Историята на Маргарита Василева повтаря по удивителен начин тази на героинята от филма „Глад за живот“. Четири години и 11 дълги гладувания след диагнозата множествена склероза тя е съвсем различен човек

„Най-трудното нещо е да решиш да действаш. Другото е просто упоритост.“ Това е мисъл на една изключителна жена – Амелия Еърхарт. Коя е тя ли? Първата жена пилот на самолет, която е прелетяла сама над Атлантическия океан (1932 г.) До този полет тя е била просто упорита в мечтата си да покори небето по някакъв начин.

Маргарита Василева, нашата героиня също е от рода на „летящите хора“, удивителна жена, която знае разликата между това просто да упорстваш в мечтите си и това – да действаш. Съдбата я подложила на огромно изпитание: на 31 години, с дете на 6 месеца я диагностицират с тежко автоимунно заболяване – множествена склероза. Според лекарите „болестта при всеки човек протича индивидуално и с различна скорост, но лечение няма, има само терапия, която забавя инвалидизацията.“

Маргарита помни точно тези думи, но както казах, е необикновена жена. Тя не се примирява, не се предава, не обяснява как се чувства. Тя действа. Със силата на своя дух и непобедим оптимизъм, но и с желязна дисциплина, с подкрепата на д-р Емилова и лекарите от клиниката, както и с примера на Керанка Костова, която от 18 години е в ремисия от същата болест (и за която клиниката направи забележителен филм), Маргарита е стопирала болестта. Сменила е изцяло хранителния си режим и е направила 11 едномесечни гладувания за 3 години! Коя е тази удивителна жена?

Разказва самата Маргарита, с усмивка и великолепно чувство за хумор:

2020 г.

„Всичко започна след раждането на първото ми дете – това се случи през април 2020 в разгара на ковид кризата. Бях на 31 години. Кърмих дъщеричката си шест месеца. През октомври усетих замъглено зрение на лявото око. Докато си казвах „ще мине“, загубих зрението си! Приеха ме по спешност в една софийска болница. И там с ядрено-магнитен резонанс ми поставиха диагнозата: множествена склероза, МС. Бях в шок. За да овладеят пристъпа, ми вливаха венозно високи дози кортикостероиди. След това 10 дни вземах в къщи кортикостероидни лекарства. Всеки, които е бил на такава терапия, знае за страничните ефекти на тези медикаменти.

Потърсих второ мнения при специалист, който потвърди диагнозата и ми изписа хранителни добавки. Зрението ми се възвърна с помощта и на очила. Но аз не се успокоих и реших, че ще търся начин да се справя със заболяването и да живея като здрав човек.. Отсях информацията и стигнах до извода, че ми е нужен лекар натуропат, който ще предложи алтернативен метод на лечение. Намерих го, а той ме насочи към веган хранене – това, което д-р Емилова  препоръчва на своите пациенти, болни от МС. Реших, че това е моят път. 

2021 г.

В рамките на година – от ноември 2020 до октомври 2021 намалих много животинските храни, но не ги спрях, гладувах и в определени периоди.

Дойде време за контролния ЯМР. Резултатът от него направо ме попари: болестта прогресираше! Лекуващият невролог ми каза, че се нуждая от  терапия с лекарства. Аз отказах и ето че в средата на ноември 2021 вече бях в клиниката на д-р Емилова. Там се запознах с Керанка и посрещнах 33-ия си рожден ден на плодове и чай с мед. Ако някой ми беше казал преди години,  че ще посрещна Христовата възраст, черпейки непознати хора със сушени сливи…

Направих 10 дни на плодове и чай в клиниката, 10 дни в къщи и се върнах при д-р Емилова за захранването. Когато лекарите ми казаха, че трябва изцяло да мина към растително хранене и да правя по 4 дълги (20+10) гладувания годишно, бях подготвена и убедена, че това е пътят! Тръгнах си със записките, куп рецепти от кулинарното училище, а моят невролог ме подкрепи. 

2022 г.

Взех решение да направя следващото гладуване през март 2022, но точно тогава получих пристъп на МС. Зрението ми отново се замъгли. ЯМР показа, че заболяването прогресира. Бях отново на дъното, отчаяна и обезверена. Звъннах на Керанка. „Какво да правя“, попитах. „Гладуваш!“, кратко ми отговори тя. „Резултатите ще дойдат най-рано след година. Бъди смела и не се отказвай.“ Д-р Емилова също ме подкрепи, посъветва ме да включа фрешове от моркови и боровинки. И аз го направих. Оказа се, че и двете с Кери сме зодия Стрелец. И като стреляме, стреляме здраво.

Третото гладуване за годината, през юни,  беше изключително тежко. Но аз не се отказах. И резултатът не закъсня: зрението ми се възстанови! После в края на годината - четвъртото.

2023 г.

Първото дълго гладуване за тази година беше през март. И отново беше време за ЯМР. Денят, в който трябваше да си взема резултати от него, беше 8 март. А аз не знаех на кой свят съм, казах си, че или ще е най-лошият ден от живота ми, или най-добрият. С треперещи ръце отворих резултатите, които бяха оставени в болницата. Там пишеше: заболяването е БЕЗ ПРОГРЕС, НЯМА АКТИВНОСТ НА ЛЕЗИИТЕ. Бях издържала изпита на живота си! Направих още три пъти гладуване и захранване по месец през тази съдбовна година.

2024 г.

Година по-късно, през март 2024 г. резултатите от ЯМР потвърдиха, че заболяването е в ремисия. И ето ме, бях отново в клиниката за 11-тото си гладуване. Чувствам се чудесно, с отлични показатели, храня се вегански, движа се много. Всичко това промени моя светоглед. Вече оценявам живота с други очи, с други критерии. 

Не всяко гладуване е лесно. Имам критични дни, имам спадове и върхове. Но твърдо вървя по този път, занимавам се и с танци като Кери, и с йога, пак като нея. „Какво ще кажеш за ботокса“, питах я веднъж. „Не е за нас, каза ми тя. Гладуването и танците вършат по-добра работа.“ Толкова е хубаво да имаш примери, които те вдъхновяват!

Когато разказвам историята си на пациенти в клиниката, те се впечатляват повече от килограмите, които съм свалила. Да, бях огромна: 106 кг след като спрях кърменето, при ръст 168 см. С промяната в храненето преди да отида при д-р Емилова успях да смъкна до 86 кг. Но сега съм твърдо 64-65 кг. Това впечатлява хората – как съм успяла да сваля 42 кг. Често се шегуват с мъжа ми: „Леле, ти си сменил жената.“. А за мен най-важното е, че смених „чипа в главата си“ и благодарение на това болестта е в ремисия.

Всеки път започва с първата крачка и човек няма да знае колко е силен, докато не направи тази крачка. И няма да знае колко прекрасен е животът, ако не е бил болен, отчаян, на дъното. Така че, само това съветвам хората, които се интересуват от историята ми: вземете решение и действайте. Не се отказвайте. Най-трудната част е решението.“

Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 април тази година през нея са минали над 51 500 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.