Предстоят избори, този път за местна власт. Добре известно е на избирателя, че кандидатите се избират и подреждат в листите от партийните лидери и тясното им обкръжение. Все пак нещо зависи и от избраниците за шумното състезание. Кой си ти, питат гласоподавателите. Кой съм аз в тази роля, питат се кандидатите, поне повечето.
За модел да се вгледаме в софийските състезатели, посочени от социолозите на предните места във временните класации. Как ги възприемат избирателите, по кои критерии ще правят избор? А как самите те се възприемат като предложени от конкретна партия или коалиция?
Към официалния старт на кампанията според Центъра за анализи и маркетинг, във водещата тройка са Васил Терзиев с 33,8%, Антон Хекимян с 23,7% и Ваня Григорова с 13,8 %, следвани от Деян Николов с 10,2% подкрепа, Вили Лилков с 4,6% и Ивайло Вълчев с 3%. Ще наблюдаваме динамиката, сега да видим от какво тя зависи.
На съзнателно и особено на несъзнателно ниво хората се ръководят от до голяма степен вродения подход „Като мен ли е или не като мен“, после и „Ще ми донесе ли полза или няма“. Чуждото, непознатото, неразбираемото най-често плашат или предизвикват недоверие. Доста по-рядко се случва силно да привличат или дори да биват обожествявани.
За кандидатите за каквато и да е работа особено съществен е въпросът към себе си „Кой съм аз?“ с оглед целта „За какво се боря?“. Как човекът се самоидентифицира към момента, как оценява своите физически, емоционални и морални особености, възможностите и навиците си, личните си качества. Далеч не всеки го прави, особено днес, когато самоотчуждението взе опасни размери.
Сложен психологически процес е, но предоставя възможност на личността да усети себе си каквато наистина е, а не някоя друга. Процесът протича през целия съзнателен живот, отразява всички негови аспекти от начина на хранене и и почивка до правенето на различни избори за поведение. Изисква се постоянно взаимодействие с други хора, с околната среда.
И така на различни етапи от живота си човек самостоятелно да определя доколко съответства и е готов да се захване с една или друга задача, да се втурне към една или друга цел. В частност за политическата дейност да се види и определи в една или друга социална група, при това в повече от една с оглед собствената специфика.
От няколко гледни точки: по национален признак – нашенец ли си; според семейно-кланово положение – кои са дядо и баба, мама и тате, челяд; по териториален признак – софиянче ли си или с двойно гражданство; по професионална дейност – произвеждаш нещо или си търчи-лъжи; пристрастия какви имаш – класика, хип-хоп или хоп-троп; хоби някакво – спорт или тънката част.
От вярната самоидентификация ще следва отговорният извод дали и от какъв зор да се кандидатираш въобще, от коя партия или коалиция да го сториш. Ще стане и приблизително ясно кой социален слой как ще възприеме твоята иначе неповторима личност предизборно, а и по-късно. В частност в твърдите симпатизантски ядра, сред елита и в периферията на партията.
Например Васил Терзиев. Очевидно се възприема с леко одобрение от периферията на ПП и ДБ; с унило примирение от шефчетата в ДБ; със силна симпатия в ръководството на ПП; с умерена сред относително трайните гласоподаватели и със силни колебания в периферията.
Сред остатъците на ранния седесариат, сред рехавата маса възпалени от завист и омраза мозъци, късни антикомунисти, борци с призраци като някогашната Държавна сигурност и въображаеми путинисти яростта е люта със зоологически елементи. „ДБ и ДСБ ни се изхрачиха в лицето! Заляха ни с помия! Изплюха се в лицето на Синя София! Подиграха ни се с Бойко Рашков!“
За себе си са прави. Терзиев е „не като тях“, не им съответства по няколко профила – политически, професионална дейност и особено по семейно-кланово положение. Ех, да бяха издигнали ДБ и ДСБ Вили Лилков, той съответства и на тях, и на по-голямата част от „сините“ софиянци! Така е, той е „като тях“, той е естественият „син“ кандидат, но... Галя от Посолството е натежала.
Терзиев от своя страна се представя неубедително. Прозира какво не е, като кого не е. Не внушава и убеждава, а само неумело представя себе си като нужния на София кмет. Ако мнозинството избиратели бяха достатъчно критични към себе си и отговорни за акта на предаване на частицата своя власт в момента на гласуване, класирането му начело би било много съмнително.
Навсякъде по света хората гласуват предвид пропагандните манипулации, но главно според моментните си емоции. В САЩ при избора на почти всички президенти пръв се класира по-високият по ръст. Дължи се предимно на гласовете на жените. При прочие сходни дадености те винаги предпочитат по-високия мъж - архетиповия образ на Бащата на децата, на Главата на рода.
Мъжете по-често дават глас за Водача на Ловната група, за По-старшия пж ронг. И у нас по-често така се случва, изключенията са поради мощното въздействие на външния фактор и дирижирания вот.
Този път в надпреварата за София най-вероятно пак ще победи по-високият. Конкурентите му нито са племенници на член на политбюро и прездидент, нито дядовците им са генерали, нито родителите полковници! Какъв равен старт, щом всичко е законно? Главната причина хората да следват някоя религия е в очакването на Пришествие или раздаване на справедливост в Оня свят.
Антон Хекимян не е „като мен“ за лицата от политическата „класа“, политическият му профил е едностранен, донякъде противопоставен на типичния политик-партиец; не е избор на гербаджийския елит; неясна изненада е за столичните избиратели и конкретно за тези на ГЕРБ-СДС; не е съвсем българче и софиянче.
Предизвиква прохлада към него въпросът, защо точно той е харесан от Бойко Борисов. Не може да убеди любопитните, че е моментно хрумване, а не стара схема за сътрудничество. Несъмнено е утвърден и добър на журналистическото поприще, но въобще не изглежда на място в общинските баталии. Телевизионен канал ли ще му дадат по-късно като на Волен Сидеров и Слави Трифонов?
Ваня Григорова стъпва върху тежкото наследство на БСП, смъкнала се от първите позиции в политическия живот съвсем близо до пода. В много голяма степен в резултат на редовно предателство на своя в мнозинството си предан електорат. При това Григорова идва от пределно антикомунистическата „Подкрепа“, години наред играла таран на СДС и други душмани на БСП.
Остава и да изиграе Чавдар войвода в рокля или дънки. Да изобразява крило за клети сюромаси, да обещава добро му добро да прави, а лошия с ножа по глава. Я колко лоши има в общината и правителствата, ще си викне тя песента от Витоша баир надолу.
И все пак е „не като тези“ от червения електорат, още по-малко като Нинова и верните и сеймени. Все нещо ще придобие.
Загадката е кандидатът на „Възраждане“. На кой социален сегмент в столицата ще се харесва, кои избиратели ще убеждава в ползите за тях и града от гласуването за него? Кой е той? Важен за партията етап в иначе доста изгоден за националисти геополитически момент. Политическата „класа“ видимо се сгромолясва, има опасност да повлече и тях, ако допуснат тежък провал.
Иначе всички обичат София, ще сменят модела, ще изчистят улиците и въздуха, ще преборят лошотиите.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш