Радикалният ислямски фундаментализъм, Иран и Хизбула - това са най-големите врагове на западния свят, казва бившият посланик на Израел в България Шаул Камиса Раз пред „Труд news”. Бригадният генерал от резерва обяснява, че всички немюсюлмани трябва да са много притеснени, тъй като чрез конфликта в Израел укрепва крайният ислям, който има за цел да превърне целия свят в мюсюлмански. В Корана е написано, че не трябва да убиваш, ценностите на истинския ислям са свързани с обич и добросъседство, а не с подкрепата на тероризма, добавя дипломатът.

- Господин Раз, добре дошли в България. Какво Ви води отново в нашата страна?
- От деня, в който напуснах, взех със себе си много от красотите на България, както хубавите моменти, така и някои от трудностите, които преживях. Визирам атентата в Сарафово, както и спасяването на изгубени в планината израелски туристи, които бяха почти измръзнали до смърт. Връзките, които изградих тук, ми дадоха възможност да се върна обратно в Израел изключително щастлив и удовлетворен от това, че успяхме да укрепим взаимоотношенията между нашите народи. Успяхме да обединим различните елементи на еврейската общност и на еврейския бизнес в България, получих и немалко признание, включително и орден “Стара планина”. Мога да кажа, че не съм напускал истински България и съм длъжен да поддържам и да укрепвам тези връзки. На всеки празник изпращам поздрави на приятелите си тук, получавам и обратна връзка. Старая се да присъствам на всяко едно събитие, което организира посолството на България в Израел. Все още се чувствам като част от България, затова съм тук и днес. 

- Какви са възможностите за инвестиции от израелски компании в България, с оглед на продължаващия конфликт в Израел, както и с политическата нестабилност у нас?
- Ние не сме в първите седмици на конфликта, животът продължава, а войната се води на фронта. Летищата са претъпкани с израелски туристи, които търсят малко тишина и спокойствие. Не говоря за напускане - след седмица бързат да се приберат обратно. В самолета, с който дойдох, имаше както бизнесмени, така и много туристи. Успях да разговарям с някои от тях. България е изключително близка за нас, не е скъпа, има много неща, които да предложи. Прекрасна природа, история, фолклор. Не се усеща антисемитизъм, за разлика от други държави. Колкото до политическата нестабилност в България, тя може би оказва влияние, но мога да кажа, че инвестициите са се увеличили многократно. Сравнявам с периода, в който аз бях посланик. Искрено вярвам, че войната при нас ще се успокои. Дай боже след два месеца да видим стабилно решение в България, след като, за съжаление, последните няколко правителства не успяха да просъществуват дълго. Нека изборите да минат както трябва и дано нищо не ги наруши. България има нужда от стабилна политическа обстановка, това дава спокойствие и сигурност на бизнеса. Едно от нещата, които искам да подчертая, това е стабилността на президентската фигура в България. Познавам президента още от периода, в който беше главнокомандващ на Военновъздушните сили. Виждам в него образ, който е отговорен, и смятам, че внася усещане за стабилност. Освен всичко друго, той има и много добри отношения с израелския президент. По отношение на националната сигурност, връзката между България и Израел е много силна, никога не е била прекъсвана и все повече укрепва. Това е процес, който се засили след атентата в Сарафово. Службите са добре синхронизирани с израелските и усещането от наша страна е, че сме длъжни да помагаме, за да се предотвратяват такива събития в бъдеще.

- Колко голяма е опасността от атака на Иран срещу Израел, каквато заплаха отправи Техеран? Откъде идва основната заплаха за Израел?
- Иран е основният двигател, който задвижва тероризма срещу Израел. Под влияние на конфликта, който от тяхна гледна точка е религиозен, Техеран подготви широкоспектърна стратегия, която трябваше да бъде изпълнена на 7 октомври срещу Израел. Те наистина изградиха мащабна операция и успяха да ни изненадат от няколко фронта - чрез Хизбула от Ливан и Сирия, чрез прокси сили и милиции в Ирак, както и чрез хутите в Йемен. Разбира се, от ивицата Газа, чрез Хамас, както и от Западния бряг. Всички те бяха подготвени да ни атакуват едновременно. Това е операция, която е била подготвена много отдавна, включително от генерал Сюлеймани, който вече не е между нас. Както и много от другите главнокомандващи, които са координирали тази операция. Последният сред тях, много високопоставен генерал, беше убит наскоро в Дамаск, заедно с още седем активисти. Цялата тази широкоспектърна дейност беше създадена срещу Израел, но не им се получи по начина, по който беше планирана. Имало е късо съединение между Хамас, Хисбула и Сирия. Трудно ми е да кажа защо не се е получило, но сутринта на 7 октомври Хамас започват сами. Гледайки ретроспективно, за този първоначален успех, който те постигат, са били са нужни месеци подготовка. Разбира се, ние се чувстваме много некомфортно. В момента изучаваме нашите пропуски, които сме допуснали. 

- След шест месеца война в Газа, в отговор на нападението на Хамас, като висш военен с голям опит какво смятате, че е постигнато от Израел във военен план? 
- Постигнахме военни цели, които бяхме определили от самото начало на конфликта - по максимално ефективен начин да се ударят командните пунктове и инфраструктурата на Хамас, да се влезе в бежанските лагери, да се стигне до всички болници, които те използват. Както установихме, огромната част от командните им пунктове са изградени в болниците, където се складират огромни количества оръжия и множество комуникационни пособия. Образователните  учреждения и детските градини също са част от системата на Хамас в гъсто населените райони. Всичко това затруднява много израелската армия, която се стреми да не наранява цивилните граждани. Ако искахме да унищожим напълно ивицата Газа, можехме да го направим за 24 часа. 

- Виждаме засилване на критиките срещу Израел, включително от ключови съюзници като САЩ, за начина на водене на войната, особено по отношение на защитата на хуманитарни служители и цивилни граждани. Възможна ли е промяна на тактиката?
- Израел води войната по цивилизован начин, с изключително уважение към цивилните граждани. Това ни създаде затруднение и забави нашата операция. Налагаше ни се да действаме като с пинсета, местейки цивилни от едно място на друго. За съжаление, много цивилни палестинци бяха убити или ранени. В повечето случаи такива, които са били задържани насила от Хамас. Използват собствените си граждани като жив щит. В толкова гъсто населено място, трябва да си признае, че се случват и грешки. Мога да кажа, че трима наши войници, които бяха отвлечени и вкарани в тези подземни тунели, бяха убити от нашите сили. Ние стреляхме по тях, мислейки, че са терористи. Не мога да ви опиша, колко ни е трудно, когато се случи нещо такова. Трябва да подчертаем, че на Хамас не им пука за собственото им население, безразлични са към тегобите им. През нас минават доставките за хуманитарна помощ, включително от въздуха. Когато идват помощи от други държави, Хамас поема контрол, избива собствените си хора и иззема всичко. Първо го разпространява сред командирите си, а ако остане нещо, то се продава на цивилните на непосилни цени. Всичко това се вижда и се знае от света, но е пренебрегвано. 
В същото време е много обидно, че западните сили забравиха за хуманитарните необходимости на нашите 133 заложници, сред които има бебета и болни хора. Защо мислим за едните, а не мислим за другите? Защо не се изисква да бъдат върнати незабавно? Това е много натъжаващо, сякаш отношението не е еднакво към двете страни, а нашите заложници са по-маловажни. Според нас поне 30% от тях вече не са живи. Нямаме никаква информация за тях. Въпреки всичко, ние дадохме възможност на хуманитарни сили да влязат в Газа. Едно от събитията впоследствие, за съжаление, беше наша грешка. Знаем, че Хамас са използвали същите автомобили, каквито са използвали тези доброволци. Те са прехвърляли собствени сили в такива цивилни автомобили. Ние изразихме и изразяваме своето извинение, но е факт, че в толкова комплексен конфликт, грешките се случват. Командирите, които са отговорни, бяха моментално наказани, всеки един от тях. До най-висшестоящите. 

- Възможно ли е военно решение на конфликта или все пак ще се стигне до преговори?
- Израел е готов да инвестира в ивицата Газа, имат достатъчно възможности, за да се превърнат в Сингапур на Близкия изток. Но за наше съжаление това не се случва, ние виждаме, че тяхната цел е да се унищожи Израел. Да, постигнаха шок, травмата е много тежка. Ние променихме ситуацията и реагирахме бързо - преминахме към атака. Една част от целите ни вече са постигнати, но Хамас не е унищожен напълно. Те се крият на много големи дълбочини. Такъв вид водене на война може да продължи още много дълго време. Като офицер от разузнаването, аз съм отговарял 7 години за ивицата Газа. Тогава там имаше 14 израелски селища. Ако можем да говорим за Златния век на Ивицата, това е когато израелската армия беше там. Защото заедно с помощта на тяхната военна администрация, поддържахме един наистина спокоен живот. Инфраструктура, пътища, училища, ток, медицински грижи, лекарства. Имаше сигурност, дори и вътрешните им конфликти бяха решавани, тяхната полиция и нашата полиция работеха заедно. Когато приключвах длъжността си там, аз се срещнах с техните лидери. Те знаеха, и ни казваха, че това място ще се превърне от рай в ад, ако палестинските лидери поемат контрол върху него.

Ние си тръгнахме 2005 г., за да им дадем пълна независимост. Имаше избори, Хамас победи „Фатах”, а след това ги изби. Поеха пълен контрол и се превърнаха в диктатори. Създадоха си връзки с Иран, който ги подкрепяше, и военизираха Газа, която работи изцяло срещу Израел.

По отношение на бъдещето, светът трябва да се намеси по един много ясен и равнопоставен начин, със съвместен натиск, в който трябва да участват и арабски държави от Близкия изток, като Египет. Лидерите на Хамас трябва да напуснат ивицата Газа, нека да отидат където искат, но да върнат израелските заложници. Трябва да има яснота, да се знае кой ще контролира Газа след това, САЩ и Египет трябва да го разбират добре. Защото, ако не откъснем напълно Хамас от Ивицата, дори и малкото активисти, които останат,  могат да се превърнат отново във враг на съседните израелски селища. Затова Израел трябва да знае, кой ще ще се занимава с превенция и възпиране на тероризма. От друга страна, ние ще си защитваме добре границата - това би била най-добрата реалност, до която може да се стигне. В същото време ще са нужни инвестиции за училища, пътища, ток, вода, нови квартали, за да се даде възможност на палестинците да живеят нормално. Но ако не се направи по този начин, не бих се изненадал, ако ни се наложи да останем там, за да подсигурим границите си. Пръв приоритет за нас остава връщането на заложниците ни, защото в противен случай, нашата атака може да се развие по още по-агресивен начин.

Нашият гост
Шаул Камиса Раз е роден през 1954 г. Има 32 години стаж в израелската армия, включително 28 години опит в разузнаването. Удостоен е с висше офицерско звание бригаден генерал от резерва. Защитил е бакалавърска степен по политически науки с акцент върху националната сигурност на Израел. В периода 1999-2003 г. е военен аташе на Израел за България, Румъния и Украйна. От февруари 2012 г. до 2015 г. е посланик у нас. Господин Раз изрично уточнява, че в интервюто изразява единствено личната си гражданска позиция.  Разговорът с „Труд news” е направен ден преди ударите на Иран в Израел.