Основната им задача е да подготвят и проведат честни избори

Смяната на правителството няма особено отношение към процеса на приемане на еврото, ако подготовката е добре свършена

Защо ги има?

Служебното правителство се съставя тогава, когато текущото народно събрание е неспособно да излъчи редовно правителство. Преди последните поправки в Конституцията тази задача ставаше задължение, отговорност и правомощие на президентската институция и това не беше случайно. След като народното събрание не е изпълнило една от най-важните си задачи, е логично тя да се прехвърли към президента, който е другата легитимна в случая институция, тъй като е избран с гласуване пряко от народа.

На национално ниво това са единствените институции, чиито състав се определя чрез вот от народа. Разбира се, България е парламентарна република и като такава парламентът е този, който избира министър-председателя, структурата и състава на министерския съвет. Ако при спазване на конституционната процедура съответното народно събрание не състави мнозинство, което да определи министерски съвет, тогава е логично този състав вече да загуби това правомощие.

Историческият опит показва, че за разлика от народното събрание президентската институция никога досега не се е проваляла при определянето на правителство. Въпреки че са били налице (понякога) сериозни критики към състава и работата на някои служебни кабинети, това задължение винаги е било изпълнявано. Тоест в това отношение отнемането на правомощия от президента е напълно неоснователно.

Всъщност един от мотивите за промяна в Конституцията относно правомощията на президентската институция по отношение на определянето на служебни правителства беше, че през последните години в твърде големи периоди от време са управлявали именно такива. Само че проблемът произтича от неспособността на народните представители да формират (устойчиво) мнозинство, така че изобщо да могат да излъчат редовно правителство или то да успее да управлява през целия срок от 4-годишния си мандат.

Следващата тема, свързана със служебните правителства, е какво имат и какво нямат право да вършат. Основната им задача е да подготвят и проведат честни избори в съответствие с нормативната уредба. Разбира се, това би трябвало да е задача на всяко действащо правителство, когато предстоят избори. Останалите правомощия също напълно съвпадат – т.е. служебните правителства изпълняват държавния бюджет, който обикновено наследяват от предхождащото ги редовно правителство. В това отношение те са поставени в по-неизгодно положение от редовните правителства, които са подкрепени от парламентарни мнозинства. Редовните правителства дори при наследен бюджет биха могли да предложат и да бъде приета актуализация, която особено в настоящия случай, когато правителството се сменя още през второто тримесечие на годината, е напълно приложима.

След поправките в Конституцията, когато заедно със служебното правителство продължава да действа и народното събрание, такава актуализация на бюджета вече става теоретически възможна, но все пак остава открит въпросът с формирането на мнозинство, което да я подкрепи. Служебното правителство не е гласувано от народното събрание, но подлежи на контрол от него. Такава ситуация по принцип е краткотрайна и предстои да се провери как функционира такъв модел.

Служебните министри също имат право на законодателна инициатива, но проблемът е, че процедурите по приемане на законодателството изискват технологично време, което понякога е недостатъчно за правителство, което поне първоначално се очаква да бъде на власт около 3 месеца. Например, според обичайната процедура, спазването на която по принцип води до по-добри резултати от алтернативния вариант, законопроектите трябва да бъдат предложени за обществено обсъждане за срок от поне един месец преди да бъдат гласувани от народното събрание.

Промените в Закона за Българската народна банка, за да бъде възможно изпълнението на новите разпоредби от Конституцията относно списъка с лица, от които президентът да избира министър-председател, бяха направени по спешност, без да се спази посочената по-горе процедура и веднага възникнаха въпроси дали това беше най-доброто решение и дали общественото обсъждане нямаше да допринесе за такова.

Освен това служебното правителство изпълнява и собствената си програма. То също така има правомощия да взема решения и да предприема мерки с дългосрочни характер и въздействия. В това отношение то не се различава от редовните правителства. Например, последното такова след подаването и приемането на оставката си взе решение за повишаване на заплатите в държавната администрация. Такова решение (ако не бъде отменено, а това е ясно, че не би се случило преди избори) увеличава разходите за заплати във всеки следващ държавен бюджет. Тоест в дългосрочен аспект то е много по-значимо отколкото извършването на еднократни разходи през текущата бюджетна година. Именно поради това подобни решения би следвало да се обсъждат предварително преди да се приемат.

Практически ефекти

България е парламентарна република и като такава парламентът е този, който избира министър-председателя, структурата и състава на Министерския съвет.

Друг проблем, произтичащ от неспособността на народното събрание да избере министерски съвет, е въздействието върху инвестиционната активност в страната. Често се посочва, че инвестициите се понижават или поне забавят заради смяната на редовни със служебни правителства и това до известна степен е вярно. От една страна е възможно забавяне при проекти за публични инвестиции, ако предаването на властта не протече гладко. Когато е налице приемственост и новото ръководство на министерствата е добре подготвено, тогава подобни проблеми не би следвало да възникнат или те да бъдат преодолени бързо.

От друга страна са засегнати най-вече инвестициите, обвързани с обществени поръчки, и то в случай че се разчита на политическо покровителство за спечелването им. Тогава обаче изпълнението на тези поръчки вероятно е в ущърб на държавния бюджет и на населението, тъй като резултатите обикновено са по-високи разходи, по-ниско качество на изпълнение или и двете едновременно. Тоест подобни инвестиции най-вероятно биха предприети от други участници в процедурите, които биха спечелили, но не разполагат с политическа подкрепа.

Тоест в най-лошия случай може да има отлагане във времето, но от гледна точка на ефективността и ефикасността на бюджетните разходи вариантът без редовно правителство не е по-лош.

Актуална тема понастоящем е и приемането на еврото като законно платежно средство в България. Решението дали България да бъде приета е политическо, но това не означава, че то зависи само от политически фактори, освен ако не се разчита това да се случи по някакъв начин, който е в разрез с официалните процедури. Налице са обективни фактори – критериите за номинална конвергенция, изпълнението на изискванията към нормативната уредба и особено относно независимостта на централната банка и т.н., които ако не бъдат изпълнени е невъзможно такова решение да бъде взето.
Тоест смяната на правителството няма особено отношение към процеса, ако подготовката е добре свършена.

Служебните правителства исторически налагат по-консервативна фискална политика – харчат по-малко и затова има съпротива срещу тях. Така например, оценката за очаквания дефицит, която беше направена от предходното служебно правителство, не се реализира и поради собствените му действия за ограничаване на разходите и за повишаване събираемостта на приходите. Също така до известна степен следващото редовно правителство беше принудено от обществения натиск да не си позволява прекомерно голям дефицит. Всъщност именно сигналът, който излъчи тогава служебното правителство, беше необходим, за да не позволи ситуацията да излезе извън контрол.

Настоящото служебно правителство също сигнализира и породи очаквания, че ще предприеме мерки. Нещо повече - за да започне решаването на проблема с недостига на ликвидност, то реализира емисия на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Разбира се, фактът, че такава емисия е необходима, означава, че каквито и параметри да се постигнат те не биха могли да се разглеждат като успех заради разходите за лихви. Положителното в случая е, че дори за индивидуалните инвеститори е налице допълнителна възможност, която е с по-добри параметри от банковите влогове – по-нисък риск от неплатежоспособност и по-висока доходност до падежа.

Какво да се направи?

Разбира се, негативните ефекти от честата смяна на правителствата биха могли да бъдат смекчени чрез подобряване на средата за бизнес. Тук особено внимание трябва да се обърне на ограничаването на дискреционната власт на съответните министри, кметове, държавна и общинска администрация (тъй като често се оказва, че пречките се създават и на местно ниво, но смяната на централна власт се използва като претекст за забавяне или отлагане на вземането на решения, които пряко касаят бизнеса).

Както това се е случило в други икономики, това може да се реализира чрез мерки, които не изискват огромни ресурси, но биха променили в положителна посока условията за стартиране и опериране на бизнеси. Без да претендирам за изчерпателност наред с електронното управление, което донякъде се прилага, такива мерки могат да бъдат взаимодействието само с една администрация при стартиране на бизнес, въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие при издаването на разрешения или лицензии, възможността за последващо лицензиране след започване на дейността при изпълнение на изискванията за това.

Наред с това някои държави прилагат и т.нар. регулаторна гилотина – за да се въведе нова регулация, е необходимо да се отменят поне две съществуващи. Разбира се, самото въвеждане трябва да бъде обосновано чрез надеждна предварителна оценка на въздействието. Тя трябва да бъде подготвена според стандартите, включващи обществени консултации, за да могат да бъдат оценени ефектите върху производители, потребители и трети страни.

Също така могат да бъдат използвани времеви ограничения за действието на регулациите. При изтичане на срока вече са налични данни за последваща оценка на въздействието, чрез която да се покаже дали прилагането й е успешно и трябва да продължи, или тя трябва да бъде отменена и да се търсят други методи за решаване на проблема, заради когото е въведена първоначално.