Молдова пази традициите на Българското царство и след гибелта му

Скалният манастир Ципово

От Търновград идват стотици учени и писатели, а официалният език чак до ХVІІІ в. остава среднобългарският

Княжеството е основано през ХІV в.

За първи път бях в Република Молдова през далечната 1997 г. по време на една научна конференция. След дълго прекъсване, през последните няколко години моите посещения зачестиха. И то винаги във връзка с българското малцинство, живеещо на територията на тази бивша съветска република. Но какво знаят днешните българи за историята на Молдова? Нека им припомня, още повече, че тя е тясно свързана с миналото на средновековна България.

Княжество Молдова е основано през ХІV в., но началото се губи в легенди и предания. Според молдовските и руските летописи тази територия от Балканския полуостров била напълно обезлюдена вследствие на татарските нападения. Веднъж по време на лов за турове боляринът Драгош от Марамуреш преминал високите планини и се озовал в чуден райски край, сякаш докоснат от Бога. Той поискал и получил разрешение от своя сюзерен, унгарския крал, и се преселил там със своите поданици. 

През ІХ-Х в. тези територии влизали в границите на Първото българско царство. Българското влияние остана много силно и по-късно, но към средата на ХІІІ в. земите между реките Дунав, Днестър и Прут стават владение на татарите от Златната Орда. Те създали градове, чиито останки се откриват при Костещи и Требужени (т. нар. Стари Орхей). В първата половина на ХІV в. Златната Орда отслабва и от това се възползват унгарците, които завладяват земите и назначават за управител воеводата Драгош. През 1359 г. властта е взета от болярина Богдан, който успешно се опълчва на унгарския крал и през 1365 г. обявява независимостта на държавата.

До края на столетието Молдова се утвърждава в битки със съседите си. Тя развива интензивни политическите и духовни връзки с Второто българско царство. От Търновград в княжеството идват стотици учени и писатели, а официалният език чак до ХVІІІ в. остава среднобългарският. В Поменика от края на ХІV в. към Синодика на цар Борил заедно с българските царе и боляри се благославят „приятелите на Българското царство”, сред които на първо място са молдовските господари Стефан и Йоан Петър. Особено значение за молдовците има българинът Григорий Цамблак, който станал техен духовен баща.

Известният писател и църковен деец е роден в Търновград около 1364 г. Той е любим ученик на патриарх Евтимий, а после заминава за Константинопол. В 1401 г. го изпращат в Молдова за да организира тамошната църква. Григорий Цамблак става игумен на прочутия българо-молдовски манастир Нямц. През 1406-1418 г. мисионерства в Литва и Русия, където е избран за митрополит. След това се връща в Нямц и до края на живота си разпространява българската култура.

Османското нашествие променя всичко на Балканите. В 1456 г. младата държава е принудена да се признае за васал на турците. През ХVІІІ в. тя попада в сферата на Русия и това се запазва чак до разпада на СССР, но днес прави всички усилия да бъде приета в НАТО и ЕС.

Тези исторически противоречия аз долових още при първото си посещение в Молдова. Беше ми странно да видя държава, в която половината вестници са на молдовски език, а другите - на руски. Тогава имах шанса да обикаля много скални християнски обители, с каквито страната е богата. На стотина километра от столицата Кишинев е манастирът при Ципово на брега на р. Днестър. Древните монаси подбрали красиво място, където водата е оформила причудливи канари.

В центъра на прекрасния Кишинев.

Обителта се развива на няколко нива и се състои от издялани в скалите килии, църква и трапезария за иноците. Особено красив е храмът, разделен на помещения от масивни и също изсечени в камъка колони. Най-ранните килии били издълбани още в ХІІІ в. за защита на местните хора от татарите. Легенда разказва, че тук през втората половина на ХV в. самият молдовски воевода Стефан Велики се венчал за болярката Мария Войкица. После обителта опустяла за дълго, но през 1776 г. била обновена от монах Вартоломей. В началото на съветската власт манастирът бил затворен и дори разрушен. През последните десетилетия на ХХ в. е реставриран, а от 1994 г. е и действащ.

На 10 км от Ципово край с. Сахарна и пак на брега на Днестър е друг скален манастир, основан в ХІІІ-ХІV в. Днес се виждат издълбаните в отвесните канари килии над каскада от 30 водопада в изваяна от самите тях тясна клисура. В подножието се издига общежителен манастир, изграден в по-късно време. Преданието говори, че когато монасите решили да напуснат скалната обител, дълго се молили на св. Богородица да им покаже подходящо място. Тогава Божията майка им се явила на високата скала и при нея се изкачил игуменът. Вятърът духнал шапката му и тя паднала на равното място под планината. И точно там Богородица поръчала да се изгради новия манастир на името на Живоначалната Света Троица.

Най-голямо впечатление през 1997 г. ми направи Старият Орхей - историко-природен резерват, отстоящ само на 40 км от Кишинев. Разположен е в красивата долина на река Реут, оформила с меандрите си уникални скални масиви. В района са запазени останките от две крепости, датирани в различни епохи. На висок хълм са развалините на тракийско укрепление от времето на гетите, което е било изградено през последните столетия на старата ера. Много интересен е градът от периода на Златната Орда, носел името Шехр ал-Джедид. Той е построен на мястото на дървено укрепление, което татарите го унищожили и издигнали здрава каменна стена.

В града учените откриват представителната сграда, обитавана от наместника на Златната Орда. Тя притежава няколко помещения, подземна гробница и просторен вътрешен двор. Друга забележителна постройка е кервансараят. Той има правоъгълен план с постройки за пътниците и обори за конете. След отвоюването на тези територии, сградата на татарския предводител е била преустроена и използвана от наместника на молдовските воеводи. Недалеч е била построена християнска църква с дължина 18 м, от която сега са запазени само основите.

Тайнствени стълбища водят към килиите на монасите.

При първото ми пътуване из Молдова видях и скалните манастири, издълбани в отвесните скали над р. Реут. Най-ранни са каменните масиви Пещера и Бутучени, създадени през ХV в. Някога тук са съществували десетки скални обители, които са се сринали във водите на реката вследствие на чести земетресения. Но запазеното също е доста значително, а посетителят може да се движи стотици метри през издялани в камъка монашески килии, църкви и свързващи ги коридори. Днес повечето от тях са изоставени с изключение на малък храм, в който вярващите могат да запалят свещичка.

Върху билата на скалните масиви съществували молдовските села Бутучени и Трибужени. Те били многократно изгаряни при честите сблъсъци с османските нашественици. Легендата разказва, че при едно от нападенията местните жители влезли в лабиринтите на скалните манастири и пренесли там своето имущество. Те се защитавали дълго, превръщайки прозорчетата на килиите в бойници. Накрая един монах показал на турците тайния подземен проход и те избили всички бранители.

Днешна Молдова няма нищо общо с онази от края на ХХ в. Още при официалното посещение, което направихме с вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова през ноември 2023 г., ние бяхме посрещнати на най-високо държавно ниво. А само преди два дни в Кишинев бе представена и моята последна книга „Великите владетели на Второто българско царство”. В нея се разказва и за много слабоизвестни факти за българо-молдовските отношения през Средновековието.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи