След средата на април предстои произнасяне по същество

На 8 март т. г. Конституционният съд разгледа конституционни дела 1 и 2 от 2024 г. Дело 1 е образувано на 08.01.2024 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на § 2, 3, 5 (относно чл. 91б, ал. 2), 7, 8, 9, 14 (относно чл. 129, ал. 3) и 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Дело 2 е образувано на 11.01.2024 г. по искане на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на всички параграфи на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Оспорените разпоредби условно могат да бъдат обособени в две групи. Първата група са промени, които са относно съдебната власт, а втората - в други конституционни разпоредби извън правосъдието.

Конституционният съд допусна двете дела за разглеждане по същество и присъедини конституционно дело 2/2024 г. към конституционно дело 1/2024 г. за съвместно разглеждане и решаване.

В своята досегашна практика Конституционният съд последователно поддържа виждането, че макар и да не е предвиден с нарочна конституционна разпоредба, контролът за конституционност по отношение на приети от действащо Народно събрание промени в Конституцията е необходим и се основава на установените конституционни принципи, на конституционното правосъдие като неотделимо от съвременния конституционализъм, на конституционно възложеното основно правомощие за всяка конституционна юрисдикция и на съдържащата се в Основния закон експлицитна уредба на реда и условията за такива промени (в специално посветена на тази материя самостоятелна глава от Конституцията - Глава девета). В мотивите на Тълкувателно решение 3/2003 г. по к. д. 22/2002 г. Съдът отбелязва, че ако такъв контрол липсва, се поражда риск „всяко Народно събрание да може да изменя Конституцията, без да спазва предвидения в чл. 154 и чл. 155 от нея ред за това, както и в нарушение на чл. 158 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентност на Велико народно събрание“.

Контролът, който предстои да упражни конституционната юрисдикция в следващите месеци относно конституционните промени в контекста на конституционната ревизия от 2023 г. ще бъде в две насоки. На първо място ще е за спазване на конституционно установените положения относно законодателния процес (т. нар. формален контрол по спазване на процедурата). И на второ място - съдържателен контрол (т. нар. материален), който се отнася до преценка за съответствие на промените с разпоредбите на Конституцията, действащи към момента на отсъждането от Конституционния съд. Доколкото ЗИД на Конституцията е закон, приет от действащото Народно събрание, работещо в условията на учредителна власт, в този смисъл този закон подлежи на контрол за конституционност на „общо“ основание (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията).

Контролът, който ще осъществи Конституционния съд, има за предмет дали е спазен конституционно установеният ред за осъществяване на ролята на Народното събрание като производна учредителна власт (чл. 155) и дали приетите изменения и допълнения не навлизат в пределите на изключителната компетентност на Великото Народно събрание по смисъла на чл. 158 от Конституцията. Тъй като контролът е по отношение на акт на производната учредителна власт (действащ парламент), конституционната юрисдикция е обвързана с изискването да гарантира също така, че извършените промени в Конституцията не нарушават целостта на Основния закон като единен и безпротиворечив върховен закон на страната, приет от VII Велико Народно събрание (първична учредителна власт).

Конституционно установеният усложнен процес на приемане на промени в Основния закон от действащото Народно събрание имплицитно налага засилено внимание на конституционната юрисдикция към обосноваването от легислатурата на необходимостта от такива промени и преценка дали е осигурено тяхното обсъждане във възможно най-широк публичен дебат, т. е. дали е осигурен дължимият демократичен процес, легитимиращ конституционните промени в една съвременна конституционна държава, организирана и функционираща под върховенството на Конституцията.

Какво предстои след като бяха допуснати двете искания за разглеждане по същество? В едномесечен срок (до 8 април) са поканени да представят становище по делото заинтересувани институции (на осн. чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд) и неправителствени организации (чл. 20а, ал. 2 ПОДКС), и са поканени да предложат писмено правно мнение редица изтъкнати специалисти от науката и практиката (чл. 20а, ал. 3 ПОДКС). От средата на април нататък предстои въз основа на депозираните мнения и становища конституционните съдии да се произнесат по същество.

Освен тежестта относно произнасянето по същество на оспорената конституционна ревизия, на Конституционния съд му предстои тежка и натоварена година. Причините за това са поне две. Едната е, че предстои произнасяне по исканията за установяване на противоконституционност на peшeниятa зa избop нa кoнcтитyциoнни cъдии, пpиeти oт 49-oтo Hapoднo cъбpaниe нa 19 янyapи 2024 г. (Обн., ДB, бp. 7 oт 23 янyapи 2024 г.). Става дума за конституционни дела 3 и 4 от 2024 г., като Конституционният съд присъединява к. д. 4/2024 г. към конституционно дело 3/2024 г. за съвместно разглеждане и решаване поради еднакъв предмет. Втората причина е изменената редакция на чл. 150, ал. 2 на Конституцията - всеки съд по свой почин или по искане на страна в съдебен процес да може да се обръща към конституционната юрисдикция с искане за установяване на противокноституционност на закон. За 90 дни, откакто влезе в сила ЗИД-а на Конституцията (Обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) има вече три сезирания от съд. Това са к. д. 6/2024 г. (установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс /Обн., ДВ, бр. 106/22.12.2023 г./), к. д. 8/2024 г. (установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 381, ал. 2 и ал. 3 и на чл. 382, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 2023 г./) и к. д. 12/2024 г. (установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /Обн. ДВ, бр. 63 от 2002 г., посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г./ и на чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето /Обн. ДВ, бр. 70 от 2004 г., посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г./).