Стандартът на живот в страната ни е едва 62% от средното ниво за ЕС

Увеличението на доходите за последните 10 години е с 58% над инфлацията

Живеем с 904 лв. на месец

Увеличението на пенсиите изпревари ръста на заплатите в страната. За последните десет години (за периода 2014 - 2023 г.) доходите от пенсии в домакинските бюджети са нараснали 2,8 пъти, обявиха от Националния статистически институт (НСИ). За същия период ръстът на доходите от работни заплати е 2,3 пъти.

Но това не означава автоматично, че да си пенсионер е по-добре отколкото да работиш, защото вдигат пенсията повече от заплатата. Заради използваното швейцарско правило за индексиране на пенсиите – с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход, старите пенсии изостават от заплатите в страната в периоди на ниска инфлация и икономически растеж, съчетан с увеличение на възнагражденията. Отпусканите нови пенсии са по-високи от старите пенсии и така доходите на хората, които са се пенсионирали преди много години изостават. За увеличението на доходите от пенсии през последните години съществена роля изигра вдигането на минималната пенсия.

Рекордната инфлация през 2022 г. удари по джоба повечето българи. Увеличението на заплатите в някои фирми компенсира и дори надскочи тази рекордна инфлация, но в други фирми увеличението на заплатите изостава. Но за дълъг период от време се оказва, че ръстът на доходите значително изпреварва инфлацията.

През 2023 г. годишният доход средно на човек е 10 846 лв. и нараства с 20,4% спрямо 2022 г., обявиха от НСИ. Средният доход на човек на месец е 904 лв. За последните десет години (2014 - 2023 г.) средният доход на човек се увеличава 2,3 пъти. А ако отчетем влиянието на инфлацията, данните на НСИ показват, че през 2023 г. реалните доходи са нараснали с 10% в сравнение с 2022 г. А за 10-годишен период реалното увеличение на доходите е с 58,5%. Така се доближаваме до стандарта на живот в икономически по-развитите страни. Но настигането на доходите във въдещите страни от ЕС е твърде бавно. Последните данни на Евростат показват, че брутният вътрешен продукт на човек от населението, според покупателната способност и отчитане на ценовите равнища в различните държави, в България е едва 62% от средното ниво за страните от ЕС. Като по този показател сме на последно място в ЕС. Което показва, че стандартът на живот в страната ни е едва 62% от средното ниво за ЕС.

Заплатите имат най-голям дял от парите на семействата. Заплатите осигуряват 54,8% от доходите на домакинствата, показват данните на НСИ за 2023 г. Като през последните 10 години делът на заплатите от общия размер на доходите не се е променил съществено.

Вторият най-голям източник на доходи за домакинствата са пенсиите. Делът на пенсиите в домакинските бюджети нараства от 25,8% през 2014 г. на 31,8% през 2023 г. Това се дължи на изпреварващото увеличение на доходите от пенсии спрямо вдигането на заплатите. 2023 г. е изключение от общата тенденция през последните години – през миналата година доходите от заплати в домакинските бюджети са нараснали с 22,5%, а доходите от пенсии – с  13,6%.

Ако към пенсиите добавим и останалите социални помощи и обезщетения (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи), се оказва, че 33,9% от парите на домакинствата идват от държавния бюджет.

Плащаме все повече данъци

Разходите за храна нараснаха два пъти за 10 години

За жилището отиват близо 17%

Разходите за храна на българите са нараснали два пъти през последните 10 години, показват данни на НСИ. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2023 г. са средно по 2987 лв. на човек, което прави по близо 250 лв. на човек на месец. За храна и безалкохолни през миналата година са отишли близо 30% от разходите на домакинствата.

Второто най-голямо перо в разходите на домакинските бюджети са парите, свързани с жилището (вода, ток, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома). През миналата година средно на човек са похарчени по 1685 лв. за дома, което прави по около 140 лв. на човек на месец. В сравнение с предходната година разходите за дома нарастват със 7,6%, а спрямо 2014 г. се увеличават 2,2 пъти. За плащане на битови сметки, обзавеждане и поддържане на дома отиват 16,8% от разходите на домакинствата.

Третото най-голямо перо в разходите на домакинствата са плащаните данъци и осигуровки. През миналата година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер средно на 1355 лв. на човек и се увеличават с 32,8% в сравнение с предходната 2022 г., а спрямо 2014 г. нарастват 2,7 пъти. Оказва се, че плащаните данъци и осигуровки изпреварват ръста на заплатите през последните 10 години. През миналата година за данъци и осигуровки са отишли 13,5% от всички разходи на домакинствата, а през 2014 г. делът на тези разходи е бил по-малък – 11,2 на сто.

Съществено увеличение има и на разходите за транспорт и здравеопазване. През миналата година за транспорт и съобщения са похарчени средно по 1159 лв. на човек, което прави по 62 лв. на човек за месец. Спрямо 2014 г. разходите за транспорт са нараснали 2,2 пъти. През последните 10 години делът на разходите за транспорт и съобщения е в рамките на 11-12% от общия размер на разходите на домакинствата. Разходите за здраве са нараснали повече – 2,6 пъти за период от 10 години, и изпреварват ръста на заплатите. През миналата година разходите за здравеопазване на средно по 610 лв. на човек, което прави 6,1% от общия размер на разходите на домакинствата.

За дрехи и обувки българите дават само 3,5% от доходите си, което прави средно по 348 лв. на човек на година, или по 29 лв. на месец, показват данните на НСИ. Разбира се, това са средни данни – някои харчат огромни суми за дрехи и обувки, а други не си купуват почти нищо.

Общият размер на разходите на човек през миналата година е 10 044 лв., което прави по 837 лв. на месец. Спрямо предходната година разходите на българите са нараснали с 19,7%, а за периода 2014-2023 г. увеличението на разходите е 2,2 пъти.

Нараства потреблението на месни продукти

Хапваме по-малко хляб и кисело мляко

Можем да пазаруваме повече със заплатата

За период от 10 години покупателната способност на доходите на хората е нараснала.

През миналата година са настъпили някои промени при потреблението на основни храни средно на човек в сравнение с предходната година, показват данните на НСИ. Най-голямо намаление има в потреблението на хляб и тестени изделия - с 3,1 кг (от 75,6 кг на 72,5 кг на човек за година), и на кисело мляко - с 1,2 кг (от 28,5 кг на 27,3 кг на човек). Увеличава се консумацията на месни произведения - с 0,8 кг до 16,2 кг на човек, на плодове - с 0,6 кг до 54,2 кг на човек, на безалкохолни напитки - с 5,9 литра до 88,4 литра, и на алкохолни напитки - с 2,9 литра до 34,9 литра на човек за година.

Увеличението на доходите през последните 10 години е по-голямо от ръста на цените. В резултат нараства количеството храна, което може да бъде купено със средния доход на човек. През 2014 г. с годишния си доход човек е можел да купи 3646 хляба, а през миналата година – 4418 хляба. Покупателната способност при хляба за 10-годишния период е нараснала с 21,2%. Най-много е нараснала покупателната способност при зрелия фасул (+99,1%), свинското месо (+59,3%), ябълките (+46,8%), ориза (+42,6%) и пилешкото месо (+41,9%).

Едва 4,3% от домакинствата плащат наем

С поне 4 стаи разполага всяко пето семейство

Втори автомобил имат 7,3%

87,9% от домакинствата в страната живеят в собствено жилище.

В собствено жилище живеят 87,9% от домакинствата, а 7,8% ползват жилище, без да плащат наем, показват данни на НСИ за 2023 г. В жилища под наем живеят 4,3% от семействата. А второ жилище притежават 8,8% от домакинствата в страната.

В апартаменти и къщи, построени преди 1990 г., живеят 90,5% от домакинствата, като 73,6% са изградени в периода 1961-1990 г. Преди 1961 г. са построени 16,9%, а след 1990 г. - само 9,5% от жилищата.

В двустайни и тристайни къщи и апартаменти живеят 68,4% от семействата в страната (74,4% в градовете и 50% в селата). В по-големи жилища, с четири и повече стаи, живеят 19,7% от домакинствата в градовете и 48% в селата. Гаражи имат 20,3% от семействата (16,5% в градовете и 31,8% в селата).

Има съществени различия между жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 45,6% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96,2%. Тоалетна вътре в дома имат 87,4% от домакинствата в селата и 99,2% в градовете. С централно отопление (парно или газ) са 26,6% от жилищата в градовете и 1,2% в селата.

Автомобили имат 57,7% от семействата, като 7,3% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да купят автомобил по финансови причини 7,3% от домакинствата, а 34,9% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99,3% от домакинствата, а 37,9% имат по два и повече телевизора. На второ място е хладилната техника - 99.2% от семействата имат хладилник и/или фризер. Автоматична перална машина притежават 97,3% от домакинствата, 1,7% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1,1% смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са едва 1% от семействата. С компютри разполагат 54,8% от домакинствата (62,3% в градовете и 32,3% в селата), а 41,3% преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома. Климатици притежават 61% от домакинствата, а 12,5% не могат да си купят такава техника поради липса на пари. 26,4% от семействата са заявили, че нямат необходимост от климатик.