Ричард Чембърлейн – Разбивач на сърца

Един от секс символите на 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век – актьорът Ричард Чембърлейн – навърши 90 на 31 март. От години актьорът живее далече от светската шумотевица в луксозната си къща на хавайския остров Оаху. Там се занимава с пеене, рисуване и пише стихове хайку, среща се с приятели и от време на време прескача до Лос Анджелис, но вече не по работа.

Последната му поява на екран беше през 2019 г. във „Finding Julia“. Въпреки предположенията, че ще изиграе още няколко роли, Чембърлейн оповести, че вече е пенсионер и е приключил с актьорството. А и едва ли има нужда да работи със състоянието си от 20 милиона долара, което не споделя с никого, понеже живее сам.

Целият живот на Ричард Чембърлейн е подчинен на актьорската му кариера и това не е случайно – роден е в Бевърли Хилс. Като малък семейството се мести в Холивуд. В колежа той учи изобразително изкуство и актьорско майсторство, играе в театрални постановки. Неговата майка е актриса и певица, баща му, който има проблеми с алкохола, е търговец. Има по-голям брат Бил, роден през 1927 г.

След като изпълнява военната си служба в Корея, Чембърлейн се връща в Лос Анджелис и започва да си търси роли. След няколко епизодични и второстепенни участия звездата му изгрява в началото на 60-те години със сериала „Доктор Килдер“, чиито пет сезона се излъчват между 1961 и 1966 г. Красавецът бързо се превръща в любимец на жените, преследват го тълпи от почитателки, а пощата му е залята от 12 хиляди любовни писма на седмица.

Българската публика се запознава с Чембърлейн в началото на 80-те години в минисериала „Шогун“, заснет по романа на Джеймс Клавел и излъчен у нас по единствената тогава БНТ. Драматично-военно-любовната история, развиваща се в Япония в началото на 17-и век, грабва вниманието на малки и големи, усетили за първи път магията на тв сериалите малко по-рано с „Робинята Изаура“. В „Шогун“ Чембърлейн играе пленения от японците след корабокрушение лоцман Джон Блакторн, който си спечелва много врагове, но и любовта на красивата Марико сан (актрисата Йоко Шимада, получила „Златен глобус“ за ролята). Чембърлейн също е отличен със „Златен глобус“.

Истинският триумф на актьора обаче настъпва със сериала „Птиците умират сами“ (1983), който кара градове и села да опустяват в часа на излъчването му. Любовната драма, описана в роман от австралийската писателка Колийн Маккълоу, трогва сърцата на милиони по света и кара жените безумно да се влюбят в отец Ралф де Брикасар, разкъсван между дълга към църквата, амбицията да се издигне в йерархията на своя орден и чувствата си към младата Меги Клиъри (актрисата Рейчъл Уорд). Любовта между свещеника и червенокосата красавица изглежда толкова истинска на екрана, че мнозина допускат между актьорите да има връзка и в живота. Нещата обаче стоят съвсем различно – по време на снимките Рейчъл Уорд се залюбва с актьора Брайън Браун, който играе неин екранен съпруг, и след приключване на работата двамата създават семейство. Живеят в Австралия и имат три деца, също като във филма.

Чембърлейн получава за ролята си поредния „Златен глобус“ и продължава да играе мъжкар и романтичен любовник, поддържайки имиджа си. Настъпва обаче моментът, когато сърцеразбивачът, вече почти на 70 години, решава да разкрие истината пред света. А тя е, че не харесва жени. Още 10-годишен осъзнава, че го привлича собственият му пол и на 23 г. осъществява връзка с мъж. През целия си живот актьорът крие своята сексуална принадлежност, защото се опасява, че истината ще попречи на кариерата му – едва ли някой би го наел за главна роля, особено в онези години.

Интимните подробности от живота си Чембърлейн разкрива в автобиографичната си книга „Разтърсваща любов“, излязла през 2003 г. Новината, че е гей, полива като студен душ милионите влюбени в красавеца жени. Те са не само разочаровани, но се чувстват най-вече излъгани. Вярно, че още в края на 70-те години таблоиди пускат снимки на Чембърлейн с актьора Уесли Юр и намекват, че е гей, но той отрича. Дългогодишния си партньор, 19-години по-младия Мартин Рабет, който е и негов мениджър, представя за свой осиновен син. Двамата се женят тайно през 1984 г. в Хавай и живеят заедно до 2010 г., когато се разделят. Чембърлейн иска да продължи да се снима и да отиде в Лос Анджелис, а Мартин предпочита спокойния живот на хавайския остров Мауи, където партньорът му има имение, продадено по-късно за 13,8 млн. долара.

Днес Чембърлейн защитава каузи, свързани с правата на гей-общността и на болните от СПИН. Поддържа активен профил в Инстаграм и не спира да се грижи за отличната си форма – 75 кг при височина 1,85 м.

 

Принуден на избор между чувствата и амбициите

Няма как да не се влюбите в историята. Ричард Чембърлейн играе ролята на свещеник, принуден да направи избор между чувствата и амбициите си. Беше направено продължение, но беше провал в рейтингите - „The Thorn Birds: The Missing Years“. Ричард Чембърлейн повтори своята донесла му награда роля. За съжаление той е единственият човек, който се завръща в продължението.

Стан Хек, психолог и богослов

 

Страхотно постижение от една отминала епоха

Какъв по-добър начин да избягате от атаката на така наречената риалити телевизия от това да отплавате с Ричард Чембърлейн до „Японците“ за малко самурайски екшън и малко дискретно „заравяне под завивките“? От златната ера на минисериалите идва този телевизионен еталон, спечелил „Златен глобус“... „Шогун“ беше продукция, благословена с добра карма, и остава страхотно постижение от една отминала епоха, когато минисериалът беше крал.

Доналд Либенсън, писател

 

Винаги добър актьор

Прочетох книгата („Самоличността на Борн“ – б.а.) и видях скорошния филм с Мат Деймън, който беше пълен със „специални ефекти“ и малко Лъдлъм. Сегашното DVD е обратното: това е добра история, превърната в почти страхотно изживяване при гледане... Ричард Чембърлейн е винаги добър актьор и дава отлично представяне на Джейсън Борн тук. 

Джон Глийсън, актьор и автор

Вече не се страхува

Издавайки мемоарите си, в които признава, че е гей, Ричард Чембърлейн казва, че вече няма причина да се страхува, че ще загуби спечеленото възхищение. „Ако си бях признал, че съм гей по-рано, със сигурност нямаше да изиграя много от най-големите си роли“, казва той. „Когато растях, да бъдеш гей, да бъдеш нежен, беше забранено. Не се харесвах и се страхувах от тази си част, затова я скрих и се превърнах в „Перфектния Ричард”, зад който се и криех.“ 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети