До неделя продължава фестивалът в Берлин

Екзотични сюжети, които няма как да не предизвикат интерес навсякъде по света

„Синове” допълва убедително общата картина за интересни женски образи

Непалски филм със сюжетна изненада и безспорно кинематографично качество

В основния конкурс на Берлинале се открояват някои филми с женски персонажи в центъра на сюжета и със сложна житейска проблематика.

Една деветстранна продукция със заглавие “Шамбала” идва чак от Непал с помощта още на копродуценти от Франция, Норвегия, Хонг Конг, Китай, Турция, Тайван, САЩ и Катар! И при това сюжетът предлага безспорна “екзотика” в мъжко-женските семейни отношения. Защото режисьорът Мин Бахадур Бам разказва за съдбата на бременна жена от полиандрово (!) село високо в Хималаите, чийто първи основен (или титулярен) съпруг внезапно изчезва и тя тръгва да го търси, придружена от втория мъж в семейството! Не се изненадвайте, уважаеми читатели, ако не знаете смисъла на думата “полиандрово” в нейното научно възприето значение, а именно многомъжство! Не само че думата е слабо известна, но в нашите географски ширини и близо до регион с традиции в многоженството, очевидно не сме запознати с алтернативата на харема! Но ето, че киното има и тази образователна функция да ни отведе далече в Хималаите и то тъкмо при бременна жена от полиандрово село! Безспорно сюжетно попадение, интересно за европейския зрител плюс сериозна проблематика, поднесена от селекционерите на Берлинале!

"Шамбала" идва чак от Непал.

Защото “Шамбала” определено и подчертано се фокусира върху сложния деликатен емоционален и психологически самоанализ на бременната жена по време на нейното дълго пътуване за издирване на изчезналия съпруг.

Режисьорът Мин Бахадур Бам (роден 1984) е по-активен като продуцент (10 заглавия), а „Шамбала” е негов четвърти режисьорски опит. По-ранният му филм „Черната кокошка“ (2015) има участия на много международни фестивали и номинация за най-добър азиатски филм в Сингапур, 2015 г.

Очевидно натрупаното самочувствие личи и в работата му по “Шамбала”. Той очевидно залага не само на изненадващия сюжет, който няма как да не предизика интерес навсякъде по света. А уплътнява своеобразието на разказа с великолепен втори план от внушителни хималайски пейзажи, които са незаменимата “неравнодушна природа” (Айзенщайн). А така един от малкото  непалски филми, които достигат до световния екран, респектира не само със сюжетна находка, но и с безспорно кинематографично майсторство.

И още един филм от основния конкурс определено привлича внимание, дори само с кратката си анотация. Защото „Синове”, (2024, Дания, Швеция) на шведския режисьор Густав Мьолер разказва за надзирателка в затвор, която неочаквано се изправя пред сложна дилема от нейния предишен живот. Тя научава, че мъж от събития в личното й минало е преместен в същия затвор и без да издава своята съкровена тайна, иска от затворническата администрация да бъде прехвърлена на работа в неговия блок. Защото така може да се срещне очи в очи с убиеца на сина й! И нещо повече – да излее натрупаната майчина мъка, непоносима тъга от загубата и психологическа безизходица от миналите обстоятелства. Амбициозна и сложна задача за режисьора Густав Мьолер, който има във фимографията си 2 игрални филма и 2 телевизионни сериала. Но персоналната драма е още по-сериозно изпитание и за актрисата Сидсе Бабет Кнудсен, която почти през цялото сюжетно време трябва да играе прикрит “втори план” (по Станиславски) пред колегите – надзиратели и пред нас - зрителите. Разбира се, скандинавската психологическа драма има могъщи традиции на театралната сцена и на екрана, така че филмът разработва плътно и защитава убедително своята тематична задачата. Ала с известни “пукнатини”, когато узнаването на тайната оголва разказа и отнема част от сгъстената психологическа енергия. Но въпреки това „Синове” допълва убедително общата картина за интересни женски образи и силни сюжети в конкурсната селекция на Берлинале 2024!