Дълговете на българите са над два пъти по-малки от средното ниво за страните от ЕС

По-малки задължителни резерви

Банките ще имат възможност по-лесно да дават заеми след влизане на страната ни в еврозоната. Причината за това е, че те ще разполагат допълнително с близо 14,6 млрд. лв., които ще трябва да решат какво да правят - дали да отпускат с тях заеми за гражданите и бизнеса, дали да ги инвестират в различни финансови инструменти или просто да ги държат в БНБ, за което ще получават добра доходност. Това стана ясно на конференция за пътя на България към еврозоната, организирана от Асоциацията на банките в България (АББ).

В момента минималните задължителни резерви на банките в България са в размер на 12% от привлечените депозити. Тези задължителни резерви са в размер на 16 млрд. лв. и стоят при нулева доходност в БНБ, каза Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на АББ. Същевременно за страните от еврозоната минималните задължителни резерви в момента са в размер на 1% от привлечените депозити, като за тези средства банките получават 4% лихва от Европейската централна банка. При влизането ни в еврозоната за банките в страната ще бъдат приложени изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за минимални задължителни резерви. Това означава, че ще бъдат освободени близо 14,6 млрд. лв. на банките, които в момента са блокирани и не носят доходност.

Всяка една банка ще прецени какво да прави с тези пари съобразно политиката си за кредитиране, коментира Петя Димитрова. Към този въпрос банките ще подходят отговорно към бизнеса, хората и обществото, продължи тя. И в момента банките са свръх ликвидни благодарение на огромния размер на депозитите на гражданите и бизнеса. С допълнителните средства от освобождаване на минималните задължителни резерви банките ще имат още повече пари, които ще трябва да решат къде да бъдат инвестирани. Участници на конференцията изразиха опасения, че ако всичките освободени пари на банките бъдат насочени към кредитиране, има риск за увеличение на инфлацията.

Банките кредитират консервативно и в рамките на правилата на БНБ и на ЕЦБ, коментира Петя Димитрова. На въпрос как ще коментира анонса от страна на Централната банка, че може да бъдат въведени допълнителни ограничения при отпускането на заеми, ако продължи бързият ръстът на кредитирането, Петя Димитрова коментира, че не смята, че има нужда от допълнителни мерки, защото задълженията на домакинствата в България са два пъти по-ниски от средното ниво за страните от ЕС.

Дългът на домакинствата в страната ни е 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, при положение, че средно за страните от ЕС дълговете на гражданите са 55% от БВП. Увеличението на минималната и средната заплата в страната е по-голямо от ръста на кредитите, коментира още Петя Димитрова. През 2013 г. минималната заплата беше 310 лв., а сега е 933 лв. Това е увеличение от три пъти в рамките на десет години. Ръстът на кредитите за същия 10-годишен период е по-малък.

По отношение на политиката на ЕЦБ и на Федералния резерв на САЩ за увеличение на лихвите, Петя Димитрова коментира, че банките в страната ни са подходили отговорно и лихвите не бяха вдигнати шоково, както стана в САЩ и повечето страни от ЕС. Лихвите останаха едни от най-ниските, заяви тя. Финансови анализатори вече очакват ЕЦБ да смени политиката си и да премине към намаление на лихвите през следващите месеци. Но решенията на ЕЦБ ще зависят от нивото на инфлацията в страните от еврозоната.

Целта за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г. не е променена и банките ще бъдат готови с всички системи за приемане на еврото, заяви председателят на Управителния съвет на АББ.

Петър Чобанов, подуправител на БНБ: Целта остава 1 януари 2025 г.

Нямаше покачване на лихвите

Когато има политически сътресения и служебен кабинет, се поставя въпросът дали ще продължи траекторията на страната, която е поела, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов. Мога да ви уверя, че сегашното ръководство на Министерство на финансите ще продължи по пътя към еврозоната, а целта за въвеждане на еврото остава 1 януари 2025 г., заяви той.

Банковата система в страната показва стабилност и оптимално управление на рисковете, каза още подуправителят. От гледна точка на покачването на лихвите от страна на Европейската централна банка, нашата банкова система премина гладко през периода - нямаше покачване на лихвите, посочи той.

Решението ще бъде на Съвета на ЕС

Приемаме еврото при курс 1,95583 лв.

Превалутирането ще бъде безплатно

Влизането в еврозоната ще стане при сегашния фиксиран курс на лева от 1,95583 лв. за едно евро.

При влизането ни в еврозоната всички левове на гражданите и фирмите по сметки в банките автоматично и безплатно ще бъдат превалутирани в евро. Това ще стане по действащия фиксиран курс на лева към единната валута, който е 1,95583 лв. за едно евро, заяви зам.-председателят на Управителния съвет на АББ Цветанка Минчева.

По време на конференцията, организирана от АББ, беше обяснено, че решението какъв ще бъде курсът на лева при влизането ни в еврозоната, ще бъде решено от Съвета на ЕС, когато бъде взето и решението за въвеждане на единната валута в страната. Но има решение на българския парламент, че влизаме в еврозоната само при сегашния фиксиран курс. Ако Съветът на ЕС реши да определи друг курс, страната ни няма да влезе в еврозоната. Но реално няма основания Съветът на ЕС да определя друг курс на лева към еврото при приемане на единната валута. Причината за това е, че един от основните критерии за влизане в еврозоната е ценова стабилност, и действията на ЕЦБ и на Съвета на ЕС трябва да са насочени именно към поддържане на ценовата стабилност на новите страни членки на еврозоната.

По време на конференцията стана ясно, че в страните, които вече са приели еврото, точно при влизане в еврозоната допълнителната инфлация е около 0,4%.

Но опитът от влизането на Хърватия в еврозоната показа, че приемането на еврото води до трайно нарастване на цените. Година и няколко месеца след влизане на Хърватия в еврозоната инфлацията в страната е най-голямата измежду страните, използващи единната валута, показват данни на Евростат.

Всичко трябва да бъде обявявано в двете валути

Банките ще похарчат 300-400 млн. лв. за еврото

Две цени на касовите бележки

Банките ще похарчат много пари за приемане на еврото като официална валута в страната.

Банките ще похарчат за влизането ни в еврозоната между 300 млн. и 400 млн. лв., каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова. Най-големият разход на банките ще бъде свързан с изискването всички цени и такси в страната да бъдат обявявани едновременно в левове и евро.

Обявяването в две валути трябва да започне един месец след взимане на решението на Съвета на ЕС за приемането ни в еврозоната и да продължи една година след въвеждане на единната валута. Това налага промени във всички системи на банките, включително и в електронното банкиране.

Според оценки на финансисти търговците също ще трябва да похарчат приблизително колкото банките, за да настроят софтуерите си за работа с две цени - в левове и евро. В периода на двойно означаване всички цени в магазините трябва да бъдат обявени в двете валути, на касовите бележки също цените и общата сума за плащане трябва да са в левове и евро.

Обръщането на цените от левове в евро трябва да бъде по официалния курс, по който ще влезем в еврозоната. Цените ще бъдат преизчислявани при използване на пълния фиксиран курс от 1,95583 лв. за едно евро с всичките пет знака след десетичната запетая. След това цените ще бъда закръглявани до втория знак след десетичната запетая при спазване на математическото правило за закръгляване - ако третият знак след запетаята е по-голям или равен на пет, вторият знак след запетаята нараства с една единица, а ако третият знак след запетаята е по-малък от пет, вторият знак не се променя.

Призовават хората да внесат парите си в банки

582 млн. банкноти трябва да бъдат сменени

Рязко нарастват столевките

Над 582 млн. са левовите банкноти в обращение, които предстои да бъдат заменени с евро при влизането ни в еврозоната.

Над 582 млн. левови банкноти, които в момента са в обращение в страната, трябва да бъдат заменени с евро при влизането ни в еврозоната. Затова банкери призовават хората да внесат парите си по банкови сметки още преди въвеждането на еврото. Така обръщането на парите от левове в евро ще стане автоматично. Но много хора обичат да работят с пари в брой и държат големи суми в левови банкноти, които предстои да бъдат заменени с евро.

Данните на БНБ към края на март показват, че в страната е най-голям броят на банкнотите от 50 лв. В обращение са над 240 млн. петдесетолевки. В рамките на година банкнотите от 50 лв. са нараснали с над 6,5%, или с над 14,8 млн. броя. Но още по-голям ръст има при столевките. Банкнотите от 100 лв. в обращение за година са нараснали с 16,1%, или с близо 18,5 млн. броя.
Увеличението на банкнотите от 50 лв. и 100 лв. показва, че на хората са необходими все по-големи суми, когато влязат да пазаруват в магазина. През 2018 г. най-много бяха банкнотите от 20 лв. През 2019 г. банкнотите от 50 лв. изпревариха по брой двадесетолевките, но разликата между броя на банкнотите не беше много голяма. А сета банкнотите от 50 лв. вече са 2,4 пъти повече от банкнотите от 20 лв.

През 2022 г. банкнотите от 20 лв. все още бяха повече от столевките. Но в момента и банкнотите от 100 лв. са повече от двадесетолевките. Докато броят на най-големите банкноти нараства, броят на банкнотите от 10 лв. и 20 лв. намалява, показват данните на БНБ. В рамките на година банкнотите от 10 лв. са намалели с близо 1 на сто, а броят на двадесетолевките е намалял с 8 на сто.

Общият брой на банкнотите в страната за година е нараснал с 25,7 млн. броя, или с 4,6%. До влизането ни в еврозоната левовите банкноти в обращение ще нарастват, ако хората не предприемат действия за внасяне на парите си по банкови сметки.