Комунистка, артистка, стилистка – превъплъщенията на милиардерка №2 на Италия

Разковничето на успеха на стопроцентовата миланчанка - да превръща грозното в красиво

На прага на своите 75 години, които ще навърши на 10 май, Миуча Прада е една от най-емблематичните и влиятелни личности в очарователния свят на модата. Няма начин, след като освен изключително успешен, култов дизайнер, тя е проницателен предприемач, който превръща една обикновена марка дрехи в световна икономическа сила. И сега, по-малко от два месеца преди нейния юбилей, годишният оборот на компаниите в листвания на борсата на Хонконг семеен холдинг надхвърля 3 млрд. долара. А личното ѝ състояние от 5,6 млрд. долара я нарежда на второ място сред деветнайсетте милиардерки на Италия.

Ето защо хвалебствените суперлативи за Миуча Прада никога не стигат както за всевъзможните портрети, които медиите по планетата постоянно ѝ рисуват с възхита, така и за речите на възхвала след всяко нейно ревю или обществена изява. Но тя е харизматичен образ за подражание и благодарение на събраните в нейните почти 75 години няколко живота, коренно различни един от друг, ама винаги изпълнени с ентусиазъм, креативност, всеотдайност в работата и социална солидарност. „

Демонстрирала е тези божи дадености, докато е била активистка на младежката организация на италианската компартия, после като актриса в тачен театър на Милано, накрая като изключителна стилистка. Мит е, легенда е и може би затова в нейния просторен и изключително модерен офис в индустриалната, финансовата и модната столица на Италия всички ѝ говорят на „Вие“. И я зоват единствено с импрегнираното от уважение и преклонение обръщение „Сеньора“, „Сеньора Прада“, тоест „Госпожо Прада“.

Може би малко по-неизвестен факт от биографията на култовата стилистка е този, че тя е родена като Мария Бианки. Баща ѝ Джино Бианки е бил управител на фабрика за моторни косачки, а майка ѝ Луиза Прада се грижела за наследения бизнес на баща ѝ Марио Прада. Той е първият производител и търговец на луксозни кожени пътни чанти и куфари за хайлайфа на Милано с магазин в прочутата покрита галерия на големия град. Второто дете е в семейството на Джино и Луиза, но сякаш за да предопределят бъдещето ѝ в заораната от дядо Марио бразда, когато е само на няколко годинки, родителите решават да прибавят към фамилията „Бианки“ също и „Прада“. Но не е това последната промяна в регистъра по вписванията на Милано покрай бъдещата прочута дизайнерка, тъй като скоро към първото име на момиченцето Мария е прибавено и на пръв поглед необичайното Миуча. Така я била „кръстила“ обичащата я като родно дете нейна леля – стара мома и гальовното име се харесало толкова много на родители и близки, че било добавено и то в официалните документи на девойчето.

Средното си образование то завършва с пълно отличие в престижния класически лицей на Милано „Джовани Берше“, след което записва политически науки в държавния университет на родния си град. Годината е 1968-ма, тоест времето на студентските вълнения в Западна Европа срещу капитализма и всичко онова, което този обществен строй олицетворява в младежките души като система, като възможност за експлоатация на масите.

И пламенната Мария Миуча е в челните колони на демонстрациите в Милано, като все пак се различава от колегите си – облечена е винаги в предпочитаните от нея маркови парцалки на Ив Сен Лоран и Пиер Карден, а не като останалите си колеги в изтъркани джинси и протрити фланелки. А между една и друга студентска акция напористата девойка, която започва да се изявява и като ораторка, се записва в мотора на протестите в Италия – младежката организация на тачената на Апенините комунистическа партия. Дори прави кариера на местно равнище, тъй като е избрана за секретар на районна организация, но когато се дипломира, тя не продължава с политиката, въпреки че образованието ѝ предполага именно това.

Ами посвещава се на голямата си любов – актьорското майсторство и завършва авторитетната школа на прочутия маестро Джорджо Стрелер от известния милански театър „Пиколо“. После започва да се изявява на неговата сцена, изиграва с успех и доста главни роли, но идва 1978-ма и амбициите за звездно актьорско бъдеще секват. Защото мама Луиза повече не е в състояние да управлява бизнеса на дядо Марио Прада и в търсенето на нейна достойна заместничка семейството се насочва към най-оправната сред наследниците - Миуча. А тя, горката, изобщо не иска да чуе за чанти, куфари, тоалети, аксесоари, магазини и т.н., като по-късно ще заяви пред списание „Вог“: „Винаги съм смятала, че има само две благородни професии - политиката и медицината, а шиенето на дрехи беше като кошмар за мен. Толкова ме беше срам, но въпреки това се хвърлих в семейния бизнес с цялата си страст. Може би и защото любовта към красивите неща надделя."

По принцип младежкият комунизъм в душата ѝ се бунтува срещу буржоазното благосъстояние на семейството, самата Миуча Прада определя в интервю като най-голямо противоречие в нейния живот собствеността върху истинска империя на лукса и левите ѝ убеждения, но оглавява компанията, за да я направи това, което тя е днес. Все пак през годините успява да тушира донякъде противоречието благодарение на прииждащите на талази милиони, да балансира доколкото може смесените си чувства с активна благотворителна, меценатска, културна и други дейности от полза за всички.

А на старта на новото си поприще наближаващата трийсетте палавница Миуча се запознава на някакъв панаир с производителя на красиви кожени колани от тосканския град Арецо - Патрицио Бертели. Той я очарова с шеговитото си остроумие и тя си казва: „Той ще е! До края!“ Така се ражда всепобеждаващ тандем, тъй като изисканата креативност на Миуча и предприемаческата интуиция на Патрицио дават нужния за разгръщането на бизнеса на „Прада“ тласък.

Патрицио и Мария

Междувременно, тоест в началото на осемдесетте години, новоизпечената дизайнерка прави първата си революция – създава оригинална и удобна дамска чанта – раница. И я ушива не от кожа, а от леко и елегантно, но изключително здраво и водоустойчиво найлоново платно, което дотогава е било използвано само за парашути и военни палатки. Миуча изобретява и прочутото триъгълно лого на „Прада“, което лепва на „капака“ на чантата и само година по-късно аксесоарът вече е световен хит, произвежда се и днес, нищо че продължава да бъде един от най-копираните из планетата продукти.

Прочутата раница на Прада

А мощното навлизане на „Прада“ в изящния водовъртеж на модата става през 1988 г., когато тя представя в Милано първата си есенно-зимна колекция от дамски тоалети и фешън-експертите веднага оценяват високо нейните изчистени линии, както и „контра-тенденциите“ на материи и цветове. Любопитен е фактът, че едновременно с тази колекция, тоест през 1988 г., омъжилата се година по-рано за Патрицио Бертели Миуча ражда и първия си син Лоренцо, който сега е върховен началник на семейния холдинг. Виж, пръкналият се през 1990 г. втори син Джулио се е посветил изцяло на водното ветроходство, състезава се със семейната яхта във всевъзможни регати и е известен плейбой.

Край на отклонението, тъй като трябва да се кажат още няколко думи за оценките на модните експерти и на търговците, уважили първото и следващите няколко ревюта на „Прада“. Ами модните гурута на „Вог“, „Ел“, „Амика“ и на други лъскави списания за дами констатират, че естетиката на „Прада“ се различава коренно от естетиката, властваща в бранша през 80-те години. Защото посланията на Миуча са много далеч от тържествуващата в ония години идея нежните създания да се обличат така, че да изглеждат на всяка цена прекрасни като кукли. Стилистката просто предпочита да облича една свободна и смела жена, като „кастрира“ естетическите кодове на лукса в облеклото особено на дамите от средната и висшата класа. И за нея всяко модно шоу е възможност да покаже, че жените могат да се освободят от клаустрофобичната клетка на красотата на всяка цена, на съвършенството. Така жената на „Прада“ по-скоро се отклонява, а не се съобразява със смятаните за меродавни принципи в модата, като Миуча истински се наслаждава да създава предизвикателни комбинации. С които разрушава правилата на изкуството да шиеш дамски тоалети, смесвайки всичко: цветове, щампи, материали, материи и т.н. И всичко това става в атмосфера на абсолютна свобода, която очарова света на модата, тъй като изведнъж грозното става красиво, а шикозното започва да се отличава с нотка лош вкус.

Жизел Бюндхен на ревю на "Прада"

Финансовият успех е страхотен и сякаш за да го затвърди, в началото на 90-те „Прада“ разширява производствената гама на марката, пускайки линия парфюми и няколко нови аксесоара, започва също така да отваря бутици по цял свят. А през 1992 г. Миуча създава по-олекотената, младежката и оказала се изключително перспективна линия „Миу Миу“, за чието наименование използва... собствения си прякор! Три години по-късно компанията представя и първата си линия мъжко облекло, която събира веднага очите на колеги, специалисти и стремящи се да бъдат винаги оригинални в облеклото си господа. Но за преломна година в историята на бренда се смята 1996 г. – тогава Миуча показва емблематичната си колекция „пролет-лято“, с която официално поставя началото на типичната за марката концепция за „грозен шик“. Повратната точка е миксът от щампи и цветове, които се оказват абсолютна новост, а тоалетите по манекенките не са красиви според стандартите на времето, но са изящни и елегантни по необичаен и по-малко „очеваден“ начин. Като друг важен етап в развитието на „Прада“ се сочи колекцията „Есен-зима 2008“, чиято „главна героиня“ е безпрецедентната чувственост на дантелата, потапяща интелектуалния шик в секси нюанси. С „Пролет-лято 2012“ Миуча Прада пък лансира „мотива на пламъците“, запечатан върху поли, рокли и ефектни обувки с висок ток, носещи настроение от 50-те години, като тази колекция остава като една от най-популярните в цялата история на бранда. Следващ важен етап е „Пролет - лято 2021“, където се случва едно от епохалните събития в света на модата – прочутият дизайнер Раф Саймънс и Миуча Прада обединяват усилията си, за да станат творчески съ-директори на „Прада“. Така идентичността на марката еволюира, сливайки нейния основен стил с този на Саймънс с доста „ретро препратки“. „Независимо от прокрадналата се носталгия по модни ревюта от стари времена, монохроматичните визии и триъгълното лого на „Прада“ правят колекцията свръхсъвременна“ – писа френската женска библия „Мари Клер“.

Корица на книгата „Дяволът носи Прада“

А на младите си колеги, които едва са пристъпили в очарователния свят на модата, но искат да имат нейните милиарди сега и веднага, Сеньора Прада казва простичко, че не са прави. Защото, ако им е писано да спечелят чрез таланта си, те трябва да работят преди всичко върху неговото развитие и да залягат денонощно над скици и тъкани. Като мислят много, постоянно, тъй като за да бъде носител на послание, което да празни портфейлите, модата трябва да провокира, да подканва към разчупване на формите и схемите в света около нас. И да имат нейната смелост като през 1996 г., когато тя си задава въпроса какво е грозотата и изследвайки лошия вкус, с колекцията си „Пролет-лято“ го превръща завинаги в нов статус-символ на лукса. Ех, разбира се, нужни са за извисяване във висините на успеха много късмет, добре подбран екип, доста дяволък. Иначе кой ще направи с твоето име филмовия шедьовър на модна тема за всички времена „Дяволът носи „Прада“?!