Инвестират в пристанища, небостъргачи, пътища и електроцентрали

Ще добавят 10,9 млрд. долара  към фонда „Пътят на коприната“ в подкрепа на съвместно строителство

Стратегия за инвестиции в чуждестранни икономики

Наскоро беше проведен третият форум по инициативата „Един пояс – един път“. В рамките му стана ясно, че Китай ще добави 10,9 млрд. долара  към фонда „Пътят на коприната“ в подкрепа на съвместно строителство. Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай ще открият кредитна линия в размер на 47,8 млрд. долара. В рамките на форума са сключени споразумения за сътрудничество между страните-участници на обща стойност 97,2 млрд. долара. Тези данни показват значимостта както на конкретното събитие, така и на идеята като цяло. Ето защо накратко да представя същността и целта на това начинание.

Какво представлява?

Инициативата Един пояс – един път (ЕПЕП) е стратегия на китайското правителство, приета през 2013 г., за инвестиции в чуждестранни икономики и е основен елемент от външната политика на лидера Си Дзинпин, насочена към поемане на водеща роля в света. Към настоящия момент над 150 държави са включени в списъка с участници, като са обхванати над 75% от световното население и над половината от световния брутен вътрешен продукт.

Типичните примери за инфраструктурни инвестиции по тази инициатива са пристанища, небостъргачи, ж.п. линии и тунели, пътища, мостове, язовири и електроцентрали. Тези проекти са предимно в Централна, Югоизточна и Южна Азия, Средния Изток и Африка.

През 2017 г. инициативата е включена в конституцията на Китай. Приключването й е предвидено за 2049 г., когато се навършва един век от създаването на Народна Република Китай.

Изследвания на Световната банка показват, че се очаква ЕПЕП да допринесе за разширяване на търговските потоци между участващите икономики с 4,1%, да понижи разходите за световната търговия с между 1,1% и 2,2% и да повиши БВП в Източноазиатския и Тихоокеанския регион с между 2,6% и 3,9%. Според базираната във Великобритания организация Център за икономически и бизнес изследвания ЕПЕП се очаква да увеличи световния БВП със 7,1 трлн. долара на година до 2040 г., като ползите се очаква да са глобални, тъй като подобрената инфраструктура ще намали пречките пред търговията. Освен това се очаква да се присъединят и допълнителни държави, когато резултатите започнат да стават по-видими.

Разбира се, налице са и критики, които са в посока нарушаването на човешките права и въздействието върху околната среда, както и създаването на дългови зависимости и вероятност за възникване на неоколониализъм и икономически империализъм от страна на Китай. Те са субект на засилена дискусия.

Цели

Основните цели на инициативата са създаване на единен пазар чрез културен обмен и интеграция, подобряване на разбирателството и доверието сред участващите народи, което да допринесе за увеличаване на движението на капитали, на хора и на технологии. Тя се опитва да реши проблемите, произтичащи от недостатъчно развитата инфраструктура и така да повиши потенциала за икономическо развитие в Азия, Пасифика, Африка и Централна и Източна Европа. Различни изследвания показват, че на азиатските страни (освен Китай) са им необходими около 900 млрд. долара годишно за инвестиции в инфраструктура през следващото десетилетие. Осигуряването на такова финансиране може да се случи само чрез емисия на дългови инструменти и затова тези държави, както и такива от Източна Европа, се присъединяват към инициативата, насочена единствено към инвестиции в реални активи.

По морския път на коприната, където понастоящем минават около половината от всички контейнери по света, се разширяват дълбоководни пристанища, изграждат се логистични хъбове и се създават нови търговски маршрути. Този път включва азиатски (Виетнам, Малайзия, Индонезия) и африкански (Кения, Джибути) държави, минава през Суецкия канал до Средиземно море (Израел, Турция, Гърция), Адриатическото крайбрежие (Италия, Хърватия) и достига до Централна Европа и Северно море. По този начин Полша, Балтийските страни, Северна и Централна Европа също се свързват с морския път на коприната и с Източна Азия и Китай чрез адриатическите и гръцките пристанища. В крайна сметка контейнерният транспорт между Азия и Европа се реорганизира и позволява скъсяване на времето за превоз на стоките с около четири дни спрямо алтернативния маршрут през Североизточна Европа.

Международни отношения

Инициативата ще допринесе за разширяване на търговските потоци и ще понижи разходите за световната търговия.

Според западните анализатори ЕПЕП е инструмент за разширяване на китайското икономическо и политическо влияние по света. Те твърдят, че китайските медии се опитват да прикрият стратегическите намерения на инициативата. Всъщност Китай инвестира милиарди долари в няколко южноазиатски държави като Пакистан, Непал, Шри Ланка, Бангладеш и Афганистан с цел подобряване на базовата им инфраструктура, които обаче имат последствия за търговията им с Китай, както и за военното му влияние сред тях.

Проектът би могъл да се превърне в нов икономически коридор за няколко региона – например в кавказкия чрез отношенията с Армения.

Разположението на пристанищата, в които инвестира Китай извън собствената си територия, обаче поставя въпроса относно възможната им употреба и за военни нужди и евентуалното изграждане на военни бази в бъдеще. Американските изследователи разглеждат инициативата като средство за намаляване на американското военно влияние по света, но не всички от тях смятат, че тя ще се развие чрез изграждане на военни бази, които да позволят глобално военно присъствие. Друг възможен поглед е като опит за избягване на създаване на такива бази, точно за да не се следва американският модел.

Финансиране

Финансирането по конкретните проекти се извършва чрез няколко основни институции. Първата от тях е Азиатската банка за инвестиции в инфраструктура. Тя представлява банка за развитие, която вече е изградила солиден портфейл от инвестиции в инфраструктурни проекти (над 160 млрд. долара). Основните задачи на банката са да задоволява постоянно нарастващите нужди от финансиране на азиатските държави за инфраструктура, да съдейства за регионалното сътрудничество, да стимулира икономическото развитие и да подобрява достъпа до социални услуги. Банката е акционерно дружество, а делът на Китай в собствения му капитал е около ¼.

Другите основни институции са Фондът „Пътят на коприната“ с капитал 40 млрд. долара и Китайската инвестиционна корпорация. Дейността на последната е да инвестира в инфраструктурни проекти, да участва в други фондове по инициативата, да подпомага китайските корпорации при сделките по сливания и придобивания. Освен това чрез свои местни дъщерни компании тя съдейства по проектите като подпомага контактите им с финансови институции.

Негативи?

Във връзка с инициативата ЕПЕП Китай спазва Оперативните насоки за устойчиво финансиране и Принципите за качество на инвестициите в инфраструктура на организацията Г20. Според Центъра за глобално развитие рамката, която Китай използва, фактически е идентична с тези на Световната банка и на Международния валутен фонд за дългово финансиране. Китай вече е най-големият кредитор при двустранни отношения в света. Отпусканите кредити се обезпечават с права за добив на полезни изкопаеми, права върху пристанища или чрез парични средства.

Американците обаче разглеждат китайската политика като начин за попадане в дългов капан за държавите-получатели, макар че за момента това твърдение не се потвърждава на практика. Въпреки многобройните опити за намиране на такива, няма убедителни доказателства, че Китай си е поставил такива цели. Опитът показва, че китайските банки са склонни да предоговорят условията по отпуснатите от тях кредити и предпочитат да не придобиват активите от участващите държави освен в краен случай.

Международните агенции за кредитен рейтинг се съмняват в способностите на китайските банки да управляват добре рисковете, тъй като не успяват ефективно да разпределят ресурсите в собствената си страна. Това би могло да създаде сериозен проблем за качеството на портфейлите на китайските банки, които отпускат международни кредити. Освен това стои въпросът за експертизата от страна на тези банки не само в областта на счетоводството и правото и т.н., които биха могли да представляват пречки пред възможността за предлагане на такива услуги, които са съществен елемент от процеса на кредитиране.

Кризата, предизвикана от пандемията COVID-19 и мерките за противодействието му, които силно възпрепятстваха световната търговия, допринесе за намаляване на износа от някои от страните-получатели на кредити и сериозно влоши финансовото им състояние, като някои от тях бяха близо до технически фалит. Поради това те започнаха преговори за отлагане на плащания. Това се отнася най-вече за африканските държави.

Групата Г20 по този повод взе решение да замрази плащанията за държави с влошено финансово състояние. През този период обаче лихвите продължаваха да се натрупват, а Китай прекрати практиката за предоставяне на безлихвени кредити, тъй като те имаха характер на помощи (за размера на спестените лихви), докато част от западните райони в самия Китай са изостанали в развитието си и имат нужда от подобна подкрепа.

Дискусионно също така е въздействието на проектите върху околната среда. Според някои критики те създават значими рискове като свръхупотреба на природни ресурси, влошаване на екосистеми и емисия на замърсяващи агенти. Пример за това са електроцентралите на въглища в Турция и Сърбия заради емисиите на въглероден диоксид, замърсяването на въздуха и почвите в съответните региони. През 2018 г. 90% от инвестициите в енергетиката по тази инициатива са захранвани с изкопаеми горива, което не съвпада с политиката на Европейския съюз.

В Китай обаче осъзнават, че критиките имат основания и затова започват да насърчават зелени, нисковъглеродни и кръгови инвестиции в съответствие с целите за устойчиво развитие. Въпреки това съмненията към намеренията им за спазване на посочените стандарти остават. Не трябва да се пропуска фактът обаче, че Китай е най-големият производител на фотоволтаични панели и всъщност по този начин финансира собствения си износ (практика, която крие рискове, както показа опитът на Германия).