Третият концерт на "Продиджи" у нас осмисли втория ден на "Спирит ъф Бургас" и превърна всеки четвърти плажен ентусиаст в покварено, побесняло за пого парти животно. Лакомите консуматори на сурова енергия със сигурност са се събудили с жестоки мускулни трески и синини по телата. Това е цената, която се плаща, когато пратиш съзнанието си в друго измерение. Или както се пее в Out of space - единствения тотален хит, който "Продиджи" не изпълниха - I'll take your brain to another dimension.
За разлика от машината за режещи рими и разкошен ритъм Бъста Раймс, който в първия ден на фестивала излезе със скандално закъснение легендите на електронната денс музика.
проявяват британска точност. "Продиджи" са лордовете на бруталния, безкомпромисен бийт. Наричат ги рейв революционери, а звученето им на живо е по-тежко от това на много метъл групи. Концертите на тримата бунтари от Острова влизат като адреналинов кик. Тези, които бяха и оцеляха след шоуто им на "спирита" преди две години, знаеха какво да очакват. Мозъкът на групата Лиъм Хоулет излиза първи и веднага се настанява зад машините, произвеждащи чудовищни бийтове и мелодии от пъкъла, в който всеки иска да се пържи. Максим Риалити изскача с лице, боядисано като за древна битка, а накрая се пръква и демоничният символ на "Продиджи" - Кийт Флинт. След 20 години и 25 милиона продадени албума екстравагантните, арогантни и скандално талантливи артисти изобщо не показват признаци на амортизация.
С "Продиджи" скуката е честността в политиката - просто няма как да се появи. Естествено феновете изтрeщяват зверски с първите секунди на откриващото парче World's on fire. Кийт Флинт полита по сцената с, а Максим Риалити продължава да налива масло в огъня с призиви за допълнително полудяване. То става необратим факт при следващото изпълнение - кошмарно разбиващия мегахит Breathe. Погото пред сцената придобива епични мащаби, ражда се ритуализирана племенна лудост, контролирана от тримата шамани на болните бийтове. "Дишай, дишай... ти си жертвата" пеят пионерите на електронната денс епидемия от 90-те години на миналия век. Заразата безвъзвратно бе плъзнала и обругала всяка песъчинка по плажа, напоен с бира, пот и изхвърлени мозъци.
Идва време за старата класика Poison и Оmеn от последния им студиен албум Invaders must die. Флинт плюе вода в лицата на развилнели се фенове и фенки. Едно деликатно момиче демонстрира неподозирана сила и агресия в опита си да стигне най-отпред. Успява въпреки вакханалията. Но това не е достатъчно - хората искат да се качат на сцената при Кийт, Максим и Лиъм. Те отвръщат с Voodoo people и Firestarter. Ситуацията излиза извън контрол. Как може да имат толкова много знакови хитове, повечето от които са предизвикали скандали при излизането си през 90-те. След една особено свирепа версия на Diesel power идва време за песента, определяна от много издания като най-бруталната атака срещу табутата и общественото лицемерие - колосалния ритник в главата Smack my bitch up.
Ако адреналинът се раздаваше наливен или на шотове, "Продиджи" щяха да са зад бара. Но те са на сцената и абсорбират животинската енергия от публиката, която им действа като стероиди. Страничните ефекти от цялото това упражнение по "вдишване на отровата на подпалвача, който трябва да умре", се усеща на следващия ден. И си струва.
