Основната цел е понижаване на инфлацията преди оценката за еврозоната

Качеството в средното образование продължава да спада, независимо от увеличението на заплатите на учителите

Има риск от увеличение на инфлацията през февруари

Последователната политика е важна за предвидимостта и благоприятства планирането и вземането на решения. Това, което липсва в политиката на правителствата, е да фиксират основната рамка за бизнес и публични услуги в рамките на първите няколко месеца от управлението си, с ангажимент това да продължи до края на мандата. На практика се наблюдава точно обратното и по време на подготовката и приемането на бюджета се променят ключови условия на икономическата среда, като пример за това е прибързаното въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата. Все пак, периодът около приемане на бюджета преди края на годината, се разглежда като подходящото време за подобни промени и позволява до известна степен планиране на ефектите за хората, бизнеса и институциите.

Изненадата се появява, когато необмислени предложения се правят в първия месец на годината, когато бюджетът вече започва да се изпълнява. Подобни примери имаме от предходната седмица и в настоящата статия ще им обърна внимание.

Премахване на таксите за държавна поръчка във висшите училища

Намерението за премахване на таксата за държавна поръчка на студенти в бакалавърска, магистърска и докторска степен на обучение беше обявено от премиера на среща със Съвета на ректорите. Тя ще се реализира още през втория семестър на настоящата учебна година и ще бъде регламентирано в ЗВО. Тези промени подлежат на публично обсъждане в рамките на един месец, след това трябва да бъдат приети от Министерския съвет и после да бъдат гласувани в парламента. Най-краткият възможен срок те да влязат в сила изглежда два месеца.

Това означава, че по всяка вероятност студентите първоначално ще трябва да заплатят таксата за втория семестър, а след това тя да им бъде възстановена. Мярката не е предварително обсъдена, предлага се след като таксите вече се събират и ще създаде излишни движения на финансови средства и административна ангажираност.

Официалното обяснение е, че в редица държави от ЕС няма подобни такси, като това ще позволи на семейства с по-ниски финансови възможности да изпратят децата си да учат. Подобна социална функция на мярката изглежда в унисон с левите политики, които това правителство трайно провежда. Тя е и пример за продължаване на политики, които нямат ясен фокус върху конкретна група и се прилагат без подоходен критерий.

Освен това, за студентите от семейства с по-ниски финансови възможности значително по-висок разход е да заплащат издръжката на живота в по-големи градове като София, Пловдив и Варна, отколкото самата такса. Вероятно студентите ще се налага да работят дори и в бакалавърска степен, което ще пречи на реалното усвояване на знания. Тази ситуация се наблюдава и в момента. Възможно решение е да се предоставят стипендии, които да покриват голяма част от таксата, ако доходите на семейството са ниски, а постигнатите резултати за класиране в системата са над определен стандарт. Мярката цели по-голям брой младежи да останат да учат в България, но основен фактор за това е качеството на образованието и връзката му с пазара на труда, за което са необходими друг вид политики.

Предложената мярка предизвиква редица проблеми. Цената на дадена услуга може да се разглежда като оценка за нейното качество. Когато цената на образователната услуга се приравнява на 0, това не говори добре за оценката за качеството й. Един от стимулите да се изисква по-висока ангажираност на преподавателите в учебния процес, както и по-високо качество на лекциите, е заплащаната цена от страна на студентите. Когато тя е нула, само любознателните от тях ще предявяват подобни претенции.

Мярката може да има за цел да направи висшето образование задължително, като не се заплаща такса за него. Тя може да реши проблема с незапълнените бройки в университетите, като самото записване ще се сведе до подпис от страна на потенциалните студенти. Това ще кореспондира с допълнително намаление на изискуемите оценки за прием, което ще се отрази и на качеството на завършващите университет. Ситуацията ще стане сходна с тази в средното образование да се търсят ученици, които се записват и преминават от клас в клас, често без необходимите знания. Качеството в средното образование продължава да спада, независимо от последователното и значително увеличение на заплатите на учителите. Подобна политика е ирационална и не е пример за ефективност на разходите.

Премахването на таксите за държавна поръчка се оценява, че ще струва на бюджета от 120 до 150 млн. лв. при сегашния брой студенти. Евентуалното увеличаване на броя им при по-лесен вход в системата би повишило този разход. Това увеличава зависимостта на държавните университети от бюджета, тъй като замества собствен приход със субсидия. След като се премахне този източник на собствен приход, той трудно може да се въведе отново, което трайно ще промени модела на финансиране на университетите.

Висшите училища редовно поставят редица направления, в които очакват допълнително финансиране. Това са социално-битовите условия в общежития, капиталови разходи, състояние на библиотеки и библиотечен фонд и др. Допълнителните средства биха могли да се предоставят за подобни направления, вместо да се замества собствен източник на финансиране, който е възприет и липсват сериозни искания да бъде отменен.

Допълнителните средства трябва да бъдат осигурени от бюджета, в който намеренията за разходи изглеждат, че са по-високи от планираните, с идеята някой от тях да не се осъществят и да бъдат заместени с други. Изправени сме отново пред несигурност по отношение на прецизността на процеса на планиране, тъй като в случая не се споменава за източник на допълнителни приходи.

Основната цел на предложената мярка е намаляването на инфлацията в месеците преди България да бъде оценена дали отговаря на критерия за ценова стабилност, което да ни позволи да приемем еврото от 01.01.2025 г.   

Инфлационна ваканция

Ситуацията е подходяща да дефинирам понятието за „инфлационна ваканция“. Това е набор от конюнктурни мерки, които правителството предприема в периода преди оценката за изпълнение на критерия, с цел временно да задържи и дори да намали инфлацията. Подобна ценова стратегия, ако е добре планирана, има поне една година хоризонт за прилагане и, ако фискалната политика като цяло е съобразена с нея, може и да е успешна.

Конкретната реализация на инфлационната ваканция започва сравнително късно, когато месец януари вече е отминал. Ако конвергентните доклади от ЕЦБ и Европейската комисия  бъдат публикувани в началото на юни, ще се разглежда инфлацията до края на април, която ще бъде публикувана в средата на май. Това означава, че остават три месеца, през които инфлационната ваканция трябва да даде резултат.

Друга мярка, която се обсъжда, е намаляване на таксите от банките за поддържане на сметка, което е предложение на правителството, несъгласувано с регулатора и системата. Към момента реакциите от страна на силно регулирания банков сектор е по-скоро скептична. Да припомня, че голяма част от банките имат чуждестранни собственици и подобна ценова стратегия трябва да бъде одобрена от тях. Планирането на бюджетите е годишно и изпълнението им вече е започнало, което е допълнителен проблем пред реализацията на предложението.

Като част от инфлационната ваканция се споменава и намаляването на цените на дървения материал за огрев с около 20%. Това е социална мярка, която би била много полезна за хората, ако се направи в активния сезон за запасяване с дърва, който започва след месец май. Тя отново се предлага когато държавните горски предприятия вече са планирали и изпълняват бюджетите си и това би намалило приходите им. Освен това ще възникне натиск за намаляване на цените и от промишлените потребители на това качество дървесина (например за производство на целулоза), които са основен източник на приходи. Причината е, че цените на дървата на дребно ще станат значително по-ниски от тези на едро, в което няма икономическа логика. Следователно, посочената мярка има потенциал да намали общите приходи на предприятията с 20%. Посочените три мерки ще се отразят в посока намаление на инфлацията, но няма да бъдат достатъчни. Причината е, че бюджетните разходи се увеличават, особено в частта на заплати и пенсии, което подкрепя потреблението и има проинфлационно влияние. Увеличението на минималната работна заплата е пример за автоматично индексиране, което увеличава инфлацията. Когато държавата дава подобен пример, е логично той да се следва и прилага и от частния сектор. Очакванията са, че от началото на февруари ще се наблюдава индексиране и увеличение на цените в сектора на услугите. В последните дни се обсъжда индексирането на цените на мобилните оператори, като се използват годишната и средногодишната инфлация за 2023 г., в зависимост от общите условия в договорите с потребителите. Те ще бъдат последвани и от други услуги, което поражда риска от значително увеличение на инфлацията през февруари. Ако рискът се реализира, това ще отдалечи България от изпълнението на критерия за инфлация и респективно от постигането на националната цел за приемане на еврото от 01.01.2025 г.

Следователно, по отношение на инфлацията се наблюдават опити за мерки за нейното намаляване, както и естествени процеси, които са със значителен потенциал тя да се увеличи. Дори и инфлационната ваканция да постигне частичен успех и да задържи хармонизирания индекс на потребителските цени на нивата му от декември (което е слабо вероятно), стойността на инфлацията според критерия от Маастрихт към края на април ще бъде 5.4% и ще остане по-висока от целевата стойност.

По-разумно би било да се обмисли последователна и рационална ценова стратегия, съчетана с дисциплиниране на фискалната политика, която да позволи устойчиво приближаване и изпълнение на критерия. Въпреки че невинаги се спазва и прилага, правилото е, критериите да са изпълнени не само към момента на отчитане, но и устойчиво във времето.

Разбира се, винаги остава опцията за вземане на политическо решение за допускането на България в еврозоната, но до момента липсват сигнали в тази посока.