Кристъл Палас приема Уест Хем Юнайтед на Селхърст Парк в неделя. Преди двубоя бившият нападател на Чуковете и вече треньор в Palace Academy Светослав Тодоров разказа пред клубния сайт всичко за престоя си в клуба и разкри как неговата история сега е преплетена с тази на тима от Южен Лондон.

Тодоров се присъедини към отбора на Уест Хям на Хари Реднап през януари 2001 г. на 22-годишна възраст, като стана първият футболист, преминал директно от България във Висшата лига.

Нападател по професия, той се сблъска със сериозна конкуренция при пристигането си в източен Лондон с големи имена като Паоло Ди Канио, Фредерик Кануте и Джърмейн Дефо. Той обаче устоя, като отбеляза гол в домакинския си дебют на Ъптън Парк срещу Тотнъм Хотспър. Българинът продължи да вкарва за Чуковете срещу Мидълзбро, преди да се премести на южния бряг, за да се събере отново с Реднап в Портсмут през март 2002 г. 

След Портсмут той прекара известно време в Южен Лондон, в Чарлтън, преди да се завърне в България и да има кратък престой в Украйна. След това започва треньорската си кариера, където започна и клубната си кариера - в Добруджа, преминавайки към отбора на България до 19 години, ЦСКА София II и Ботев Гълъбово.

През 2018 г. той се завърна в Южен Лондон като треньор в Академията на Палас и оттогава работи с Пади Маккарти, Дейв Купър и Роб Куин, помагайки на настоящи звезди като Дейвид Озох, Кадън Родни и Джейдан Реймънд.

Размишлявайки за времето си на Ъптън Парк, Тодоров каза: „По онова време бях младо момче. Беше невероятно просто да бъда част от този отбор и да имам шанс да играя на Ъптън Парк за Уест Хям. Дебютът ми беше срещу Ливърпул като гост на Анфийлд, което беше невероятно. Първият ми гол беше срещу Тотнъм във ФА Къп, което всъщност беше дебютът ми на Ъптън Парк. Прекарах там година и половина и имаше някои хубави моменти. Играх няколко мача там и наистина ми хареса. Това беше първият ми клуб в Англия, когато дойдох, младо 22-годишно момче по това време. Беше страхотно изживяване.”

Идването във Висшата лига и в напълно различна страна на толкова млада възраст може да е било доста трудно препятствие за някои играчи, но Тодоров го приел спокойно: „Не беше трудно [да дойда в Лондон и Висшата лига].

„Ако трябва да съм честен, аз съм доста приспособим. Основното нещо, основният фокус за мен беше да играя на най-високо ниво. Нямаше нищо повече от това. Уест Хем, по това време във Висшата лига, имаше някои добри играчи и невероятен мениджър в лицето на Хари Реднап, под чието ръководство имах късмета да играя пет години. Беше трудно в един момент, защото когато пристигнах, имаше само 16 играчи в отбор [за мача]. Беше [трудно да влезеш] в състава, когато има само четирима [полеви] играчи на пейката. Един от тях е вратар, а всички останали се борят за място. Но веднага щом влезеш, идваш от резервната скамейка и трябва да спечелиш първите си минути. По онова време беше доста предизвикателно. Имахме петима, шестима нападатели в Уест Хем: Давор Шукер все още беше там, Тити Камара, Дейв Китсън, Фредерик Кануте, Паоло Ди Канио... след това бяхме аз и още едно младо момче, което беше там, Ричард Гарсия. Вкарах първия си гол срещу Тотнъм, а след това вкарах втория си гол веднага в следващия мач срещу Мидълзбро като гост... и това е! След това сезонът приключи! Висшата лига по онова време беше просто [невероятна]... помните, Непобедимите, Арсенал, по това време все още бяха там, вторият ми мач беше срещу тях.“

След престоя си в Уест Хям Тодоров се събра отново с мениджъра Реднап.„Когато отидох там първоначално, той [Реднап] стана мениджър два мача по-късно! Греъм Рикс беше мениджър, когато отидох, и след два мача Хари се намеси [да управлява отбора, от ролята си на директор на футбола]. След Портсмут отидох в Чарлтън. Прекарах две години там и играх под ръководството на Алън Пардю. Там играх с Пади Макарти. Смешното е, че нямам твърде много голове за Чарлтън, но един от головете беше срещу Палас на Селхърст Парк при победата с 1:0. Опитвам се да не говоря за това наистина!“

От Чарлтън Тодоров се върна в България, за да играе отново в Литекс Ловеч - клубът, в който игра преди да подпише с Уест Хям. Той помогна на тима да спечели още две титли. Той все още държи рекорда за най-добър голмайстор на Литекс за всички времена.

След това нападателят отива в Ховерла Ужгород в Украйна, където играе един сезон и след това се пенсионира, започвайки треньорска кариера, която го отвежда от Добруджа Добрич, през българския национален отбор U19, ЦСКА София II и Ботев Гълъбово, до треньор на академията в Палас през 2018 г.

„Дойдох тук преди шест години. Работих малко с U18 за около шест или седем месеца, а след това отидох в Саутенд, когато те бяха в Лига едно, за шест месеца като треньор на първия отбор с Кевин Бонд. След Саутенд се върнах тук и след това се върнах и работих малко с Куини [Роб Куин], Нуз [Марк Нюсън], Дейв [Купър], Пауели [Дарън Пауъл]. Това е страхотен клуб, страхотни хора, страхотна подкрепа отвсякъде. Всички бяха толкова полезни и мили. Беше невероятно... Просто му се наслаждавам всеки ден. Дори в началото, когато това съоръжение го нямаше, всички бяха добри, всички работеха усилено, всички помагаха, всички подкрепяха. Имахме и някои добри играчи, но сега, с новото съоръжение, това ви поразява и е просто невероятно, инвестицията и всичко останало. Целта на всички тук е да помогнем със знанията си и да подкрепим всички тук в Академията. Можем да помогнем и подкрепим играчите да преминат през пътя и [да се надяваме един ден] да играят в Selhurst Park.

Не е лесно. Трябва да имаш късмет, трябва да имаш талант, а най-важното е умът ти. Футболът е за това колко си силен психически – не е само качество, важно е дали можеш да устоиш на всички неуспехи, защото там има толкова много неуспехи. Когато дойде шансът е важно дали си готов. Можеш ли да поддържаш същото ниво на представяне всяка седмица? Можеш ли да бъдеш постоянен всяка седмица? И когато сте последователни всяка седмица, трябва да преминете към следващото ниво. Никога не е достатъчно – никога не спирайте да напредвате!“, казва още Светльо Тодоров.