Отвъд приличието 14 3293

Не са прави и тези, и предишни управляващи, когато се оправдават, че за един мандат време нищо не може генерално да се промени. Може. И то така, че да се съмняваме ние ли изобщо бяхме онези отпреди няколко години, защото най-близкото ни минало започва да изглежда така, все едно някой друг го е живял.

Само за три години животът ни се промени генерално. Тогава се ядосвахме на едни неща, други ни впечатляваха, а днес подминаваме с безразличие същите тези неща. На 18 юни 2009 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган произнесе думите, които изхвърлиха всички други теми от предизборната кампания: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този проблем, защото това е важен въпрос."

Това изключително нахално самохвалство вбеси голяма част от публиката и дори и без да сме любители на теория на конспирацията, за всички беше ясно, че тези думи увеличиха преднината на управляващата днес партия ГЕРБ.
Три години по-късно порциите се разпределят пред очите на хората, т.е. пред телевизионните камери.

Премиерът лично звъни на търговец на лекарства и го убеждава да спонсорира футболен клуб. После премиерът играе демонстративен футболен мач, а спонсор е същият търговец. Той пък си направил партия, която мечтае да е в коалиция с... премиера. В същото време двуетажната къща на търговеца остава необезпокоявана върху пясъка на варненския плаж.

Премиерът праща работниците на частния ОЦК-Кърджали да протестират пред къщата на собственика, после води новите собственици пред камерите и обещава поне 50 години работа. Не е работа на правителството да посредничи в частни сделки, но пък е добре публиката да знае кой разпределя.

Още малко сравнение. Дори и преди изказването на Доган значителна част от гражданите подозираше как стават нещата. И когато получиха самопризнанието, напълно обяснимо се ядосаха. И медии, и опозиция, и всички хора. Днес Борисов разпределя порции.

Има и една огромна разлика, разбира се -  Доган не  беше избран за премиер докато Борисов беше.

И сериозна част от избирателите не са очаквали от Доган да контролира всичко с размаха на средновековен властелин, докато от Борисов точно това очакваха. И тогава, и сега обаче България е правова държава с изградени институции и нещата не би трябвало да стават по този начин.

Всъщност прекаляването на част от управляващите не е изрично забранено нито в закон, нито в европейска директива. Става дума за мярка и приличие, защото се насъбраха много неприлични случки и много неприлично поведение.
Приличие ли, това пък какво беше? Може и да е поизчезнало, но е добре да си припомним, че приличието е онази ненаписана никъде граница, която членовете на една общност не преминават заради уважението си един към друг.

Неприлично е да запазиш за себе си правото да паркираш навсякъде из София безплатно, а в същото време да увеличаваш двойно цената за редовите граждани. Законно е, но не е прилично. Точно това направиха общинските съветници в столицата, и то от всички политически сили, не само от управляващите.

Неприлично е да обвиняваш друг заради скандала, който сам си сътворил, като си извозил квартални футболисти с правителствения самолет. Премиерът обвини тройната коалиция, че е купила самолетите, а той просто се опитвал да им осигурява полети, за да не бездействат.

Неприлично е министърът на културата да псува, дори и като приятелско обръщение на шега. И това не е забранено от закона, но просто не се прави. Откровено е да казваш пред публика, че някои хора са си уредили живота, докато се подмазвали на премиера. Неприлично е да приемаш, че това е съвсем нормално, и изобщо да не допускаш, че ако знаеш за такива случаи, си длъжен да не ги приемаш и да информираш т.нар. компетентни институции.

Неприлично е БСП да приема декларация, с която настоява за "разследване на престъпните решения на ГЕРБ" за АЕЦ "Белене", след като всички помним "Големия шлем" на Георги Първанов и социалистическата партия.

Всички тези неприличия, изглежда, никому не правят впечатление. С всяка следваща година границата на търпимост се измества все по-далече от приличието и все по-близо до абсолютната разхайтеност. И също толкова неприлично ще бъде, ако обвиняваме за ръждясването на обществото ни само управляващите. Търпимостта е като все по-мокра гъба - поема още и още вода, стига да е бавно, постепенно, с капкомер. Дали някой целенасочено измества границата, за да прави каквото си иска, или просто ние доброволно бягаме от приличието, няма особена разлика. И в двата случая изводът за обществото ни е нелицеприятен.

ИВАН БЕДРОВ

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Аман от временни решения за тока

Насилието пак развя перчем

Георги Марков: Чуйте младите и умните

ОЩЕ ОТ ТРУД

36-годишен моторист почина, след като се удари в кола

Подали сигнал за бомби в две банки в Карлово и Сопот

Осъдиха бивш шеф на "Напоителни системи" за изнасилване и блудство