благоприятен за постигане на управленски успехи. Особено за впечатляващи. Самият той не показва, видимо и не притежава силна воля, богат ресурс от енергия и ярки способности да компенсира тези дадености с лична активност.

Кабинетен човек с дълга и убедителна кариера в областта на науката. В политическата област обаче е като някой случайно попаднал на неприсъщо място в неподходящо време. Има известен управленски опит в неговата сфера на подготовка.

Привлечен от „Промяната“ поради оскъдния им кадрови резервоар и харесан от президента Радев за министър на образованието и науката.

Не работят днес в полза на премиера тези връзки поради вътрешното им зложелателство. Същевременно ППДБ не могат да изличат от образа си „юмрука на Сорос“ на Радев. Както и той не може да заличи „ала-балата“ си с кирчовците и „отровните“.
ГЕРБ и ДПС са принудени халтаво да се напасват към алабалистите, вече го правят с нескривано отвръщение. „Колкото и да е трудно, и понякога гнусно“, казва зам.-шефът на партията Томислав Дончев. Разнопосочни, сблъскващи са опитите им да убеждават гражданите, че хем не са в коалиция с тях, хем изкъсо ги контролират в управлението и затова още подкрепят кабинета.

ГЕРБ и ДПС бягат от използването на „сглобка“ и „не-коалиция“, като казват, че такива вече няма, защото като ги приемат се натрапва прякото им съучастие в действията на кабинета „Денков“.

Знаят лидерите им, че това правителство постоянно носи на страната и населението загуби, нанася вреди, за които е неизбежно всички участници в сглобката да носят тежки отговорности. И точно инструктирани, и стриктно контролирани, ППДБ-йците пак ще се провалят във властта.

Постоянно да ги контролират за изпълнението, пак ще мамят и „усвояват“ от държавното и общественото. Защото природата им лъжлива, хищническа и продажна. От такъв сегмент на днешното общество са. Скупчили се в ситуативен отбор мотивирани не от идейно-политически подбуди, а от алчност и завист.

Иначе не биха се наели да извършат вредни, а някои и много опасни за България политики, предписани им от външни сили. Спуснати са за всички в ЕС, особено за източните евронатовци. А те са да провеждат дерусификация, путинисти да преследват, че и да опитат пряко да ни вкарат във война. Също и цензура ще пробват да наложат, мигранти да пускат и дори тук да ги оставят.

Такава е основна част от стратегията на Вашингтон: да се направят враждебни и прекъснат трайно отношенията на Европа с Русия. Така Европа остава политически недъгав американски сателит и същевременно запада като икономическа сила. Като не могат тук да принудят масата българи да намрази Русия и руснаците, да правят всичко по силите си да накарат в Русия да намразят нас.

Задържат ли се сглобката, мултикулти и джендъристки практики ще налага, семейството като институция ще компрометира, деца от от родителите ще откъсват и прочие изродщини. А след това може не само да изчезнат от политическата сцена, но и да да бягат надалеч в чужбина от народната благодарност. Казано е, има го в Оня запис преди парламентарните избори!

Не е позволено на ГЕРБ и ДПС да развалят сглобката, но те ще дразнят ППДБ, ще ги тормозят чрез изявления в медиите, за да да хвърлят евентуално сами мандата. Или да се предизвика протестен натиск от улицата. Неизбежно е в продажническия и предателски унес като враг да се сочи „Възраждане“, чиито депутати дори само да шептят критично, пак ще звучат гръмко за българите.

И не само те с БСП и ИТН. Внесеният от финансовия министър Асен Василев бюджет за 2024 г. е подложен от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев на тежка критика.

Според Фискалния съвет по бюджета очакваните приходи в хазната са нереалистични, бързото нарастване на държавния дълг е обезпокоително.

Новият столичен кмет Васил Терзиев спечели с малко и тепърва ще осмисля, че с негласуването си гражданите не са избягали от отговорност, а са изразили ясна политическа позиция. И на него кметуването му не тръгва на късмет. Предстои му дълго и психически травматично да изпитва горчивините да зависиш от хищни партньори и колеги, от безскрупулни и коварни партийци.

Нова е политическата дейност за него, изглежда му е и неприсъща. Твърде елитарен е социалният му профил, вече усети колко завист и злоба предизвиква.

Предшественичката на поста Фандъкова добронамерено подари на наследника си химикалка и отчет за свършеното с пожелание да завърши започнатото. Ще му е от полза някой ден да я попита каква лична цена е платила за четирите си мандата като кмет.

Така поне донякъде ще разбере, че го чака опасна служба в очертаващата се още по-трудна перспектива в страната и в София.