Какво е общото между Димитър Якимов и Петър Жеков, между Наско Сираков и Божидар Искренов? Едно е сигурно – всички бяха гениални футболисти на ЦСКА и „Левски“. Но има и друго – нито веднъж не са избирани за №1 на годината. Защо ли? Не са виновни те. Играли са с други български гении с топката, а мнението на журналистическия вот е отивало за тях.

До тази наистина ценна персонална награда не са се докосвали герои от САЩ'94 като Петър Хубчев и Йордан Лечков, като Цанко Цветанов и Емил Кременлиев, като Златко Янков и Даниел Боримиров. Всички те побеждаваха европейски шампиони. Играеха кой в по-силен, кой в по-слаб клуб от Германия или Франция. Гениалният Красимир Балъков, избран в идеалния отбор на мондиал, е бил само два пъти. И тук отговорът е прост – имаше по-добри от тях.

В понеделник вечер България избра Кирил Десподов за №1. За трети път поред и общо  четвърти. Какво е постигнал Десподов? Нелоша кариера в ЦСКА, пълен провал в италианския „Каляри“ и австрийския „Щурм“, рутинни титли с „Лудогорец“. От половин година се лута между пейката и терена в гръцкия ПАОК. И изборът на Десподов беше толкова сигурен, че дори церемонията не представляваше особен интерес.

Какво да каже Христо Стоичков, който преди повече от 10 години видя нещо в малкото момче от Кресна, дошло в „Литекс“, даде му шанс и догодина изглежда почти сигурно, че то ще изравни най-големия български футболист по трофеи. По този път беше тръгнал и Ивелин Попов, чийто връх на кариерата бе „Спартак“ (Москва). Нападателят обаче спря на три. А колко е силен футболът ни доказва фактът, че само веднъж до приза са се докосвали Георги Аспарухов, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Ивайло Йорданов, Борислав Михайлов, Стойчо Младенов, Георги Велинов, Пламен Марков, Атанас Михайлов...

Всички тези факти са доказателство колко е болен Цар Футбол в България през последните 30 години. Точно такъв юбилей ще ще празнуваме това лято от световното в САЩ. След него Пеневата чета изигра още няколко големи мача, участва на европейското и дотук. След тях Димитър Бербатов, двукратният кандидат-шеф на БФС, властваше над анкетата. Като по чудо по веднъж спечелиха неговите „офицери“ от каляската Стилиян Петров и Мартин Петров. И дотук! България не създава футболисти и затова е виновно цялото управление на Борислав Михайлов, колкото той се гордее с него. Най-великият спорт е тежко болен, а нито БФС, нито клубовете явно го разбират. Дори последните в класирането на Първа лига са препълнени с анонимни чужденци, въпреки че бюджетът уж не стига. Водещите отдавна са зачеркнали българското в боричкането за титла, купа и кратка европейска слава.

Преди два дни ЦСКА празнува 42 години от отстраняването на „Ливърпул“ в четвъртфинал за КЕШ. Само с българи, повече от които не са ставали футболисти на България, а тези, които са успявали – само по веднъж. Нищо лошо срещу Десподов. Играчът на ПАОК не е виновен за избора на журналистите. Но и четирите му трофея отразяват приказката, че в царството на слепите и едноокият е... цар.

Георги Иванов пое диригентската палка на футбола и трябва да действа смело и бързо. Той е един от последните мохикани, които България създаде. Не успя да направи бляскава кариера в чужбина, но головете за „Левски“ му донесоха два пъти въпросната награда. Ако Гонзо не намери начин да укроти клубовете при подписването със знайни и незнайни чужденци, ако позволи велик клуб като „Берое“ да продължава да е някаква странна латинобанда, то смисълът от избора му е нулев. Футболът започва в школите, а масово там родители плащат заплатите на треньорите. Станат ли на 18 години, децата им са принудени да се откажат от любимата игра, защото никой не ги иска, а те са проспали основната част от образованието си.

Иванов може да е сигурен, че няма кой да го търпи 18 години като неговия предшественик. Първата му проява като президент бе да връчи наградата на Десподов. Оттук нататък – да се захваща с важните въпроси.