Факт е, че успяха да го направят.

Този път точно са си направили изчисленията.

Жънат богата реколта от омраза между българи.

Такава омраза не съм чувствал от началото на 90-те години - в онзи многогодишен сезон на национална поляризация между “червени” и “сини”.

Хора се развеждаха заради партии. Трагикомедия.

Мъжът на моя близка я беше накарал да се закълне в децата им, че ще пусне бюлетината на неговата партия.

Защото знаеше какво тази партия е причинила на предците й - смърт на дядо й, концлагер за баща й, стигма за нея.

И я накарал да се закълне, че ще пусне бюлетината на неговата партия. Да се закълне в децата им.

И тя се заклела. И пуснала “неговата” бюлетина.

Но заедно с нея пуснала и другата бюлетина. Което по онзи избирателен закон прави невалидно нейното гласуване и гласът ѝ не отива за нито една от двете партии.

Историята носи белези по тялото си и ги предава в душите на хората.

И въпреки всичко - такава омраза като днешната сякаш дори и тогава нямаше.

Такава умело режисирана, масирано налагана, всекидневно впръсквана в кръвоносната система на социалните мрежи и мейнстрийм медиите омраза като днешната сякаш нямаше дори и тогава…

Спомням си думите на Виктор Орбан от конференцията в Будапеща - бях на двайсетина метра от него:

“Фактите са следните:

Русия е агресор, защото нападна Украйна.

Украйна е жертва, защото беше нападната.

Аз съм премиер на Унгария, сложен на този пост от унгарците, за да им осигуря просперитет.

Затова ще правя всичко възможно, за да изпълня тяхната воля. Ще подписвам всякакви договори в интерес на моята страна. 
И не искам никакви съвети от Брюксел, защото в Унгария днес има 1 милион украински бежанци, които нашата икономика издържа без никаква подкрепа от ЕС”.

Знам, че някои приятели ще започнат да обясняват кой кого и как провокирал…вероятно ще имат основание, не съм специалист по темата. Един от малкото неспециалисти…

Цитирам Орбан, който пък цитира факти.

Обяснения всеки има за себе си.

Големият въпрос обаче е - как така потъна цялото ни общество в това блато на омраза и непоносимост?

“Омраза има за всички. Любовта не достига”.

Градивна сила сякаш няма.

Къде е българският Орбан, който да изрече:

“Съвети от Брюксел не искам, защото силата ми идва от волята на българските избиратели”?

Такъв унизителен политически слугинаж, такова отблъскващо падение!

България сякаш е обвита от някаква гигантска невидима змия, която я стиска все по-силно в желязната си хватка, докато пуска отровата си в обществото…

Иска ми се да има надежда.

И вярвам, че има.

Винаги има надежда.

Но ми е тъжно за днес.

Нека Бог Всемогъщи да пази и закриля милата ни Родина България.