Учат се да преодоляват пристъпите с помощта на психотерапевт

Някои страдат от деца

Крият се от другите, не излизат от къщи

На екрана и на театралната сцена те изглеждат спокойни, уверени, владеещи се, вживяват се в ролята и изпълняват прецизно указанията на режисьора. С една дума – професионалисти! В живота обаче много от звездите признават, че изпитват панически атаки, когато им предстоят снимки на нов филм или излизат пред театрална публика. Те получават сърцебиене, разтреперват се, усещат, че не могат да си поемат дъх, забравят си репликите, блокират тотално. В такива случаи особено им е нужна помощта на екипа, за да преодолеят пристъпа на тревожност.

Други се вцепеняват, пътувайки в самолет, или когато трябва да излязат от къщи, затова силно ограничават турнетата и социалните си връзки, което пък се отразява на кариерата им. Има знаменитости, които страдат от панически атаки от деца, други са развили това психично разстройство покрай трагични преживявания в личния живот. Каквато и да е причината, ясно е, че звездите не са така недосегаеми, както изглеждат отдалече.

Ема Стоун се тревожи за ютията и покрива

Ема Стоун се сблъсква с пристъпи на тревожност на 10-годишна възраст.

Ема Стоун признава в интервю за американското издание The Wall Street Journal, че за първи път се е сблъскала с пристъпи на тревожност на 10-годишна възраст. „Отидох да посетя приятел, седнах на дивана и тогава просто не можах да стана: стори ми се, че къщата гори. Хлипайки, се обадих на майка ми и я помолих спешно да ме вземе”, разказва Ема. Оттогава паниката започва да се надига ден след ден. За да облекчи по някакъв начин състоянието си и да не се страхува за живота си, Стоун е принудена да пита майка си всеки час дали всичко е наред: дали кабелите не са изгорели, дали ютията е изключена и дали покривът не тече.

„Просто трябваше да знам дали има някаква опасност за живота. Когато получавах отрицателен отговор, се успокоявах за известно време, но след това всичко започваше отначало“, споделя знаменитостта. Тя трябвало да бъде лекувана от психотерапевт в продължение на няколко години, за да се отърве напълно от проблема.

Принц Хари мрази да попада в тълпа

Принц Хари получава паническо разстройство след смъртта на майка си.

Принц Хари страда от панически атаки след смъртта на майка си. Момчето е само на 12 години, когато принцеса Даяна почива, и не може да се справи с такъв стрес само. Оттогава всеки път, когато принцът попадне в тълпа, получава паник атаки. „Помислих си: „Господи, измъкни ме оттук бързо!“ Представете си: стоя с яке, вратовръзка и с пот на челото...

Осъзнаването, че всички ме гледат само влоши положението“, споделя веднъж той пред журналисти. Принцът успява да се примири със загубата на майка си едва след като служи в Афганистан, където пристъпите на паника само се засилват. Хари се справя с проблема едва преди няколко години, след като посещава психотерапевт.

Лейди Даяна чувствала гадене и втрисане

аническите атаки на лейди Ди намаляват след развода ѝ с Чарлз, но не я оставят до края на живота ѝ.

Принцеса Даяна дълги години страда от депресия, булимия и панически атаки. След смъртта ѝ един от бодигардовете казва на репортери, че по време на първото си пътуване като съпруга на Чарлз тя плачела непрекъснато и по думите ѝ чувствала гадене и втрисане. Тогава никой не би могъл да си помисли, че това не е банален страх от среща с високопоставени лица от друга държава, а истинска болест.

По-късно пристъпите на паника започват да се появяват постоянно и лекарите стигат до извода, че упоритата депресия, съчетана с хранително разстройство, е причината за увеличаването на пристъпите на тревожност. Според близките на принцесата до края на живота си тя така и не успява да се отърве от пристъпите на паника, които, въпреки че започват да се появяват по-рядко след развода ѝ с Чарлз, не ѝ позволяват да живее спокойно.

Аманда Сейфрид спира да излиза от дома си

Бременността помага на Аманда Сейфрид да не се тревожи за глупости.

Проблемите на Аманда Сейфрид започват, след като тя се "събужда известна". Според актрисата тя толкова се страхувала да не направи нещо лошо пред публиката, че получила нервен срив. „Започнах да се тревожа за всякакви дреболии: не само за себе си, но и за родителите и кучето си. Бях като снежна топка: отначало се страхувах да не кажа нещо грешно, после да не се облека грешно. Започнах да мисля твърде много, да анализирам действията си - казва Аманда. - Тогава се страхувах да отворя прозорците, защото ми се струваше, че мога да падна, а след това спрях да излизам от къщата изобщо.“

Сейфрид се обръща към психотерапевт, едва когато страхът ѝ да напусне апартамента си започва да бъде придружен от гадене и световъртеж. По време на бременността си актрисата признава, че очакването на дете е мощен стимул за възстановяване: „Знам, че ще се тревожа много за бебето, така че сега полагам всички усилия да се науча да се отпускам и да не се тревожа за всякакви глупости.“

Дженифър Лоурънс искала да се скрие в ъгъла

Дженифър Лоурънс се паникьосвала още като ученичка.

Трудно е за вярване, но веселата Дженифър Лоурънс също не е пощадена от проблема. В ранна детска възраст актрисата страда от разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, а тревожността се появява, когато тръгва на училище. „Пристъпите на паника започнаха от нищото: независимо дали отивах на дъската, или разговарях с приятели по време на междучасие - споделя Дженифър. - Винаги имаше един сценарий: сърцето ми започва да бие лудо, слепоочията ми се свиваха и бях готова да се скрия в ъгъла, стига никой да не ме докосва.“

Лоурънс казва, че от началото на актьорската ѝ кариера състоянието ѝ се е подобрило много, но признава, че все още се бори с безпричинния страх, който периодично я обхваща.

Адел повръщала на сцената

Чувайки колко майсторски Адел контролира гласа си, е трудно да се предположи, че почти всеки път, преди да излезе на сцената, певицата изпада в паника. В интервю за списание Q знаменитостта казва, че зад престорената непринуденост се крие страхът да не направиш - и изпееш - нещо не както трябва. „Сърцето ми почти се къса, когато стоя пред многохилядна зала - признава знаменитостта. - Един ден стана толкова страшно, че започнах да повръщам направо на сцената и трябваше да спра изпълнението си за известно време.“

След като певицата се среща с Бионсе на наградите „Грами“ през 2017 г. пристъпите на паника започват да се появяват все по-рядко: „Беа каза, че изглеждам просто невероятно! Тя също призна, че когато слуша песните ми, се чувства така, сякаш чува Бог. Е, това не е ли щастие?!”

Джони Деп е параноик

Още от ранно детство Джони Деп се тревожи по всякакви, дори незначителни причини. 

Лекарите не се уморяват да повтарят, че всеки човек е индивидуален: някои успяват да се излекуват от паническо разстройство за няколко години, а други прекарват целия си живот с него. Джони Деп е сред вторите. „Мразя славата си и като цяло съм социофоб. Параноичен, ако искате - откровен е актьорът. - От детството си постоянно изпитвам безпокойство по всякакви, дори и най-незначителните причини.“

Според Джони изборът му на роли често се определя именно от желанието да скрие същността си от публиката. „Вземете капитан Джак Спароу: той винаги е щастлив и добър, дори в най-лошите моменти - казва Деп. - Но за мен е обратното: уморен съм от постоянните пристъпи на паника, които ме съпътстват от детството.“

Скарлет Йохансон изпада в ужас преди снимки

Скарлет Йохансон се бои да се… снима.

Оказва се, че Скарлет Йохансон, тази секси блондинка, се страхува до смърт... да не бъде заснета. Паниката, която започва у нея преди снимки, е придружена от втрисане, световъртеж и усещане за недостиг на въздух. „Дори не се страхувам да не изглеждам грозна в кадър. Съвсем не, аз съм 100 процента уверена във външния си вид - казва актрисата. - Естеството на този страх не е ясно дори за мен.“

Както признава Скарлет, първия път, когато ѝ се случва пристъп на паника, целият филмов екип я успокоява. „Беше толкова смешно: операторът и асистентът се опитваха да ме забавляват с разговори, режисьорът отиде да вземе чаша вода, а гримьорът тичаше наоколо и търсеше вентилатор, за да не ми е толкова горещо. Истинско приключение: можеш дори да направиш филм“, шегува се актрисата.

Ели Голдинг помислила, че умира

„Пътувах към погребението на приятел на семейството, когато изведнъж сърцето ми започна да бие толкова силно, че беше готово да изскочи от гърдите ми - казва Ели Голдинг в интервю за американското списание Cosmopolitan - Бях толкова уплашена, че започнах да крещя, да плача и да се вайкам, че умирам. Това беше най-ужасният момент в живота ми."

Веднага откарват певицата в болница, където лекарите казват, че това е просто паническа атака. „Оттогава живея с това. Понякога атаките са толкова силни, че не мога да се накарам да се кача в колата и да отида до супермаркета“, споделя пред репортери Голдинг, която няколко години трябва да се справя с този проблем с психотерапевт.

Меган Фокс се успокоява с песните на Бритни Спиърс

На Меган Фокс ѝ помага да се справи с паник атаките... творчеството на Бритни Спиърс. „Ужасно ме е страх от летене и това не е обикновена аерофобия. Започва да ми става лошо, главата ми се върти и става толкова трудно да дишам, че всеки път се чувствам, сякаш ще умра“, казва актрисата.

Фокс намира много необичаен начин да се справи с тревожността. „Знам, че съдбата ми не е да умра, слушайки Бритни - казва Меган пред репортери, смеейки се. - Така че включвам нейните песни, слагам си слушалките и към края на полета постепенно се успокоявам.“

Опра Уинфри отдавала пристъпите на преумора

Трагичното детство на Опра Уинфри е причина за паническото ѝ разстройство в зряла възраст.

Трагичното детство на Опра Уинфри (сексуално насилие, мъртво раждане на 14 години, конфликти с родителите) според нея е причина за паническо разстройство в зряла възраст. Подобно на мнозина, които се сблъскват с този проблем, медийната личност в началото не разбира, че става дума за болест.

„Отдавах честите пристъпи на сърцебиене, изпотяване и паника на преумората си: разбира се, работя почти денонощно - пише Опра в собствения си уебсайт. - Едва след като един ден трябваше да се обадя на линейка, осъзнах, че съм болна. Посещавам терапевт и пия хапчета, така че пристъпите на паника се случват все по-рядко.“