В края на миналата година английската атракция Фелисити Джоунс навърши 40 години, а сега се завръща на голям екран с амбициозния драматичен проект “Бруталистът”, който трябва да излезе и по българските екрани. Но нищо бруталистично няма в излъчването на тази фантастична островна дива. От няколко години Фелисити Джоунс представлява едно от най-ценните и търсени холивудски съкровища с британски произход. Тя е запалена от актьорския занаят от малка и прави професионалния си дебют на 12 години. Малката Фелисити играе на сцената и тв продукции, получава ангажимент за радио пиеси на BBC и постепенно се затвърждава като талантливо дете изпълнител. После продължава с успешните прояви на екрана и на сцената.
Като пълнолетна актриса тя е забелязана и от Холивуд и се снима във филми като “Northanger Abbey”, “Brideshead Revisited”, “Chоri”, “The Tempest” и “The Amazing Spider-Man”. Играта на Фелисити във филма “Като луди” е оценена високо и тя получава множество награди, включително и от журито на фестивала в Сънданс, а с “Теория на всичко” и “Rogue One: История от Междузвездни войни” официално става суперзвезда.

- Фелисити, Вие играете от малка в киното, театъра и телевизията. Какво поддържа страстта ви към превъплъщенията днес?
- Възможността да прескачам в различни светове. Актьорството за мен е като скоростно влакче в лунапарк. Вече го правя от много години и продължавам да се забавлявам. Пред всички нас го това напрежение да се подредим в линия, която не се престъпва, да бъде конформисти. Колкото повече време минава и човек съзрява и помъдрява, толкова по-скучно става да бъдеш като другите. Но всичко започва от самия човек и репликата - “Знам какво точно искам да правя и точно това ще правя”. Прекарвам много време в гледане на филми и четене на сценарии. Това може да изяде страшно много от дните и нощите на човек. За щастие аз имам късмета да си обичам работата. Така хобито ми стана професия. Винаги съм обожавала ритуала на на гледане на филми. Дори да не бях актриса щях да го правя постоянно.

- Вие успешно преминахте от британския филмов пазар в Холивуд. Усеща ли се още глад за английски актриси в американската индустрия?
- Засега се чувствам късметлийка защото все още мога да бъда инкогнито на публични места. Когато човек търси внимание, той ще го намери, но аз просто искам да си живея живота като нормален човек от обществото. Всяка актриса иска да пробие и на американска почва и трябва да е наясно с плюсовете и минусите. Но аз обичам да ми е трудно, търся високите летви и предизвикателствата. Понякога шоубизнесът може да бъде един много малък свят, където всички се познават и имат някакво общо минало. А и бъдеще. Прекарвам много време и в Лондон, а там всеки е погълнат от неговите си дела и грижи. Един актьор е в състояние да се придвижва почти анонимно в такъв голям и запъхтян град. И това ми харесва. Искам да кажа още, че Америка уважава британските артисти и това е страхотно. Аз със сигурност съм облагодетелствана от това положение. Тук изпълнителите от Острова са уважавани и получават множество възможности. Винаги съм приемала професионалната траектория на Кейт Уинслет за златен стандарт и ярък пример на тази динамика. Тя успя да стане една от най-прославените и успешни холивудски актриси, запазвайки усещането за театрална класа от сцените на Лондон.

- Какви съвети бихте дали на младите, които тепърва искат да пробият в киното и телевизията?
- В киното има напрежение да избързаш, особено когато си млад и тепърва започваш. Аз се надявам, че ще играя във филми и когато стана на 60-70 години. Още от сега гледам да не прибързвам и да не прегарям и си подбирам ролите, правя си почивки и внимателно преценявам с какво да се занимавам. Актьорството винаги е съществувало заедно с нормалния живот. Уча се по време на работа. Снимала съм в толкова много стилове и жанрове, с толкова много хора. Попивам информация от всеки от тях.

- Кои са актрисите, които бихте дали за пример?
- Със сигурност на Мерил Стрийп. Двете с Кейт Уинслет, която споменах притежават безупречни филмографии и професионални репутации и са оставали каталог с невероятно богати и вдъхновяващи роли. Те си пример в правенето на прецизни избори. Просто е невероятно как успяват да избират толкова качествени сценарии, които се превръщат в прекрасни филми. Даян Кийтън също. Просто е съвършена актриса в “Ани Хол” - един вечен филм, който е и мое вдъхновение. А ако моята кариера дори малко прилича на техните след време, аз ще съм на седмото небе.

- Лесно ли спечелихте ролята в глобалния хит “Rogue One: История от Междузвездни войни”, който направи над един милиард долара от продадени билети по целия свят?
- Помня, че агентът ми се обади и ми каза, че се открива невероятна главна женска роля за нов филм от филмовата вселена на “Междузвездни войни” и аз бях в еуфория и страшно много исках да получа работата. Образът беше на една решителна жена, която се опитва да намери уменията си на лидер. Да бъда в центъра на толкова голям фентъзи филм с такъв мащаб - подобно нещо се случва толкова рядко. Безкрайно щастлива съм, че получих възможността да докажа, че една актриса може да води филм от сагата “Междузвездни войни”. Моята роля не е на джедай, но когато в едно интервю ме попитаха какъв светлинен меч бих искала, веднага отвърнах - розов.

- Много ли тренирахте за тази роля, която изисква извънредно сериозна физическа форма?
- Никога не съм се подлагала на толкова тежък тренировъчен режим за роля, както за Rogue One: История от Междузвездни войни”. Това ниво на физическа подготовка беше напълно непознато за мен. Тренирах кунг фу часове наред всеки ден. Репетициите на стриктно хореографираните боеве бяха изключително изтощителни, но и интересни. Именно тежкия режим и физическото предизвикателство бяха една от причините да искам да го направя. Беше различно от всичко, на което съм се подлагала преди в кариерата си на актриса.

- Как премина детството ви?
- Бях дебело дете с къса коса. Много смешно момиченце. Но още от малка бях запалена по киното и преобразяването. Като дете се преобличах постоянно и се преструвах, влизах в образ, създавах си персонажи. Чувствам се късметлийка защото успях да запазя тази игривост в по-късните си години и я превърнах в кариера. В професия. Просто ми е трудно да порасна. Родителите ми бяха много голяма опора, но нямаше как да ме пуснат да се занимавам професионално с актьорска игра преди да навърша 12 години.