Намаляват и рисковете от прегряване на служителите, а производителността нараства

Най-често работят допълнителни часове в присъствените дни, заплатите остават без промяна

Мениджърите и персоналът харесват промяната

Да работиш по-малко може да се окаже ключът към това да произвеждаш повече. Компании, включително гиганта за очила на стойност 88 млрд. долара EssilorLuxottica и групата за потребителски стоки Unilever, оценявана на 106 млрд. долара, експериментират с по-кратки работни седмици. Пилотните схеми са довели до ръст на приходите и остър спад на нивата на прегаряне и отлив на служители. Това е начин главните изпълнителни директори да запазят заплатите под контрол, докато в същото време правят служителите си щастливи и ги освобождават да харчат повече, пише Ройтерс.

Когато малката Исландия въведе пробно четиридневна работна седмица през 2015 г., което продължи 4 години и проправи пътя към намаляване на работните часове за повечето граждани, по-големите държави и корпорации почти не обърнаха внимание. Хаосът, причинен от пандемията от Covid-19 върху традиционните работни практики, обаче накара някои мениджъри и политици да преосмислят това. Компаниите, които се пробват с 4-дневния модел, подхождат обаче по различен начин, като някои избират по-малко, но по-дълги работни дни, а други предлагат директно намаляване на работните часове.
Тези промени започват да се разпространяват и отвъд административните служители. Производителят на спортни автомобили Lamborghini планира да въведе по-гъвкави работни седмици в завода си с 2000 работници в Северна Италия – първият европейски автоиграч с подобни намерения. Според планирания подход служителите ще могат да редуват 4-дневни с 5-дневни седмици в зависимост от подредбата на смените си. Това ще доведе до между 22 и 31 по-малко работни дни годишно, без намаляване на заплатите и с по-големи стимули за производителност.

Не е изненадващо, че служителите харесват идеята. Мениджърите обаче също трябва да харесат тези договорености. В някои компании 71% от служителите са отчели спад на бърнаута (физическо или емоционално изтощение вследствие на продължителен стрес, свързан с работата), показва доклад на независимата група Autonomy, която отчасти е била подкрепена от Кеймбриджкия университет. А напусканията са намалели с 57% спрямо същия период година по-рано.

Не всичко обаче е толкова розово. Измислянето на ефективна квотна система, докато в същото време се поддържа същото предлагане на продукти и услуги, може да бъде трудно, особено за малките компании. Пилотен проект от 2015 г. в Швеция, който включва 6-часови работни дни за 4 дена, води до смесени резултати и предизвиква критики от десните партии, че е икономически неустойчив. Във Великобритания инженерната група Allcap се отказа от пилотен проект две седмици преди края му, защото е усетила, че служителите работят по-малко дни, но пък тези дни са по-стресови. Но около 70% от служителите в проекта казват, че ще изискват с между 10% и 50% по-голямо заплащане, за да бъдат убедени да се върнат на пълна работна седмица или да се преместят в компания, която изисква 5-дневна седмица. Това може да се окаже предимство за компании, които не могат да предложат голямо заплащане, за да привлекат таланти.

В крайна сметка най-голямата полза може да е за икономиката. В Нидерландия, където средната работна седмица вече е намаляла до само 32 часа, БВП на час – мярка за производителността, е 80 долара. Това е значително над сумата от 59 долара на час за британския служител, който работи средно около 36 часа седмично, посочва Международната организация на труда. Германия и Дания, където седмичният брой часове е намалял до 34, носят БВП на час съответно от 68 долара и 78 долара. Доказателства от проучване от 2021 г. за Япония показват, че дългите работни часове и извънредният труд вредят на производителността на екипа, но тя се увеличава, когато часовете намалеят.

Това може да доведе до допълнителна полза за компаниите и централните банкери: приглушен растеж на заплатите. Обикновено работниците изискват по-високи заплати, когато икономиката върви добре и могат да си намерят по-добра работа другаде. Но ако благоприятните условия на труд ги стимулират да останат на мястото си, заплатите и инфлацията може да не скочат. Освен това, ако работниците могат да печелят същото или малко по-малко, като работят по-малко дни, те може да имат повече време за харчене. Доклад на eMarketer показва, че 63% от общите онлайн продажби на дребно в световен мащаб се случват в събота и неделя, когато повечето хора не работят.

Изкуственият интелект може да ускори тези тенденции. Ако роботите и компютрите могат да изпълняват повече задачи, които в момент се правят от хора, може да се стигне дотам служителите да прекарват по-малко време на работа.

(Със съкращения)