Буквално преди часове се завръщам от голямото си научно пътуване в сърцето на Мала Азия – историческата област Кападокия. Там изпълних всички набелязани задачи и на първо място – търсенето на аналогии на уникалния скален град Перперикон в Източните Родопи при грандиозните каменни творения в Кападокия. И действително, при изследванията си получих отговор на много въпроси около предназначението на редица елементи на Перперикон, най-вече в много подобните му скални градове Учхисар и Ортахисар.

Става дума за каменните преси за правене на вино (т. нар. шарапани), сложното отводняване с цяла мрежа от издялани в скалата канали, оформянето на стаи, зали и коридори в плътния масив и т. н.

Откривам красивата римска мозайка в Аспендос

Втори фрагмент от мозайката на същия под

След приключването на проучванията в Кападокия имах време да разгледам няколко великолепни древни градове по егейското крайбрежие на Мала Азия. Тогава посетих античните Перге, Аспендос и Аталея (днешна Анталия). Тяхното проучване е на различно ниво – докато Перге е отлично разкриван от екип на Истанбулския университет, Аталея е доста унищожена от съвременния град, а Аспендос почти не е проучван археологически. Там единствено е напълно изследван и разкрит посветения на император Марк Аврелий римски театър, който е и великолепно реставриран.

Скалният град Ортахисар в Кападокия

И именно в Аспендос се случи нещо неочаквано. С часове обикалях потъналите в гъста растителност изоставени руини, когато под краката ми проблеснаха някакви ярки цветове. Наведох се и изтръгнах снопчетата трева, които закриваха неясната рисунка. Избърсах  с ръка падналата пръст и след секунди пред мен се показа красив декоративен орнамент от римска подова мозайка. Встрани тя навлизаше под дебел слой глина. Явно продължилите с дни проливни дъждове край Анталия бяха отмили почвата и се бе показал прекрасния под на представителна сграда от римския период през II-III в. Сред храсталаците се забелязваха останки от зидовете на самата постройка – вероятно дом на богат гражданин на Аспендос.

Няколко минути по-късно бях при охраната и им разказвах за находката. Получих тяхната благодарност и се надявам турските колеги-археолози да добавят още един щрих към забележителната история на древния Аспендос.