Могат ли животните да предчувстват земетресенията

От какво се плашат четирикраките живи същества 

Създадена е мрежа от 800 наблюдателни пункта

Аспектите на това понятие са твърде широки. Затова ще разгледам само някои явления, които в доста голяма степен имат любопитен, даже куриозен характер.

Може би едно от най-интригуващите - за негао са публикувани редица научни статии, бележки, наблюдения - е отношението на животните към земетресенията. Ето само една случка. Веднъж през нощта директорът на зоопарка в Сараево бил извикан в службата: от няколко часа мечките и лъвовете се мятали в клетките, а доскоро спели. Отначало помислили, че това са признаци на бяс. Но в 7 часа и 21 минути сутринта на 150 километра от града станало опустошително за района на Черна гора земетресение.

Могат ли наистина животните да предчувстват земетресенията? Кои са органите, усещащи приближаването на опасността? От какво се плашат четирикраките живи същества - от страховито клокочене под земята ,от някакви вибрации или пък от отделянето на газове? Вероятно засега най-точен отговор дава хипотезата на италианския учен Хелмут Трибуч, занимаващ се  с въпросите на биофизиката. Тя се базира на твърдението, че животните се оказвали електрически заредени посредством аерозоли. И това създавало паниката сред тях. В закрити помещения концентрацията на аерозоли е хиляда пъти повече, отколкото на открито. И затова животните се опитват да бягат навън от клетките на зоопарковете.

Тъй като се търсят всевъзможни начини за предсказване на земетресенията, учените не пренебрегват животинските реакции. На ръководителите на всички японски зоопаркове е наредено веднага да информират за необикновеното поведение на своите питомци. В САЩ е създадена мрежа от 800 наблюдателни пункта, изучаващи етологичните прояви на определени видове животни.

Музикалността не е само човешка изява. В повечето случаи мъжкарите в животинския свят се занимават с музициране. „Песните” им са удивителен начин за привличане на женските индивиди. Но, естествено най-чувствителни  в това отношение са птиците. Обикновено певческата им способност се предава по наследство. Разбира се, не по-малко значение имат и придобитите навици, развити в резултата на подражание на своите по-опитни себеподобни. В местообитанията си много птици служат за учители по пеене.

По-високоорганизираните животински видове предават с помощта на звуци доста нюанси на „настроението” си страх, радост, удоволствие, глад, нетърпение, гняв, тъга, безпокойство, мъка. С призивни звуци прелетните птици подтикват сродниците си да се отправят на път. Някога римският консул Марк Граса призовавал своята любима моруна, пляскайки с ръце. Днес подобни методи използват риболовците в някои страни - привличат рибата в мрежите с помощта на дрънкалки. Повечето от животните чуват само звуците, които сами могат да издадат. Като им подражават, те извикват на „разговор” себеподобните си.

Синигерът

Наблюдавайте синигера - тази птичка нито за минута не се спира на едно място. Скача по клончето и разглежда всяка цепнатина по кората му. След това прелита на друг клон, кацва с главата надолу, улавя някаква буболечка, оттам отива на плета и започва да дълбае с човка по изгнилия прът. Но вниманието му е привлечено от ”ковачницата“ на кълвача и синигерът е вече там  – търси не са ли останали случайно няколко семенца от смърчовата шишарка. А това какво е? Кръв? Невестулката е хванала мишка и по опадалите листа има съсирени капки кръв, които синигерът е забелязал и вече ги кълве.

Чакалът

Както беше отбелязано, през май хищниците твърде много се активизират. И в това отношение чакалите са на едно от първите места. Като трагикомичен факт се разказва за една история от времето на Балканската война. Група войници нощувала на открито някъде около Бургас. Събуждайки се на сутринта, войниците останали смаяни, като се съгледали боси. В тъмнината, действайки тихо и внимателно, чакали прегризали вървите и изяли цървулите на хората, както им били на краката. Явно символ на подлост, тези хищници отдавна у нас са подложени на изтребване. И, естествено, числеността им и ареалът им непрекъснато намалява. През 1962 г. чакалът вече е обявен за защитен вид. Открива се почти само в Странджа. Но няколко години са достатъчни, за да може този пластичен, жизнен вид да възвърне старата си слава. В началото на 70-те години го има вече в цяла Югоизточна България, а днес - навсякъде из страната. На запад от границата ни е стигнал вече до Словения.

Може да се каже, че по начина си на живот чакалът заема средно положение между вълка и лисицата. Вроденото му източно притворство /първоотечеството му е Азия/ го прави твърде опасен враг и на дивеча, и на животновъдството. Значителна част от менюто му са птичите ястия. Чест обект на наглите му нападения са почти всички дивечови видове у нас и, естествено, кокошарниците в селските дворове - по това доста си прилича с лисицата.

Изостаналите домашни животни по пасищата също стават жертва на чакала. Нахлува и в овчарниците. В половината от изследваните стомаси на убити чакали в Бургаско и Ямболско са намерени остатъци от агнета. Селяни се оплакват, че тези хищници подкопават стените на по-паянтово изградените овчарници и по този начин се вмъкват вътре, за да злодействат. Освен всичко това, чакалът е опаразитено животно и е сериозен разпространител на трихинелозата и ехинококозата. А на всичко отгоре е и преносител на беса. Освен, че е твърде хитър хищник, трудността на борбата с него се състои и в това, че се укрива в мъчнодостъпни места и търси плячката си нощем, въпреки, че когато е гладен, броди и денем.

Портретчета

95 години от рождението на професор Никола Ботев /април 1929-1997г./

Нека най-напред му направя една визитна картичка, въпреки, че за него е по-важна морално-етичната оценка. Като повечето истински научни работници и той минава по всички стъпала на йерархията /обикновено така се казва за препатилите хора/. Когато завършва Висшия лесотехнически институт, известно време работи в учебно-опитното горско стопанство в Юндола /Родопите/. И след това тръгва нагоре: завежда катедра „Лесозащита и ловно стопанство” към ВЛТИ, заместник-ректор е на института, а после става и ректор /два мандата /. Дисертацията му е за влиянието на интензификацията в селското стопанство върху яребицата в Севлиевско. Така става и вторият професор по ловно стопанство в нашата страна.

Никола Ботев развива активна обществена и научна дейност: член е на Централния съвет на Научно-техническия съюз, председател е на секцията по ловно стопанство при същата организация, завежда лабораторията по ловно стопанство и оценка на ловните трофеи у нас. Научно-изследователската му дейност е насочена към някои основни проблеми на ловното дело. Всички, които разбират от нашата тематика, могат да оценят приноса на тази светла личност /казвам го с уважение, защото добре го познавах/. Дълго време професорът е член на Бюрото на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз, а след това и зам.-председател на ЦС на БРЛС. Да не говорим за един изключително важен факт: Никола Ботев е дългогодишен член на редакционната колегия на списание „Лов и риболов”. Отиде си от този свят не чак толкова стар, но затова пък неговото човеколюбие беше пословично, ведростта му лъхаше навсякъде, имаше само завистници, но не и врагове.