ЦИК в доклад: Софтуерът да се пише от БАН, а не от чужда компания

Всяка машина може да бъде манипулирана от хора, обясниха пред “Труд news” IT-специалисти 

Частната фирма “Смартматик” управлява изборите в България за пореден път с машинното гласуване, а институциите у нас нямат пълен контрол върху процеса, защото компанията “Смартматик” е създател и де факто остава владетел на софтуера на машините, коментираха пред “Труд news” IT-специалисти, юристи и експерти по изборни анализи у нас. Софтуерът е собственост на държавата, но за всяко надграждане за нови избори е необходимо участието на фирмата-създател, обясниха неразрешимия казус с машините от ЦИК.

Комисията е категорична, че “произвеждането на изборите следва да се разглежда като въпрос на национална сигурност”. Членовете на ЦИК настояха в Изборния кодекс да се посочи държавен орган, който разполага с “експертен и административен ресурс, който да е ангажиран с изработването на такъв софтуер и неговото модифициране”, за да се гарантира честността на вота.

Българската компания “Сиела Норма” като представител на “Смартматик” за страната ни е единствената фирма, която може да работи по надграждането на софтуера за изборите 2 в 1 на 9 юни, а предложенията на Обществения съвет към ЦИК (виж карето, б. р.) за постоянно видеонаблюдение за повече прозрачност в изборния процес не биха могли да решат съмненията около честността на машинния вот.

Точно заради въпросите, които в поредицата от предсрочни избори останаха нерешени, Централната избирателна комисия (ЦИК) предложи на Министерския съвет да се възложи на Българската академия на науките (БАН) разработването на софтуер за гласуване, който изцяло да бъде под контрола на държавата.

“Това предложение не намери необходимата подкрепа”, заявяват от ЦИК в свой доклад за проблемите, които са възникнали при организацията и провеждането на местните избори миналата есен, по време на правителството “Денков-Габриел”.

“Всяка машина може да бъде манипулирана от хора, защото най-слабото звено в една цялостна система е човекът. Винаги има възможност за пробив”, обясниха пред “Труд news” университетски преподаватели по информационни технологии.

Пред “Труд news” политически наблюдатели припомниха, че машините за гласуване са отменени в Германия и Ирландия, а в момента с такива устройства като нашите се гласува само в държави като Бутан и Венецуела. И обърнаха внимание на странното бездействие на Временната парламентарна комисия за проучване на всички факти, свързани със сигурността на машинното гласуване, чийто “срок на действие изтече” преди месец и в която депутатите се събраха точно 2 пъти за цялото време.

В същото време депутати от различни парламентарни групи признаха пред “Труд news”, че машините за гласуване са създали повече проблеми, отколкото решения и като пример посочиха неизпълнимата цел чрез машинно гласуване да се реши въпросът с корпоративния и с купения вот.

В решението си за обявяването на обществената поръчка от месец март за осигуряването на машинното гласуване за европейските избори ЦИК посочи, че това по прогнозна стойност би струвало 7 066 000 лв. без включен ДДС или в размер на 8 479 200 лв. с включен ДДС. Както е известно, заради изборите 2 в 1 ЦИК я прекрати и заяви, че пуска нова обществена поръчка.

Отново ЦИК в поредица от свои доклади до народните представители посочи следното: “Практиката показва, че при всяка модификация на софтуера под различна форма се налага участието на представители на “Смартматик Интернешънъл Холдинг Б. В.”. Нещо повече, от Комисията са категорични, че ако в България продължава да се гласува с машини, то “трябва да бъде изготвен нов софтуер по възлагане от българската държава, който да бъде публично достъпен (open source) и който да позволява да се произвеждат избори от всякакъв вид, както и произволна комбинация от тях”.

Част от предложенията на Обществения съвет към ЦИК за машинното гласуване

Онлайн излъчване на зареждане на софтуера в машините, непрекъснато присъствие на членове на ЦИК

- подготовка и своевременни действия, позволяващи достатъчно ранно предаване на необходимите елементи за установяване на съответствие на специализираните устройства за машинно гласуване (СУЕMГ) на MЕУ, БИM, БИС и проактивна комуникация по тази тема; - подготовка на документ на разбираем за широката публика език, в който се описват основните етапи по подготовка на СУЕMГ за даден избор. В т. ч. разясняване на механизмите и защитите, осигуряващи сигурността на процеса и невъзможността за нерегламентирана намеса, в частност промяна или подмяна на софтуера (пример: да се обясни ролята на “unlocker-a”, който се притежава само от ЦИК и без който машините не могат да бъдат инсталирани с нов софтуер за нов избор; да се обясни ролята на “паролата” разделена на три части и съхранявана в ЦИК и др. подобни).

- онлайн излъчване не само на довереното изграждане на софтуера за инсталиране, но и на установяването на съответствието в MЕУ;

- онлайн излъчване на операциите по зареждане на софтуера в СУЕMГ от помещенията, в които то се извършва от фирмата-изпълнител;

- непрекъснато присъствие на двама от членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) или представители на администрацията на Комисията в помещенията, в които се извършва зареждане на софтуера в СУЕMГ от фирмата-изпълнител.

Ивилина Алексиева-Робинсън, бивш председател на ЦИК, пред “Труд news”: Машините никога не са имали потенциал да спрат купения вот - това са празни лозунги

Законовата уредба трябва да се подобри

- Госпожо Алексиева, в поредица от доклади на ЦИК Комисията поставя въпроса за собствеността на софтуера и по-точно, цитирам: “при всяка модификация на софтуера под различна форма се налага участието на представители на “Смартматик Интернешънъл Холдинг Б. В.”, което поставя българските избори в зависимост от една чужда компания”. Как и от кого може да бъде решен този грандиозен проблем, който поставя резултатите от изборите в сянката на манипулацията, на фалшификации и подменен вот?
- Ако се обяви обществена поръчка за разработване на софтуер за всички видове избори, както и за комбинация от тях, включително и комбинация с произвеждане на референдуми и се предвиди, че софтуерът остава собственост на ЦИК, то това би било едно добро начало за преодоляване на зависимостта. Необходимо е, обаче, и да се изгради нужния капацитет в ЦИК за всички действия, свързани с машините - по поддръжка между изборите, по подготовка за избори, по “наливане” на информацията за партиите и кандидатите, по логистиката на доставката на машините до СИК и обратно, по поддръжка в изборния ден и редица други, които към настоящия момент приоритетно се изпълняват от доставчика. ЦИК трябва да бъде изцяло собственик на процесите, свързани с машинното гласуване.

- Защо пред избирателите се представя, че бюлетината от машинното гласуване винаги е действителна? Как си гарантираме, че разписките от машините “не са изпринтени някъде”?
- Ако гласът се отчита машинно, а не посредством разписка, приравнена на бюлетина, теоретично всеки глас би следвало да бъде действителен. Дали той е правилно отчетен е друг въпрос, който следва да се гарантира чрез софтуера и неговите защити. В нашия случай, обаче, се отчита разписката от машината и в този смисъл гласът не би следвало винаги да бъде действителен. Какво правим при неотпечатана или частично отпечатана разписка, при която гласът не се вижда - случаи, които срещаме в практиката? Законовата уредба трябва да се подобри и да отчита и тези случаи. В по-общ смисъл Изборният кодекс трябва да уреди машинното гласуване в по-голям детайл, както е уредил гласуването с хартиени бюлетини. Що се касае до принтиране на разписките някъде другаде - за да няма такава възможност по начало се предвиждат редица защити - машини под брой със съответните серийни номера, зареждане на код на машини, следене на машините с GPS-координати, следене начален/краен час на гласуване и дата и редица други, присъствие на наблюдатели при броенето, но в крайна сметка отново опираме най-вече до СИК и интегритета на нейните членове, както е и при броенето на хартиените бюлетини. От СИК зависи да използва кутията с машинни бюлетини, запълнена от гласуването с машини в секцията, а не някакви други машинни бюлетини.

- Машините трябваше да повишат избирателната активност, да спрат купения вот, да спрат подмяната на вота - кое от всичко изброено се случи с въвеждането им?
- Ще започна с това, че машините никога не са имали потенциал да спрат купения вот, това са празни политически лозунги. Що се касае до повишаване на избирателната активност, то това е възможно само при доверие в политическите сили, както и в изборния процес и в изборните резултати, когато се прилагат нови технологии. В България избирателната активност драстично намалява. Очевидно е, че няма достатъчно доверие както в изборите и резултатите от тях, включително и при използването на машини, така и в политическите субекти, които участват в състезанието.

Благовест Кирилов, бивш зам.-министър на електронното управление, пред “Труд news”: Все още нямаме звено към ЦИК, което да поддържа софтуера

Невинаги има ефект да хвърляме милиони левове

Разработката на софтуера е собственост на българската държава, тя е направена за българските избори. Ядрото обаче, тоест основният код е собственост на “Смартматик” и е лицензиран през “Смартматик”. От доста години насам се говори да се направи отделен софтуер, който да си е разработен в България и който да ограничи зависимостта от ползването на външни изпълнители. Дали това ще бъде извършено през БАН или някъде другаде, има няколко важни аспекта, които до сега не са разгледани. От една страна, тези, които го разработват, трябва да знаят за какви машини ще го разработват - за машините на “Смартматик”, което означава, че отново от “Смартматик” трябва да се вземе цялата нужна информация за допълнителен софтуер, който да осигури работа с техните машини или ще се прави софтуер за други устройства. От друга страна, трябва да има екип, който да поддържа тези машини. Знаем, че в ЦИК трябваше да бъде направено такова звено, което да прави тази поддръжка, но до ден днешен не виждаме да има такова. По-скоро първо трябва да го има звеното към ЦИК, което да координира процеса и тогава да се реши дали ще се направи софтуер през БАН или по-широка научна общност. Защото веднъж направен, той има нужда от поддръжка, за да е актуален за различните видове избори, да е в синхрон с различните промени в Изборния кодекс.

Смятам, че за изборите, които предстоят, няма време да се прави нищо друго, тъй като сроковете вече са кратки. Предстои удостоверяване както на софтуера, така и на машините. Видяхме какво се случи предния път по време на местните избори, така че, ако искат да си спазят сроковете и да гарантират, че ще има машинно гласуване, би следвало да се подходи по-експедитивно. Тоест, институциите да са се поучили от грешките си - това важи както за министерството на електронното управление (МЕУ), така и за ЦИК. Това означава да имат много по-тясна комуникация помежду си - както ЦИК, така и всичките подизпълнители - дали ще са “Информационно обслужване”, Сиела като представител на “Смартматик”, от друга страна обаче и органите, които трябва да сертифицират машините - Министерството на е-управление, Българският институт по метрология и Българският институт по стандартизация. Трябва да се избегне ситуацията от предходните избори, когато се чакаше последният момент и всички видяхме какво се случи. Последиците остават за изборния процес и разрушаване доверието в машинното гласуване.

Подходът към машинното гласуване следва да се преразгледа, тъй като в момента се търси решение, което няма как да се реализира в рамките на проблема. Това, което според мен трябва да се направи е, да се подходи по по-различен начин. Трябва да се види какви са особеностите на нашата избирателна система, какви са проблемите, които има с машинното гласуване към момента в тази система и ако то се запазва, по какъв начин да се модифицира, така че от една страна да бъде по-прозрачно, от друга страна да бъде по-лесно за изпълнение и от трета страна да се прецени чисто бюджетно, кое е по-добре, защото, ако хвърляме милиони левове насам и натам, ефект невинаги има.