Преди няколко години много мои познати бяха обзети от един революционен плам, как новите млади, умни и красиви от чужбина от ПП ще ги поведат към светлото бъдеще. Комбинирани с установените жълтопаветници от ДБ, нищо не можеше да ги спре.

Е, ето ни днес, един ден Мария Габриел е красивото лице на мафията, на другия ден се молят на тази "мафия" да прави правителство с техен мандат. Да не говорим въобще, че преди година са анти-ГЕРБ партия, която арестува Борисов, а днес се молят Борисов да им вдигне телефона. Вече не си струва това да се говори, толкова е жалко.

Само едно искам да кажа - като го гледате Киро как се плюнчи и не може да върже две изречения от трибуната, Христо Иванов се крие и чака "Дневник" да му води войната, а Атанас Атанасов хленчи за постове, това не е нещо ново! Това си беше същото и като вие ги мислихте за герои. Същите хора, същото държание. Просто бяхте решили да го отричате и всеки като мен, който казваше, че са такива, беше обект на нападки.

Това е българското залитане по "спасител". Нашата способност да откажем всякаква реалност в името на това някой да ни реши всичките проблеми, вместо да си ги решим сами.

Разбирам я, наистина. Разбирам всеки от приятелите и познатите ми, който се е подлъгал по нея. И аз съм българин, и аз съм го правил, вероятно все ще го направя пак.

Хайде обаче да приемем, че тук има един урок и да опитаме да го научим?